„Искам банката да бъде в ръцете на правителството в достатъчна степен, но не прекалено много“

Наполеон Бонапарт изрича тези думи шест години след основаването на Banque de France, когато засилва контрола над институцията. Два века по-късно те все още отразяват напрежението в сърцевината на нашата професия“.

Така започва речта си на 28-ата среща на управителите на централните банки от франкофонските държави в Пномпен, Камбоджа, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

За да служи най-добре на обществения интерес, една централна банка трябва да бъде достатъчно близка до държавата – но и достатъчно независима, за да устои на натиска на момента, отбелязва тя и дава пример със 70-те години на миналия век.

„Голямата инфлация“ от това десетилетие не е причинена от липса на независимост, а от петролните шокове

и от трудности с интерпретиране на шоковете в предлагането, за които централните банки не са подготвени.

Но последвалото емпирично проучване сочи едно ясно и категорично заключение: страните с по-малко независими централни банки изпитват по-висока и по-устойчива инфлация. Тези данни подчертават необходимостта да се предпазят решенията за паричната политика от изборния цикъл“, допълва Лагард.

„Голяма грешка“: ЕЦБ е решена да повиши лихвите на всяка цена, рискувайки рецесия

Към началото на новото хилядолетие повече от четири от всеки пет централни банки са оперативно независими. Глобалната инфлация спада до исторически ниски нива.

Този успех обаче носи в себе си присъща двусмисленост. Създателите на доктрината знаят, че само правните разпоредби не са достатъчни: де юре независимостта – заложена в законите – трябва да бъде съпътствана от де факто независимост, която се проявява чрез способността за ефективно противопоставяне на намесата.

И все пак именно в тази юридическа форма тя се разпространява по целия свят. И докато икономическата среда остава благоприятна – белязана от глобализация, редки шокове в предлагането и достатъчно фискално пространство – това разграничение е без значение. Ниската инфлация се дължи в еднаква степен както на глобалната среда, така и на самите рамки, продължава Лагард.

По думите на президента на ЕЦБ, днес тези условия се променят и един дълго подценяван фактор – доверието, спечелено чрез действие – става решаващ. Именно когато решенията по паричната политика са политически напрегнати и икономически скъпи, доверието е най-необходимо. И именно тогава е най-трудно да се запази.

Въпросът вече не е как да се гарантира независимостта. Въпросът е как да се защити, когато бъде подложена на изпитание.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Има пряк и неотложен интерес да спрем фрагментацията – алтернативата е икономическо самоунищожение

Европейският опит

Европа хвърля полезна светлина върху този въпрос именно защото ЕЦБ трябва да премине през това изпитание. Още преди високата инфлация се налага да се справи с кризи, които архитектите на независимостта ѝ не бяха предвидили – но които изискват също толкова трудни решения, допълва Лагард.

„Архитектите на паричния съюз разбираха важността на независимостта на централната банка. Европа си осигури една от най-защитните правни рамки в света. Нейният институционален модел беше вдъхновен от Бундесбанк, чиято надеждност се основаваше на съюза между де юре и де факто независимост. И все пак, при създаването си през 1998 г., тази рамка не придаде надеждност на ЕЦБ“.

Както предсказва Александър Ламфалуси: без собствена история на постиженията си, новата институция ще бъде оценявана единствено по действията си. Отнема четвърт век, за да се затвърди това доверие на практика, обяснява Лагард.

В първите години беше необходима голяма бдителност пред инфлацията, за да се докаже, че ценовата стабилност е истински ангажимент, а не абстрактен принцип.

Кризата с държавния дълг постави различно предизвикателство: как да се запази паричната трансмисия в условията на фрагментация на пазарите на държавни облигации, без да се излиза извън мандата?

Лихвите в еврозоната: Икономисти очакват едно повишение през юни и поне още едно до края на годината

Неконвенционалните инструменти, използвани през следващите години – първо срещу фрагментацията, а след това срещу изключително ниската инфлация – бяха строго ръководени от логиката на паричната политика.

Тези мерки не са приети с всеобщо одобрение. Но оспорените в съда са потвърдени и признати за съвместими. И в този момент се разкрива истинският обхват на независимостта: способността да се адаптират инструментите към обстоятелствата, при пълно зачитане на мандата, на който се основават.“

Като пример за класически тест за независимостта на една банка Лагард посочва 2022 г. и равнищата на инфлация, безпрецедентни в историята на еврото.

„Управителният съвет затегна политиката си с безпрецедентна бързина. Това не бяха лесни решения. Но дългосрочните инфлационни очаквания останаха стабилни. Домакинствата разбраха защо ЕЦБ действа по този начин. Пазарите също го разбраха и си направиха изводи. Доверието, изградено в продължение на две десетилетия, беше свършило своята работа“.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Имаме енергиен шок, но рискът от скок на инфлацията е по-нисък, отколкото през 2021–2022 г.

Според президента на Централната банка, тук се крие основният урок: договорите дадоха на ЕЦБ правна независимост, но кризите ѝ дадоха авторитета, който преди това липсваше, за да упражнява тази независимост ефективно.

Но това не е цялата история.

Всичко това беше изградено в среда, която все още беше благоприятна, в която глобализацията поглъщаше много от шоковете.

По-взискателна среда

Днес тази среда претърпява трансформация. А рамката, в която работим, стана по-взискателна, допълва Лагард.

