Усилията за понижаване на инфлацията в еврозоната от страна на ЕЦБ са били ефективни.

Това заявява по време на редовното изслушване пред ЕП президентът на Централната банка Кристин Лагард.

По думите ѝ, инфлацията е спаднала значително от пиковите си 10,6% през октомври 2022 г. През втората половина на миналата година е била в колебание в тесен диапазон около 2%, а през януари е достигнала 1,7 %.

Решителната реакция на ЕЦБ в паричната политика изигра решаваща роля за връщането на инфлацията към целта, подчертава Лагард.

Въпреки спада обаче, проучвания показват, че много граждани все още смятат, че цените растат по-бързо, отколкото сочат официалните данни. Тази разлика между измерената и възприеманата инфлация не е просто статистическа подробност – тя е историческа и глобална закономерност, допълва президентът на ЕЦБ. И има последствия за икономическите решения и за доверието в институциите, помагащо инфлационните очаквания да се стабилизират.

Инфлацията в еврозоната се е понижила до 1,7% през януари

Перспективите за еврозоната и паричната политика на ЕЦБ

Според прогнозите икономиката е отбелязала растеж от 0,3% през четвъртото тримесечие на миналата година и от 1,5% за цялата 2025 г., по-добри от прогнозираните резултати в началото на 2025 г., отбелязва Лагард.

Растежът през четвъртото тримесечие се дължи предимно на вътрешно търсене, като ключова роля играе секторът на услугите, особено информацията и комуникациите.

Производството е по-слабо, но като цяло все още е устойчиво на въздействието на по-високите тарифи и геополитическата несигурност, докато строителството постепенно набира скорост.

В предстоящия период икономиката се очаква да бъде подкрепена от нарастващите доходи от труд в условията на устойчива пазарна конюнктура, и от инвестициите в отбрана, инфраструктура и цифрови технологии.

За първи път от месеци производството в еврозоната се връща към растеж

В същото време търговската среда остава предизвикателна поради по-високите мита, силното евро и продължаващата нестабилност в глобалната политическа среда.

Инфлацията спада до 1,7% през януари от 2,0% през декември поради по-ниската инфлация в сектора на енергетиката и услугите. Основната инфлация – без енергията и храните, се понижава до 2,2 % след 2,3 % през декември.

Тъй като инфлацията е по-ниска от номиналния ръст на заплатите, реалните, коригирани с инфлацията, не само се възстановяват, но и средно се повишават над нивата, наблюдавани в началото на 2021 г. Ръстът остава висок, но постепенно се забавя и се очаква да продължи да се успокоява до около 3% в средносрочен план.

ЕЦБ очаква инфлацията да се стабилизира на целта от 2% в средносрочен план.

„Ето защо на заседанието по паричната политика по-рано този месец решихме да оставим трите основни лихвени процента на ЕЦБ без промяна“, отбелязва Лагард.

Между овладяната инфлация и нарастващите външни рискове ЕЦБ запази лихвите на 2%

В перспектива ще продължим да следваме подход, основан на данните и на заседанията, за определяне на подходящата парична политика. По-конкретно, нашите решения ще се основават на оценка на перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на основната инфлация и силата на паричната политика, посочва президентът на ЕЦБ и допълва:

Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.

Разликата между реалната и възприеманата инфлация

Възприятията за инфлацията описват убежденията на хората относно последните промени в цените. Макар че тези възприятия обикновено се променят успоредно с измерената инфлация, те са по-високи. Това е глобално явление и не е характерно само за еврозоната, продължава Лагард.

От стартирането на проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите през април 2020 г. възприеманата инфлация в еврозоната средно надвишава измерената инфлация с 1,2%. Възприятията за инфлацията се повишават през 2021 и 2022 г. в съответствие с измерената инфлация, а оттогава са се понижили значително.

Близкото бъдеще за ЕЦБ: Устойчива инфлация и действия с „гъвкав прагматизъм“

Възприятията за инфлацията са важни по три причини.

Първо, оказват пряко влияние върху икономическото поведение.

Когато хората смятат, че цените растат по-бързо, те могат да коригират своите решения за потребление и спестяване,

както и своите изисквания за заплати в отговор на това. Това от своя страна може да повлияе на общата икономическа активност и динамиката на инфлацията.

Европейските потребители са песимисти за ценовия натиск при храните

Второ, възприятията за текущата инфлация формират очакванията за бъдещата. Ние следим внимателно тези очаквания за признаци на трайно отклонение от нашата средносрочна цел от 2%.

