Възходът на популизма и насилието в Европа е очевиден.

Но се наблюдава и възраждане на нова енергия, вложена в ценностите на толерантността, уважението и вярата. Това споделя в обширно интервю за La Croix президентът на ЕЦБ Кристин Лагард. Тя разсъждава над въпроси за живота и кариерата си, както и за бъдещото на европейската икономика и Централната банка, определяща паричната политика в Единния валутен съюз.

В подкрепа на тезата си за възраждането на европейските ценности, посочва събития, на които е присъствала – например посещението на папа Франциск в Марсилия преди три години.

„Като видях препълнения стадион и ентусиазма, който накара 60 000 души да замлъкнат в молитва… Напълно мога да повярвам, че може да е имало и елемент на ентусиазъм, но мисля, че това е нещо по-дълбоко. Според мен това е част от обновлението, на което сме свидетели“.

И макар да е съгласна, че в редица от основателките на ЕС днес се наблюдава вълна на популизъм, Лагард допълва:

Никога не бива да губим вяра в хората.

Туск призова Европа да не се страхува, да укрепи сигурността и да опрости законодателството си

Президентът на ЕЦБ дава пример с Полша: въпреки че ултраконсервативната партия „Право и справедливост“ беше на власт осем години, Доналд Туск и неговите съюзници сформират мнозинство през есента на 2023 г.

В Унгария, където Виктор Орбан властва в продължение на години, в крайна сметка се осъществява смяна на правителството, която мнозина смятат за малко вероятна.

Ето защо вярвам в европейската основа от доверие и колективни амбиции,

продължава Лагард. Но трябва да имаме предвид едно: поотделно страните от ЕС са твърде малки в сравнение със САЩ, Китай или Индия.

„Видях това с очите си като министър, когато преговарях в Световната търговска организация: може да представляваш Франция с нейния ядрен сдържащ фактор, но сам по себе си нямаш никакво влияние. Но когато европейците говорят с един глас, те имат значение. Гласът им се уважава. Защото винаги е налице баланс на силите“.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Новият световен ред не е нов, не е световен и не е ред – а липса на такъв

Папата като лидер

Относно Лъв XIV, наследникът на папа Франциск, който само преди дни посети родната ѝ Франция, Лагард споделя, че се възхищава на принципната и непоколебима позиция, която той е заел, когато беше подложен на натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Енцикликата му „Magnifica humanitas“ се отнасяше пряко към дебата за изкуствения интелект, който се води днес. Надявам се този дебат да се развие в правилната посока – такава, която поставя хората в центъра на системата и избягва да свежда труда до „допълнение“, което може да бъде заменено от роботи.

Папата се вписва напълно в традицията на енцикликата на Лъв XIII „Rerum Novarum“, пренасяйки социалната доктрина на Църквата в ерата на изкуствения интелект. Наистина се надявам, че гласът му ще продължи да бъде чут и че той ще развива своето мислене по този въпрос“.

А какво място заема вярата в нейния собствен живот?

Вярата е фундаментална. Тя е част от това, което съм.

Папа Лъв XIV от знаковата си визита във Франция: „Раят на машините“ може да разруши човечеството

За „гълъбите“, „ястребите“ и една „сова“ в ЕЦБ

В своя седемгодишен мандат като президент на ЕЦБ Кристин Лагард споделя, че опитва да включва всички, да изслушва и уважава различните гледни точки – от една страна тези на „гълъбите“, които подкрепят ниските лихвени проценти за подпомагане на икономическата активност, а от друга – на „ястребите“, които призовават за по-високи лихвени проценти, за да се овладее инфлацията.

И все пак, Лагард признава, че централните банкери не винаги са постъпвали напълно правилно, давайки пример с 2021 г. когато са смятали, че енергийният шок ще бъде временен и няма да изисква незабавна реакция.

Събитията доказаха, че сме сгрешили.

Не предвидихме начина, по който кризите ще бъдат взаимосвързани, нито, по-специално, огромния скок в търсенето при излизането от пандемията, нито начина, по който руският режим подло организира намаляването на газовите запаси.