На първо място, шоковете в предлагането стават все по-чести, което поставя паричната политика пред най-трудната ѝ дилема, тъй като те тласкат инфлацията и икономическата активност в противоположни посоки.

Второ, фискалните натиски, произтичащи от нуждите на отбраната, климатичния, дигиталния преход и застаряването на населението, стесняват бюджетните маржове.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Има нов фактор за фискалната стабилност в еврозоната – разходите за отбрана

И освен тези структурни сили, настъпва по-широко ерозиране, а именно спад в доверието към публичните институции, включително към техническите институции като централните банки.

„През последното десетилетие де факто независимостта се е влошила в почти половината от централните банки в страни, които представляват 75 % от световния БВП“.

Когато председателят на Федералния резерв публично защити независимостта на институцията, способността да се противопостави на политическия натиск се дължеше на обществената подкрепа, изградена през годините благодарение на независимото вземане на решения от страна на Фед.

Гласове от целия политически спектър също подчертаха тази независимост. Въпросът не е решен, но ясно можем да видим механизма, който действа: когато има доверие, защитата на независимостта не пада само върху раменете на централната банка. Тя се поддържа от всички, които са били свидетели на нейната стойност, допълва Лагард.

Централни банкери от цял свят се обединяват в защита на председателя на Фед Джером Пауъл

Много от централните банки отдавна работят при структурно по-трудни условия. Те са били принудени да изграждат своята надеждност, без да разчитат на дългогодишно институционално наследство.

Преживели са чести и асиметрични външни сътресения – в секторите на суровините, капитала и климата; и е трябвало да защитят паричната си независимост в условията на строги фискални ограничения, които поставят предизвикателства пред паричната политика, с които другите едва наскоро започнаха да се сблъскват.

„Вие отдавна практикувате работата, която сега се превърна в задача на всички. Ние имаме повече да научим от вашия опит, отколкото обратното“, според президента на ЕЦБ.

На ръба на световна рецесия: Най-лошият сценарий за централните банки, ако повишат лихвите

Три условия за запазване на независимостта на банките

Три практически условия са от съществено значение за гарантиране на независимостта на централната банка.

Първото е яснотата на мандата за политики. Ценовата стабилност трябва да остане основната цел и тя трябва да се отстоява дори ако е свързано с реални и непосредствени разходи.

Евросистемата подкрепя общите икономически политики на ЕС – растеж, заетост и климат, но само доколкото те не накърняват тази основна цел. Тази йерархия предпазва централната банка от външен натиск и ѝ позволява да се ангажира с второстепенни цели, но никога за сметка на първата.

Ако дадена централна банка обръща тази йерархия с главата надолу, в резултат страда нейната независимост.

Кристин Лагард остава с фокус върху ЕЦБ и няма да се оттегля от поста (засега)

Второто условие е пряката комуникация с гражданите.

Утвърждаването на инфлационните очаквания зависи от това домакинствата да бъдат убедени, че централната банка ще изпълни обещанията си.

Тази убеденост се гради не толкова чрез думи, колкото чрез опит – усещането, че веднъж поетите ангажименти се спазват последователно. Тази убеденост придобива демократична легитимност чрез прозрачни методи на вземане на решения и отчетност пред избраните институции. Именно в това пространство се печели доверие – и също така там то може да се загуби най-бързо, когато решенията и думите вече не съвпадат.

Третото условие е запазването на пространството за маневриране на паричната политика.

То зависи преди всичко от фискалната отговорност: правните рамки не могат да гарантират независимостта на централната банка, когато фискалните траектории станат неустойчиви.

Зависи също така от устойчивостта на финансовата система. Когато уязвимостта в части от нея – било то в банките, небанковите посредници или финансови пазари – прави всяка промяна на лихвения процент потенциално дестабилизираща, централната банка вижда, че нейното поле за маневриране е ограничено, а съображенията за финансовата рискуват да засенчат ценовата стабилност.

Затова поддържането на паричната независимост изисква, наред с фискалната отговорност, финансово регулиране, което поддържа устойчивостта, придобита от 2008 г., и което обхваща нови компоненти на финансовата система, които са се развили оттогава, посочва Лагард.

Търговия на акции с AI агенти: ЕЦБ проведе ключов експеримент за бъдещето на финансовата стабилност

В заключение президентът на ЕЦБ се връща към началото на речта си.

„За да възстанови доверието във валутата, Наполеон основава Banque de France след като хиперинфлацията е изчерпала спестяванията на френските домакинства. Но няколко години по-късно, с нарастването на нуждите на държавата, той отново затяга контрола върху централната банка и постепенно отнема независимостта, която сам е предоставил.

Именно това изкушение вероятно ще се засили в предстоящия период. През двата века, които ни разделят от него, се появи забележителна институционална реакция – такава, която обаче трябва да бъде защитена и поддържана.

В един свят, в който условията стават все по-трудни, предизвикателството вече не е просто да се запази правната независимост, а преди всичко да се запази доверието, необходимо за нейното упражняване.

А урокът от историята е ясен: изграждането на доверие отнема време, но загубата му става за миг. Защото парите се основават на обещание: че тяхната стойност ще се запази във времето.

Това обещание зависи от доверието, което гражданите възлагат на институциите, натоварени с неговата защита. Запазването му – и по този начин запазването на стойността на парите, е мисията, която ни събира днес“.