Трето, възприятията за инфлацията могат да повлияят на доверието на обществото в институциите, включително в ЕЦБ. Доверието е ценно само по себе си, но то също така спомага за стабилизиране на инфлационните очаквания.

Защо тогава възприятията често надвишават измерената инфлация?

Полезна отправна точка е, че няма еднозначно възприятие за инфлацията, отбелязва Лагард.

Кафе, шоколад, месо: Какво оскъпява най-много потребителската кошница в еврозоната

Отговорите в анкетите се формират от личния опит. Въпреки че въпросите обикновено се отнасят до промени в общото равнище на потребителските цени, хората ги интерпретират през призмата на собствените си модели на потребление и опит. Ето защо възприятията за инфлацията се различават в различните демографски групи.

Важно е какво купуват хората и колко често купуват определени стоки или услуги. Динамиката на цените на обикновено оказва по-силно влияние върху възприятията от по-широки движения в потребителската кошница.

Динамиката на цените на хранителните продукти е особено важна в това отношение. А инфлацията на хранителните продукти е над инфлацията по ХИПЦ от средата на 2022 г. В перспектива очакваме тя да продължи да спада и да се стабилизира малко над 2% в края на 2026 г.

ЕЦБ: Цените на храните за домакинствата в еврозоната са скочили с една трета от 2019 г.

Психологията добавя още един аспект.

Хората са склонни да се фокусират повече върху увеличенията на цените, отколкото върху намаленията

с еднакъв размер, което може да доведе до изкривяване в посока нагоре на възприятията им за инфлацията.

Тези ежедневни преживявания се формират и от по-широката икономическа среда. Неотдавнашният скок на инфлацията, повишената несигурност – особено по отношение на геополитиката и търговските политики, и продължителното медийно внимание могат да засилят усещането на хората за инфлация, според президента на ЕЦБ.

Колко финансово грамотни са европейците?

Тя отбелязва, че финансовата грамотност има значение: хората с по-големи финансови познания са склонни да споделят възприятия, които са по-близки до измерените равнища на инфлация. Това повдига важен въпрос:

Какво могат да направят политиците, за да приведат възприеманата инфлация в по-голямо съответствие с действителната инфлация?

На първо място, трябва да продължим да работим за постигането на основната си цел: да гарантираме, че инфлацията се стабилизира на нашата симетрична цел от 2% в средносрочен план.

Второ, ефективната комуникация е от съществено значение. Вследствие на прегледа на стратегията ни за 2021 г. ние работихме за това комуникацията ни да бъде по-достъпна за широката общественост. Например, се опитахме да обясним нашите политики с по-прости думи и увеличихме присъствието си на цифровите платформи.

Трето, Европа трябва да инвестира във финансово образование, за да повиши нивото на финансовата грамотност. Въпреки че през последните години бяха отбелязани окуражителни подобрения, финансовата грамотност в Европа все още изостава от тази в други юрисдикции, предупреждава президентът на ЕЦБ.

Приложението за дигитално евро ще е достъпно и за хора с увреждания и ограничени умения

Централната банка предприема активни мерки за по-достъпна комуникация, например чрез предлагане на обяснителни клипове в YouTube (чрез канала Espresso Economics). Тези действия са част от по-широките усилия на националните централни банки за подобряване на финансовата грамотност в цяла Европа.

Подобряването на разбирането на хората за икономическите и финансовите концепции не само ще доближи възприеманата инфлация до измерената, но и ще им позволи да правят информирани финансови избори, като по този начин ще се засили устойчивостта им при бъдещи икономически сътресения, посочва Лагард.

В заключение тя отбелязва, че ЕЦБ обръща специално внимание на възприятията на домакинствата за инфлацията – не само защото те оказват влияние върху икономическата активност и очакванията, но и за да продължи да печели доверието на хората. Но укрепването на доверието в ЕЦБ е обща задача, обръща се тя към европейските депутати и призова да действат като мост между ЕЦБ и гражданите.

„Нашата роля е да се съсредоточим върху изпълнението на мандата си и да обясним не само какво правим, но и защо и как го правим, и да го направим по начин, който е лесно разбираем. Работейки заедно, можем да укрепим демократичната легитимност на нашата обща валута. Днешният диалог е ключова част от тези усилия“, завършва речта си Лагард.