Главният икономист на ЕЦБ: Ценовите шокове от 2021 и 2022 г. са отстранени от системата

За самата себе си Лагард казва, че е нито „ястреб“, нито „гълъб“, а по-скоро „сова“.

„Совата е символът на Атина, олицетворяващ интелигентността и мъдростта, но преди всичко това е моят начин да отхвърля етикетите. Не заемам страна в паричната политика.

Ръководя се от фактите и съм готова да се адаптирам, когато обстоятелствата го изискват.

В такъв несигурен свят догматизмът не е подходящ отговор.

ЕЦБ: Пазарна корекция заради AI бума е все по-вероятна – това ще има последствия за еврозоната

Най-непосредствената заплаха за европейската икономика е енергийната криза

Лагард отбелязва, че за разлика от процесите в миналото, финансовите кризи вече не следват една след друга, а са взаимосвързани и се подсилват взаимно. И определя това като безпрецедентна реалност, с която се сблъскаме сега.

Според нея най-непосредствената заплаха за европейската икономика днес е енергийната криза, свързана с конфликта в Близкия изток.

„Тя очевидно оказва натиск върху цените, но и върху растежа. Често се пренебрегва ефектът за икономическата активност, когато цената на суровините се повиши. А зад енергийната криза стои геополитическа ситуация, претърпяваща значителни промени“, допълва Лагард.

Президентът на ЕЦБ признава, че по същество целият европейски икономически модел е разклатен.

„Да. Европа отдавна се опираше на три стълба:

1. Евтина енергия, най-вече от Русия
2. Големият китайски пазар за износа ѝ
3. Защитният чадър на САЩ

Днес тези три стълба са разклатени. Доставките на енергия от Русия са прекъснати, а Китай вече се конкурира с европейците на пазарите на най-модерните технологии.

Що се отнася до защитния чадър на САЩ, той е поставен под съмнение, меко казано.

Президентът на ЕЦБ: „Геоикономиката“ чертае новата финансова реалност

Бъдещето на паричната политика в еврозоната

ЕЦБ повиши лихвените си проценти през юни и септември, което може да създаде риск от забавяне на икономическата активност, тъй като инфлацията се дължи до голяма степен на проблеми, извън контрола на ЕЦБ.

Лагард е съгласна с това, посочвайки, че една централна банка не може да отвори Ормузкия проток или да създаде нови резерви от нефт или газ. Задачата е по-скоро да се предотврати шокът в предлагането – в този случай намаляващото предлагане и нарастващите разходи за енергия – да се отразят трайно върху икономиката и да доведат до повишаване на инфлацията.

„Това може да ни накара да повишим лихвените проценти, като рискуваме да затрудним финансирането на икономиката и, съответно, растежа. Напълно осъзнаваме това и затова следим много внимателно динамиката на икономическата активност, преди да предприемем действия“, допълва тя.

ЕЦБ вдигна лихвите за втори път тази година до 2,5%

Франция ли в новият „болен човек“ на Европа

Относно дълговата и бюджетна криза във Франция, Лагард подчертава, че вече не сме в 2008 или 2011 г. и вропейската финансова система е много по-стабилна.

„Видях как Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър преодоляха изключително тежки кризи, възстановиха реда в публичните си финанси и възвърнаха доверието. Оттогава тези страни се върнаха към растеж, често на нива над средните“.

Президентът на ЕЦБ подчертава още, че са необходими надежден план за действие, споделен ангажимент и реформи за възстановяване на доверието. Административната и регулаторната рамка трябва да бъде опростена, трябва да се продължат реформите на пазара на труда и да се реши въпросът с пенсиите.

С увеличаването продължителността на живота пенсионният модел, създаден в миналото, не може да продължи безкрайно.

Трябва да действаме и на европейско равнище, по-специално за задълбочаване на съюза на капиталовите пазари, така че европейските спестявания да осигуряват повече финансиране за нашите инвестиции.

