Мъртвите обитатели на океана често биват изхвърляни от вълните по бурния западен бряг на Ирландия. Но през април 2026 г. група изследователи и доброволци се събират на облачното крайбрежие на графство Слайго и стават свидетели на нещо, което никога досега не е било регистрирано там – мъртва гренландска акула.

Съдейки по размера ѝ – около 3 метра дължина – сиво-бежовото животно, лежащо върху приливните плитчини, е било на повече от 150 години. То се е родило по времето на кралица Виктория и президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, когато по океаните все още плават тримачтови ветроходи, а автомобилът още не е изобретен.

По стандартите на гренландските акули обаче това е сравнително млада възраст.

„Толкова е жалко. На това животно са му били необходими 150 години, за да достигне възраст, в която да може да се размножава и да допринесе за възстановяването на популацията. Възможно е обаче никога да не е получило този шанс“, казва пред BBC Емили Де Лоос, морски биолог от Irish Whale and Dolphin Group.

Чрез AI учените разкриват сложна комуникация при примати, гризачи и птици. Технологията ни доближава до двупосочен контакт, но експерти предупреждават за рисковете от комерсиална експлоатация на природата

От миши писъци до синтаксиса на шимпанзето: Науката се приближава до езика на животните

Най-дълголетното гръбначно животно на Земята

Гренландската акула е най-дълголетното гръбначно животно на планетата и може да живее около 400 години. Някои от акулите, които плуват днес в Арктика, вероятно са били съвременници на Уилям Шекспир. Точната продължителност на живота им все още е предмет на научен дебат, като оценките варират между 300 и 500 години.

„Всички бяхме изпълнени с благоговение“, споделя Де Лоос. „Трудно е да осъзнаеш колко дълго е живяло това животно и на какво ли не е било свидетел.“

Макар откритието да е тъжно за вида, последвалата аутопсия предоставя рядката възможност учените да научат повече за една от най-загадъчните акули в света.

„Има нещо много лично в работата с мъртви животни, защото така наистина опознаваш вида“, посочва Жасмин Ставеноу Йеремалм, постдокторант по морска екология в University College Cork, участвала в аутопсията. „Мъртвите животни могат да ни разкажат много за живите.“

Първото предизвикателство е транспортирането на акулата до лаборатория. Гренландските акули са сред най-големите в света и достигат до 5 метра дължина. Тази тежи над 200 кг. За да предпазят тялото от чайки и други животни, учените го покриват с водорасли. На следващия ден, под ръководството на Националния музей на Ирландия, кран натоварва акулата на камион, който я отвежда до регионална ветеринарна лаборатория.

Ден по-късно изследователи от различни институции, оборудвани с маски, ръкавици и защитни костюми, започват внимателно изследване на животното.

„Когато става дума за организъм, който може да е живял няколкостотин години, вътре може да има всичко. Затова трябва да се спазват стриктни мерки за безопасност“, обяснява Йеремалм. Възможно е в тялото да присъстват древни бактерии или вируси, които да бъдат изложени на въздух по време на аутопсията. „Не знаем защо е умряло животното и какви потенциални заболявания може да е носило.“

Учени откриват стотици фосили и останки от непознат досега вид в дълбините на Индийския океан

Подводно гробище хвърля нова светлина върху еволюцията на клюномуцунестите китове

Акула, за която знаем изненадващо малко

Въпреки огромните си размери учените все още не могат да отговорят на много основни въпроси за гренландската акула – от причините за изключителното ѝ дълголетие до най-базови факти от биологията ѝ.

Това са бавно движещи се самотни хищници и чистачи. Хранят се с мърша, но могат да улавят и жива плячка, включително тюлени. Те буквално „всмукват“ жертвата си и я поглъщат цяла.

„Обикновено ги смятаме за чистачи, защото плуват много бавно. Но понякога успяват да уловят и бързодвижеща се жива плячка“, обяснява Лили Фог, докторант по еволюционна биология в Университета в Базел. Според нея в мрачните арктически води акулите вероятно нападат спящи или почиващи тюлени, както и ранени животни.

Гренландските акули обитават Северния Атлантически океан и Арктика край Гренландия, Канада и Исландия. Телата им съдържат високи концентрации на вещества, които действат като естествен антифриз, позволявайки им да оцеляват в ледените води. Страничен ефект е, че месото им става токсично.

Въпреки широкото им разпространение учените все още не знаят къде се чифтосват и къде раждат малките си. Досега е наблюдавана само една бременна женска, което означава, че никой не знае със сигурност колко малки раждат и колко често се размножават.

