С размерите на малък автобус, с обтекаема като торпедо форма и изключително мощна захапка, тигровите акули са сред най-големите хищни акули в света.

Те са „танковете“ на океана, казва Нийл Хамершлаг, водещ изследовател в Marine Biodiversity Observation Network. Освен това имат най-разнообразното меню сред всички видове акули, което им е спечелило прозвището „кофите за боклук на океана“.

Тигровите акули се хранят с мекотели, скатове, морски змии, тюлени, калмари и китове. Поглъщат морски птици и сухоземни животни. В стомасите им са откривани къртичи плъхове, антилопи, кучета, кози и котки. При една акула дори е намерена ехидна – едно от най-бодливите животни в Австралия. Вероятно бодлите ѝ не са били особено приятни на вкус.

В менюто им попада и човешки боклук – опаковки от чипс, презервативи, цигари, регистрационни табели, автомобилни гуми, телевизори и дори, според някои сведения, цяла рицарска броня.

Сред потенциалната им плячка са и хората. Заедно с голямата бяла и бикоглавата акула тигровата акула е част от т.нар. „Голяма тройка“ – трите вида, смятани за най-опасни за човека, въпреки че вероятността човек да стане жертва на мъртво вълнение или удар от мълния е много по-висока.

Тези акули дори навлизат в окото на ураган, ако това им обещава добра плячка. Именно тук се проявява и една от най-важните им екологични роли.

Хранейки се с мъртви и умиращи животни, тигровите акули прочистват морската хранителна верига и допринасят за поддържането на здравето на океанските екосистеми.

Историята насочва вниманието към трагичната съдба на гигантските акули, които в миналото са били системно избивани от канадските власти

Акула или морско чудовище? Канадската морска мистерия, която все още вълнува експертите 90 години по-късно

Екипът за почистване след ураганите

Когато наближава буря, много акули усещат промяната в атмосферното налягане и се отправят към по-дълбоки и по-спокойни води, обяснява пред BBC Фил Дохърти, преподавател по морска природозащита в Университета в Ексетър.

Тигровите акули обаче изглежда пристигат именно когато се очаква буря и остават след нея, за да се хранят с загиналите животни.

Нийл Хамершлаг успява да проследи това поведение в детайли, когато на 6 октомври 2016 г. ураганът Матю преминава през Бахамите.

Тигър Бийч – голяма пясъчна плитчина край остров Гранд Бахама – е популярно място за гмуркане, известно с голямата си популация от тигрови акули. 

Когато ураганът удря района с пълната сила на буря от пета категория, тигровите акули не напускат плитките крайбрежни води. След преминаването ѝ броят им в района дори се удвоява.

„Летят огромни камъни, морското дъно се преобръща. Виждали сме акули, ламантини и други животни, изхвърлени на брега“, разказва Хамершлаг.

Тигровите акули са студенокръвни животни и не могат сами да произвеждат телесна топлина, пояснява изследователят. Поради това движенията им обикновено следват водни слоеве с температура около 26°C – същата температура, при която могат да се образуват тропически циклони.

Бременните женски дори използват топлите води край Тигър Бийч, за да осигурят благоприятна среда за развитието на малките.

Преди време Хамершлаг и колегите му поставят акустични предаватели на няколко тигрови акули, за да изследват влиянието на туризма върху поведението им. Предавателите работят около десет години и именно благодарение на тях ученият успява да проследи реакцията им при урагана.

Учени откриват стотици фосили и останки от непознат досега вид в дълбините на Индийския океан

Подводно гробище хвърля нова светлина върху еволюцията на клюномуцунестите китове

„Бях убеден, че всички ще избягат“, споделя той.

Предишни изследвания показват, че много видове акули напускат крайбрежните райони още преди бурята, а някои го правят повече от седмица предварително.

„Бях шокиран. Не само че не избягаха, а в същия ден пристигнаха още тигрови акули“, допълва Хамершлаг.

Според него бурята е убила голям брой костенурки, риби, омари, раци и птици.

„Смятаме, че тигровите акули са възприели приближаващия ураган като възможност да се нахранят с мъртвите и умиращите животни.“

Ученият смята, че те са успели да останат в района именно защото, по думите му, „са създадени като танкове“.

Безмилостни, но полезни санитари

Тигровите акули са се научили да използват и сезонни събития, когато храната е в изобилие.

Такъв е например размножителният сезон на зелените морски костенурки на остров Рейн в Австралия или периодът, когато малките албатроси напускат гнездата си на атола French Frigate Shoals край Хаваите.

Акулите пристигат точно когато плячката е най-лесна за улавяне, като понякога се появяват на едно и също място в един и същи ден в продължение на няколко поредни години.

Изследването на необичайна находка в Ирландия разкрива нови подробности за вида с най-дългата известна продължителност на живот сред гръбначните

Гренландските акули, които може да са съвременници на Шекспир

За да достигнат тези места, те изминават огромни разстояния – често повече от 7500 км при ежегодните си миграции между тропическите коралови рифове и откритите води на централната част на Северния Атлантически океан. Една тигрова акула дори изминала 44 000 км, обикаляйки Атлантическия океан за три години.

Когато достигнат любимите си места за хранене, тигровите акули пестят енергия, като предпочитат да се хранят с вече загинали или умиращи костенурки, вместо активно да преследват здрави животни.

Това може да изглежда като кошмар за отслабените костенурки, но всъщност намалява риска от разпространение на болести. Освен това, като ограничават числеността им, акулите предпазват морските треви от прекомерно изяждане.

Всяка тигрова акула има собствен характер

Наташа Мароси, изследовател в Университета в Ексетър и основател на Fiji Shark Lab, прекарва години в изучаване на тигровите акули край Фиджи. Въпреки страховитата им репутация, тя твърди, че всяка от тях има собствен характер.

„Всяка акула, която съм срещала, е различна и проявява собствено поведение.“

Млада женска на име Цунами, например, е „дръзка и огнена“, докато друга – Джоуджина – съчетава едновременно уязвимост и боен дух.

Нови изследвания показват, че влажните зони, създадени от гризачите, могат да ограничат разпространението на пламъците и да подпомогнат възстановяването на екосистемите

Там, където има бобри, огънят губи силата си

Подобни наблюдения има и на Бахамите, където водолази от години отбелязват, че някои тигрови акули са смели и любопитни, а други – предпазливи и срамежливи.

Хамершлаг, чиито предишни изследвания показват, че тигровите акули имат сложни социални отношения и дори предпочитани „приятели“, признава:

„Обожавам да прекарвам време във водата, заобиколен от тези огромни върхови хищници.“

Според Мароси тигровите акули изпълняват незаменима роля в морските екосистеми.

„Като върхови хищници те влияят върху разпределението, поведението и числеността на много други видове в хранителната мрежа.“

Именно необичайно разнообразното им меню, казва тя, помага за поддържането на естествения баланс в океана.