Частна пенсия ли е бъдещето за днешните служители? Брюксел повдига въпроса с ново предложение

Лагард и френската политика

На въпрос дали възнамерява да участва в дебатите преди френските президентски избори през 2027 г., Лагард е лаконична:

Сега моята задача е да служа на европейския обществен интерес.

А на следващия въпрос – дали ще се кандидатира, посочва, че „това изобщо не би било добра идея“.

„Това не е същата работа. На първо място става въпрос за жизненост, енергия и сила. На второ място,

този вид ангажимент изисква неизбежни жертви. А аз съм на 70 години.

Тя не изключва възможността да напусне поста си в ЕЦБ няколко месеца преди края на мандата ѝ, който изтича през октомври 2027, но едно е сигурно:

През 2027 г. все още ще съм тук. Така че, ако напусна по-рано, ще бъде само за няколко месеца. Това няма да промени света.

Кристин Лагард: Напускам ЕЦБ през 2027. Дали ще е предсрочно - ще видим

Президентът на ЕЦБ и 10-годишната Кристин от Франция

Кристин Лагард е първата жена, заемала поста министър на икономиката във Франция, след това ръководи Международния валутен фонд, а сега е президент на ЕЦБ.

На въпроса какво би отговорила днес на едно десетгодишно момиче, тя отговаря: „Бих ѝ казала да не затваря никакви врати“.

На 23 години си представях, че ще работя в отдела по човешки ресурси в някоя компания. Но защо точно човешки ресурси? И защо само в една компания? За щастие, някои хора ми казаха, че мога да стана финансов анализатор или корпоративен юрист. Те разшириха представата ми какво е възможно за мен.

Лагард признава, че дълго време е споделяла възприятието на Уилям Фокнър, че трябва „да мечтаеш достатъчно високо, за да не загубиш мечтата си“. Но моето виждане е по-нюансирано, защото на десет години не се познаваш достатъчно добре, за да разбереш какво искаш за себе си. „Затова предпочитам идеята, че не трябва да си поставяш ограничения“.

FT: Възнаграждението на Лагард е с 50% по-високо от обявеното от ЕЦБ, печели почти 4 пъти повече от председателя на Фед

Между тревогите и надеждите

На въпроса какво я тревожи най-много и какво дава надежда при настоящите обстоятелства, президентът на ЕЦБ споделя, че я тревожи начинът, по който медиите и социалните мрежи могат да действат като лупа за всичко, което не върви добре.

Незначителни новини се превръщат в големи събития, докато ежедневните прояви на солидарност и доброта остават невидими, защото не генерират кликове и не привличат аудитория, продължава тя и отново допълва:

Но аз никога не губя вяра в хората. Твърдо вярвам в способността на обществата да преоткрият това, което ги обединява. Но за да стане това, се нуждаем от доверие, уважение и толерантност, и от обща цел, която сближава.

Промяната успява само, когато включим всички. Всеки трябва да разбере общата цел и да почувства, че има роля.

Това изисква диалог със синдикатите, посредническите органи и гражданското общество, подчертава Лагард. Не може да се постигне трайна промяна в компания, институция или държава отгоре надолу: трябва да се изгради подкрепа около обща цел.

Шест години бездействие: Европейският модел на растеж е насочен към свят, който изчезва, заяви Кристин Лагард

В края на интервюто Лагард споделя какво от света на изкуственото заема място в нейния личен пантеон.

Произведение на изкуството? Вторият концерт за пиано на Рахманинов, който за мен е истинско съкровище. Това произведение ме докосва дълбоко.

Място? Пей дьо Ко в Нормандия. Това е регионът, с който се чувства най-силно свързана – Нормандия от нейното детство, на Ги дьо Мопасан и Андре Жид, див и леко суров, но все още запазил нещо от края на XIX век.

Няма нищо общо с Нормандия на безупречно поддържаните тревни площи и къщичките със сламени покриви. Моите съседи са крави и царевични ниви!

Поезия? Или „Цветя на злото“ на Бодлер, или „Думи“ на Жак Превер.

За мен поезията е терапевтична. Тя е убежище.