Много хора си задават въпроса: „Достатъчно добър ли съм?“

Психологът Мариса Франко обаче посочва по-важен въпрос: пред кого се опитваме да докажем стойността си – обществото, родителите, партньора или бъдещия си работодател?

Франко, психолог и преподавател в Университета в Мериленд, твърди в свой материал за CNBC Make It, че усещането за собствена стойност не идва от покриването на външни стандарти. Точно обратното.

Тя смята, че за да се чувстваме сигурни и уверени, трябва постепенно да се откажем от постоянното сравняване и измерване. Една от основните идеи в новата книга на психолога Worth: The New Science of Self-Esteem and Secure Attachment е, че хората с най-стабилно усещане за собствената си стойност не се опитват постоянно да доказват нещо, а са концентрирани върху това просто да бъдат себе си.

Франко посочва и метаанализ на десетки изследвания, според който автентичността е тясно свързана с психологическото благополучие. Някои изследователи дори я определят като един от основните му компоненти.

Затова, вместо да питаме „Как да бъда достатъчно добър?“, психологът предлага друга отправна точка: „Как да бъда повече себе си?“

Защо способността за самоирония е тайното оръжие на успешните лидери?

Какво показват изследванията за автентичността?

Инстинктът често ни кара да се адаптираме към останалите, за да бъдем приети, но това невинаги работи добре, според Франко.

Тя цитира изследване със социално тревожни хора, в което участниците са били насърчени да спрат да използват определени защитни механизми, като например да говорят прекалено много, за да избегнат неловко мълчание, или да говорят прекалено бързо, защото предполагат, че другият човек губи интерес.

Когато участниците ограничават тези поведения, останалите проявяват по-голям интерес към разговор и създаване на приятелства с тях. Причината е, че те стават по-внимателни към събеседника, по-заинтересовани и по-ангажирани в общуването.

Според Франко обаче автентичността не трябва да се проявява само когато сме сигурни, че ще бъдем харесани. Ако сме себе си единствено когато очакваме положителна реакция, отново попадаме в същия капан – стремежа първо да угодим на останалите.

Понякога това да бъдем автентични може да доведе и до неодобрение или отхвърляне. Според психолога идеята не е автоматично да променяме себе си, а да можем да приемем тази възможност, стига ситуацията да не застрашава физическата ни безопасност. В своя материал за CNBC тя цитира изследователи, според които автентичността може да се разглежда като избор да бъдем това, което сме, и да поемем отговорност за този избор.

Това, според Франко, укрепва усещането за собствената ни стойност: отношението към идентичността като към нещо, което има значение и заслужава да бъде изразено независимо от чуждото мнение.

Тайните на 25-ия час – да спечелим време чрез правилно управление на емоциите

Когато човек дълго време се приспособява към различни хора и ситуации, истинските му предпочитания и реакции постепенно могат да станат трудни за разпознаване.

Франко предлага няколко стратегии, които според нея могат да помогнат за възстановяването на тази връзка със себе си.

1. Приемете страха от отхвърляне

Опитът да потиснем страха от отхвърляне често го засилва. В психологията това явление е известно като теория за ироничните процеси: колкото повече се опитваме да не мислим или чувстваме нещо, толкова по-упорито то се появява отново.

Франко препоръчва да не възприемаме страха като враг, а като сигнал за необходимост от внимание и състрадание към себе си. Тя посочва, че страхът може да бъде механизъм, който ни помага да запазим връзката и чувството си за принадлежност към важните за нас хора.

2. Погледнете на себе си като на близък приятел

Много хора са по-строги към себе си, отколкото към останалите. Качества, грешки или слабости, които приемаме у приятел, често възприемаме като личен провал, когато са наши.

Франко цитира изследване, според което по-голямото самосъстрадание към частите от личността, които възприемаме като несъвършени, е свързано с по-силно усещане за автентичност.

Един от начините да развием самосъстрадание е да разгледаме ситуацията от гледната точка на близък човек. Например вместо да приемем грешка на работа като знак за некомпетентност, можем да я видим като нормална човешка грешка, която не определя стойността ни.

3. Помислете какво бихте спечелили от отхвърлянето

Тревожността около чуждото мнение често се запазва, защото си представяме отхвърлянето като непоносимо преживяване. Франко предлага обратен подход: да помислим какво би се случило, ако някой действително не ни хареса, и как бихме могли да продължим след това.

Според нея в някои случаи отхвърлянето дори може да бъде полезно и да ни научи да преживяваме разочарованието и да продължаваме напред, вместо да оставаме блокирани в постоянен страх. То може също да пренасочи вниманието към собственото ни одобрение, вместо към непрекъснатото търсене на чуждо.

Психологът препоръчва тези мисли да бъдат записвани.

Причината е, че когато човек само размишлява, лесно може да остане в цикъл на повтаряне на негативното преживяване. Писането може да помогне за по-дълбока емоционална преработка и за намиране на смисъл.

Психичното здраве има нужда от нещо съвсем просто: Непринуден разговор

4. Направете списък със силните си страни

Хората често се държат така, сякаш трябва да доказват стойността си във всякакви отношения. Франко препоръчва да се направи конкретен списък със силните ни качества – чувство за хумор, интелигентност, креативност, грижа към другите или други черти, които човек разпознава в себе си.

Идеята е постепенно да се изгради повече увереност, че другите могат да ни харесат и без непрекъснато да полагаме усилия да им се харесаме. Това е важно, защото, както показва цитираното от нея изследване, прекаленото старание понякога може да има обратен ефект.

5. Създайте собствена мантра

Когато вниманието е постоянно насочено към чуждото одобрение, Франко предлага съзнателно да го върнем към собствените си ценности.

Един начин за това е кратка фраза или мантра, която напомня защо автентичността е важна.

Тя дава примери като желанието първо да принадлежим на себе си, идеята, че целта не е всички да ни харесат, а да бъдем себе си, и убеждението, че собственото одобрение е по-важно от постоянното търсене на външно потвърждение.

Според Франко обаче механичното повтаряне няма особен смисъл. Фразата трябва да предизвиква реална вътрешна промяна и да напомня каква позиция искаме да заемаме спрямо себе си.

В основата на тезата ѝ стои сравнително проста идея: устойчивото усещане за собствена стойност не се изгражда чрез непрекъснато доказване пред останалите. То идва от способността човек да се отнася към идентичността си като към нещо, което има стойност само по себе си.

Или както обобщава Мариса Франко за CNBC Make It, целта не е постоянно да се питаме дали сме „достатъчни“, а да стигнем до момент, в който можем да бъдем себе си, без непрекъснато да се измерваме през чуждите очи.