Поради тази причина не може надеждно да се оцени и размерът на световната популация, което затруднява защитата на вида и оценката на рисковете от случайния улов при риболов.

„Трудно е да защитиш ефективно един вид, ако не знаеш кои местообитания са най-важни за размножаването му или колко често се възпроизвежда“, казва пред BBC морският биолог Брин Дивайн от природозащитната организация Oceans North. „Остават още много големи загадки, освен въпроса как успява да живее толкова дълго.“

Страната отчита ръст на конфликтите между хора и диви животни заради увеличаващия се брой на едрите представители на фауната. В района на националния парк Читуан обаче се полагат усилия за решаване на проблема чрез образование и обучение

„Минават точно покрай къщата“: Как Непал се учи да съжителства с носорозите на фона на растящата им популация ?

Първата подобна находка в Ирландия

Това е първият документиран случай, при който гренландска акула е изхвърлена на ирландския бряг.. Западното крайбрежие на страната често става място, където бурите изхвърлят морски животни, но този вид досега не е бил сред тях.

При огледа учените не откриват рани или следи от риболовни съоръжения, които да обяснят смъртта ѝ. След това внимателно свалят кожата, покрита с миниатюрни зъбоподобни структури, наречени дермални дентикули. Тя е замразена и ще бъде използвана за препарация.

Националният музей на Ирландия възнамерява един ден да изложи акулата пред посетителите.

„Това ще позволи на хората да научат повече за един от най-загадъчните видове акули и за научната работа, необходима за изучаването му“, отбелязва кураторът по зоология Ейми Герати.

След разрязването на тялото учените изваждат огромния черен дроб с тегло около 50 кг, а другите органи са измерени и претеглени, а от тях са взети проби за анализ.

Особено важна задача е премахването на очните лещи. Те ще бъдат използвани за радиовъглеродно датиране, което ще помогне да се определи точната възраст на животното.

Дълго време учените смятат, че гренландските акули почти не виждат или дори са слепи заради паразитите, които често покриват очите им.

Експерименталната терапия на Life Biosciences цели да пребори глаукомата и очния инсулт. Иновативната технология обучава увредените клетки в зрителния нерв да функционират като млади и вече е дала отлични резултати при животни

Стартъп за дълголетие тества върху човек първото лекарство за възстановяване на зрението

Изследване от 2026 г., в което участва Лили Фог, обаче достига до противоположен извод.

„Очите и ретината им всъщност са напълно запазени и силно специализирани за живот при изключително слаба светлина“, пояснява тя. Дори при акули на повече от сто години клетките и молекулярните механизми, необходими за зрението, изглеждат здрави.

„Зрителната им система функционира като камера за нощно виждане – идеално приспособление за живот в тъмните и студени дълбини на Арктика. Най-впечатляващото е, че тази сложна тъкан продължава да работи столетия наред.“

Паразитите върху очите всъщност оказват много по-малко влияние върху зрението, отколкото се е предполагало досега.

Тайните на дълголетието

За разлика от хората, чието зрение отслабва с възрастта, при гренландската акула то може да остане запазено повече от век. Това подсказва, че животното вероятно е развило механизми, които забавят възрастовата дегенерация.

Една от възможните причини е особено ефективната способност за възстановяване на увредена ДНК. Екипът на Фог открива, че гените, свързани с поправянето на ДНК, са много по-активни при гренландската акула, отколкото при други видове акули с по-кратък живот.

Проби от мускулна тъкан ще бъдат използвани и за експериментален метод за определяне на възрастта чрез дължината на теломерите – защитните структури в краищата на ДНК, които обикновено се скъсяват с напредването на възрастта.

Учените изваждат и сърцето на акулата, което тежи впечатляващите 34 кг. Макар да показва типични белези на стареене, то изглежда напълно функционално. Това подсказва, че видът е развил необичайна устойчивост към възрастовите промени, които при други животни водят до сърдечни заболявания.

Изследователите внимателно изваждат и стомаха заедно с цялата храносмилателна система. Макар стомахът да изглежда празен, част от червата подсказва, че акулата е яла неотдавна. Това не е необичайно, тъй като бавният ѝ метаболизъм позволява да издържа дълго време без храна.

Единият тестис е усукан, а далакът изглежда с необичаен цвят, но като цяло животното е било в добро здравословно състояние. Възможно е да е страдало от заболяване, което не оставя видими следи, а лабораторните анализи тепърва може да разкрият причината за смъртта му.

„Кара те да се запиташ какво точно се е случило“, казва Де Лоос. „Тъжно е, защото според нашите стандарти беше старо животно, но всъщност пред него все още е имало голяма част от живота му.“