Зад кулисите на Мондиала – науката за перфектната тревна настилка

Когато Световното първенство по футбол започне следващата седмица, едва ли някой ще наблюдава терена по-внимателно от Джон Трей Роджърс. Играчите ще следят топката, а съдиите – развитието на играта. Роджърс обаче ще бъде съсредоточен върху тревата под краката им.

Професорът по изследване на тревните настилки в Държавния университет на Мичиган е специалистът, отговорен за качеството и издръжливостта на терените на Световното първенство в 16-те стадиона домакини в Северна Америка.

„Аз съм по-скоро човек на тревата, отколкото на футбола“, споделя той пред CNN.

Световното първенство, което започва на 11 юни, ще събере 48 отбора в 104 мача, които ще се играят в продължение на шест седмици в Съединените щати, Мексико и Канада. Условията ще варират от горещ и влажен климат на юг до по-умерени температури в северните райони.

Опасни горещини застрашават здравето и представянето на футболистите на Мондиал 2026, предупреждава доклад

За много фенове тревното покритие може и да не е сред основните теми на интерес, но то е ключов елемент от турнир от подобен мащаб. Настилката влияе върху движението на топката, действията на футболистите и дори върху риска от контузии.

Макар че осем от стадионите домакини обикновено използват изкуствена настилка, а останалите са с естествена трева, всички терени трябва да бъдат подменени със специално подбрана тревна смес, подходяща за футбола. Процесът се усложнява допълнително от факта, че пет от стадионите са покрити с куполи, които значително ограничават достъпа до жизненоважната слънчева светлина.

Задачата всички обновени терени да отговарят на едни и същи професионални стандарти е поверена на Роджърс, неговия бивш студент Джон Сорочан – днес изтъкнат професор по тревни настилки в Университета на Тенеси – и техните колеги. Подготовката за проекта продължава шест години, а изследванията започват още в края на 2020 г.

„ФИФА иска най-важните мачове да се играят на естествена трева“, обяснява Роджърс. „Най-добрите футболисти в света имат най-добър контрол и се чувстват най-комфортно именно върху естествена настилка, на каквато са играли през целия си живот.“

Задачата обаче далеч не е лесна.

„Осем от 16-те стадиона никога не използват естествена трева“, посочва той. „А в пет от тях естествената слънчева светлина практически не е достатъчна, за да поддържа тревата.“

Повечето американски стадиони са изградени за нуждите на Националната футболна лига (НФЛ), а игралните им полета са едва 75–80% от размера на стандартен футболен терен. В Канзас Сити например се е наложило да бъдат премахнати десет реда седалки, за да бъде разширена игралната площ.

„В по-голямата част от света хората са луди по футбола. Почти всеки стадион, който посетите, е футболен стадион“, казва Роджърс. „Изключението са Съединените американски щати.“

1 млрд. халби отгоре: Бирените гиганти се готвят за най-алкохолното Световно първенство в историята

Стадионите с изкуствена настилка, като тези във Ванкувър и Лос Анджелис, също е трябвало да преминат през сериозни промени. Преди поставянето на естествената трева старото покритие е било покрито или напълно премахнато.

Използвайки три различни тревни вида, Роджърс и неговите сътрудници определят най-подходящата комбинация за всяка локация. Те използват специализирано оборудване, което имитира натоварването от бутонките и измерва височината на отскока на топката.

За по-хладните райони, като Торонто, Филаделфия и Мексико Сити – който въпреки южното си разположение се намира на голяма надморска височина – е избрана смес от кентъки блуграс и многогодишен райграс. За стадионите в по-топлите климатични зони, като Маями, Гуадалахара и Монтерей, специалистите залагат на бермудска трева.

Покритите стадиони обаче създават допълнителни предизвикателства. Съоръженията в Хюстън, Далас и Атланта се намират в райони с горещ климат, където по принцип би била подходяща бермудската трева. Тъй като тревата ще бъде на закрито, с ограничен достъп до слънчева светлина и при постоянно климатизиране, учените преценяват, че тревните смеси за по-хладен климат са по-добрият избор.

За да гарантират, че тревата на закритите стадиони ще остане жизнена в продължение на шест седмици, се използват напоителни системи и специални лампи за изкуствено осветление.

„Приличат на огромни птици, които се придвижват над терена“, обяснява Роджърс. „Трябва да разполагаме с много точна рецепта за броя часове светлина, от които растенията се нуждаят всеки ден. В много отношения навлизаме в непозната територия.“

„Досега не сме имали световно първенство с толкова много мачове, провеждани в няколко покрити стадиона за продължителен период от време“, допълва той.

Тревата за стадионите в Атланта, Хюстън и Далас се отглежда в Колорадо от фермера Джо Уилкинс III – собственик и управител на Green Valley Turf Co. в Платвил. Роджърс, Сорочан и техният екип посещават фермата всеки месец.

„Може да изглежда странно, че тревата идва чак от Колорадо“, коментира Уилкинс. „Но на тези стадиони температурата ще се поддържа около 21 градуса по Целзий през целия турнир. Затова беше необходима тревна смес за по-хладен климат, която вирее отлично при нас и е почти невъзможно да бъде отгледана близо до самите стадиони.“

Уилкинс започва да отглежда тревата преди година върху пластмасова основа, покрита с чакъл и 25–30 сантиметра пясък. Този метод позволява тревата да расте бързо и да бъде лесно изрязана, навита и транспортирана. Всеки терен е с площ от около 7600 квадратни метра, но фермерът е отгледал близо 3,6 хектара тревна настилка, „за да има резерв и всичко изпратено да бъде възможно най-съвършено“.

Златан се завръща на Световното. Този път той ще дава оценките

След пристигането си на стадиона тревата се подсилва чрез вплитане на пластмасови влакна в пясъчния слой. Това подобрява стабилността на настилката и спомага за запазването на нейния наситен зелен цвят през целия турнир.

„Това е най-голямото спортно събитие в света“, отбелязва Уилкинс. „Да бъдеш част от него и да подготвиш три от терените е невероятно усещане.“

Роджърс и неговият екип се надяват да избегнат критиките към качеството на терените, които съпътстваха турнирите Копа Америка 2024 и Евро 2024. За целта Роджърс разчита на богатия си опит. По време на Световното първенство през 1994 г., когато турнирът за първи път се провежда в Съединените щати, Роджърс прави възможно онова, което тогава се смята за истински пробив – организирането на мач от Мондиала върху естествена тревна настилка в покрит стадион.

Именно той отговаря за поставянето на естествена трева в вече разрушения Pontiac Silverdome в Мичиган. Заедно с колегите си изгражда умален модел на съоръжението и разработва модулни пластмасови системи за отглеждане на тревата – технология, която днес се използва масово и при настоящото Световно първенство.

Роджърс е убеден, че екипът му е направил всичко необходимо, за да подготви идеалните терени. Той обаче е наясно, че в ерата на телевизията с висока резолюция очакванията към качеството и външния вид на тревните настилки са много по-високи, отколкото преди повече от 30 години.

Тогава той дори не е чувал за Световното първенство, а и днес не се определя като запален фен на футбола.

„Обичам да наблюдавам феновете и ще се радвам заедно с всички останали“, споделя той. „Но първо ще гледам тревата. Това ви го обещавам.“