Това лято южна Европа беше обхваната от опустошителни горски пожари, започнали необичайно рано. Само в Испания вече са изгорели над 240 000 акра земя, а един от последните пожари в южната част на страната бързо се нареди сред най-смъртоносните в историята ѝ.

Предотвратяването на горските пожари все повече разчита на високотехнологични решения – сателити, дронове и системи с изкуствен интелект. На около 130 километра южно от Барселона обаче едно древно решение тихо обикаля планините. Това е стадо магарета.

Неправителствената организация Tivissa Donkey Firefighters в южната част на Каталуния спасява малтретирани и изоставени магарета и ги превръща в своеобразни „огнеборци“. Като пасат най-леснозапалимите треви по планинските склонове и в селските райони, животните създават естествени противопожарни просеки в сухия средиземноморски пейзаж.

Основателят на проекта Жоан Седо Санс прибира първите няколко магарета през 2020 г. Днес стадото наброява 62 животни, които се движат из региона и разчистват както обществени, така и частни терени благодарение на ненаситния си апетит.

„Благодарни сме за тези животни, които според нас заслужават втори шанс“, казва той пред CNN.

Изследването на необичайна находка в Ирландия разкрива нови подробности за вида с най-дългата известна продължителност на живот сред гръбначните

Гренландските акули, които може да са съвременници на Шекспир

От експеримент до постоянна инициатива

След като през 2013 г. пожари достигат близо до земята му в Каталуния, Седо решава да провери дали няколкото спасени магарета могат да разчистят горската растителност около имота.

„Изядоха абсолютно всичко“, спомня си той.

Експериментът постепенно се превръща в постоянна дейност. Днес Седо, който междувременно е кмет на малкия град Тивиса, е поверил ежедневната работа на доброволеца Жорди Гарсия, присъединил се към проекта през 2021 г.

„Изключително удовлетворяващо е. Прекарваш времето си сред природата и едновременно с това даваш шанс на тези животни“, отбелязва Гарсия.

Сред първите спасени магарета е Роберто – бивше състезателно магаре, изпратено в кланица, след като спира да печели надбягвания заради по-едрото си телосложение.

„Той е специален и мисля, че и сам го знае“, смее се Седо.

Друго магаре – Палома – пристига със сериозно затлъстяване, след като предишните му стопани го хранели с бисквити от супермаркета и бучки захар.

„Това не е подходяща храна за такова животно. Това също е форма на малтретиране.“

Според Седо проектът носи ползи и за двете страни. Магаретата помагат за предотвратяването на пожари, а в замяна получават „достоен живот“ – стадо, към което да принадлежат, ветеринарни грижи и допълнителна храна, дарена от местни ферми и близък увеселителен парк.

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

Защо именно магарета?

Задачата на магаретата никога не е била по-важна. През 2025 г. Европейският съюз отчита най-тежкия сезон на горски пожари в историята си, като само Испания губи близо един милион акра гори.

Според проф. Жорди Бартоломе Филейя от Автономния университет на Барселона магаретата предпочитат именно тревите, които през лятото изсъхват и се превръщат във фин растителен материал – най-леснозапалимото „гориво“, което ускорява разпространението на пожарите.

Ученият отбелязва, че най-добри резултати се постигат, когато се използват различни тревопасни животни.

„Така те въздействат върху различните слоеве и видове растителност“, обяснява той.

Козите например са особено ефективни при унищожаването на храстовидната растителност. В американския щат Калифорния вече съществуват компании, които отдават стада кози под наем за разчистване на труднодостъпни склонове.

Седо обаче смята, че магаретата имат предимство.

„Работата, която вършат магаретата, нито козите, нито овцете могат да свършат. Те тежат повече, затова всяка тяхна стъпка е по-силна, а и изяждат повече“, посочва той.

Освен че пасат сухата растителност, тежките им копита прекъсват непрекъснатия слой от сухи листа и треви, необходим на огъня, за да се разпространява.

Изследвания показват, че пашата може да бъде ефективен и по-евтин начин за предотвратяване на пожари в сравнение с механичното изграждане на противопожарни просеки. Въпреки това учените предупреждават, че този метод не е универсално решение.

„Трудно е да се гарантира, че при използване на пасищни животни няма да има пожари. Но те могат да намалят интензивността им и така да ги направят по-лесни за овладяване“, казва Бартоломе.

Приматите са стока на развиващ се черен пазар за луксозно месо в Мадагаскар

Лемурите може да изчезнат завинаги – хората ги изяждат

В екип с пожарникарите

Магаретата от Тивиса работят в тясно сътрудничество с професионалните пожарникари. Специализираното подразделение GRAF към противопожарната служба на Каталуния често провежда обучения в същите планини.

„Всички печелят. Те прокарват противопожарните просеки, ние пускаме животните да ги поддържат чисти“, подчертава Седо.

По думите му пътеките, утъпкани от магаретата, могат впоследствие да служат за прокарване на пожарникарски маркучи при възникване на пожар.

Завръщане към старо решение

Огънят винаги е бил характерна част от средиземноморския климат, а пашата на диви и домашни животни в продължение на векове е ограничавала натрупването на суха растителност.

„Без големите тревопасни животни рано или късно тази биомаса ще бъде „изядена“ от огъня. Разликата е, че пожарът я унищожава внезапно и с тежки последици за екосистемите и хората“, пояснява Бартоломе.

През 2025 г. европейските горски пожари освобождават рекордните 13 милиона тона въглеродни емисии, които допринасят за глобалното затопляне. Последиците продължават дълго след изгасването на пламъците – изгорелите гори престават да поглъщат въглероден диоксид, а димът може да остане във въздуха седмици наред и да застрашава здравето на хората дори на хиляди километри разстояние.

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Все повече подобни инициативи

Седо черпи вдъхновение от организацията El Burrito Feliz („Щастливото магаренце“) в Южна Испания, където спасени магарета пасат край Националния парк „Доняна“ още от 2014 г.

Подобни проекти се появяват и в други части на страната. В Галисия например програми за възстановяване на природата връщат дивите коне като своеобразни „естествени косачки“ в един от най-застрашените от пожари региони.

В Каталуния инициативата Ramats de Foc („Огнени стада“) свързва овцевъди и козевъди с местните пожарникари, които определят зоните с най-висок риск. Месото и сиренето, произведени от тези стада, се продават със специален етикет, който показва, че покупката подпомага превенцията на горските пожари.

Според Бартоломе властите признават ползите от използването на пасищни животни, но все още не знаят как да превърнат подобни инициативи в устойчива политика. По думите му те ще могат да се разширят едва когато държавите започнат да заплащат тази дейност като екосистемна услуга – по същия начин, по който финансират механичното разчистване на растителността.

В момента Tivissa Donkey Firefighters разчита основно на дарения и партньорства.

„Този проект се роди случайно, буквално от нищото“, казва Седо. „Но се превърна в огромен урок – както в социален, така и в личен план.“

„Не правим нищо, което нашите предци вече не са правили. Просто връщаме стойността на онези селски практики и начин на живот, които винаги са зависели от животните.“