Домакинствата в еврозоната харчат около една трета повече за храна в сравнение с периода преди пандемията от Covid-19 - по-рязко увеличение, отколкото при други стоки, тъй като по-високите разходи за труд и глобалните цени на суровините оскъпяват сметките за пазаруване.

Цените на храните традиционно са нараствали малко повече от останалите стоки от въвеждането на еврото през 1999 г., но „разликата, която се трупа от 2022 г. насам, е ясно изключителна и устойчива“, пишат служители на ЕЦБ в блог публикация.

През август хранителните стоки са били с 34% по-скъпи спрямо същия месец на 2019 г. - значително по-бързо увеличение от 23% при общия индекс на потребителските цени за същия период.

Това разминаване е една от причините, „поради които цените на храните в момента са от особен интерес“ за ЕЦБ при определяне на лихвената политика, отбелязват авторите на анализа.

Освен това, цените на храните „имат непропорционално значение за възприятията и очакванията за инфлацията, които са решаващи за осигуряване на ценова стабилност в еврозоната“, посочват те.

Централната банка подкрепя политиките на някои държави от ЕС, които препоръчват гражданите да разполагат с по 70–100 евро на човек в кеш

ЕЦБ: Домакинствата в ЕС трябва да държат спестени пари в брой у дома

Увеличението на цените на храните удря по-силно по-бедните домакинства, тъй като те са принудени да харчат по-голям дял от доходите си за покупки на хранителни продукти.

ЕЦБ остави основната си лихва на ниво от 2% по-рано този месец, но централните банкери изпращат различни сигнали относно рисковете от инфлация. Членът на управителния съвет Изабел Шнабел подчерта в интервю за Reuters този месец, че инфлацията при храните е повод за особено безпокойство.

След рязкото ускорение през 2023 г. след руската инвазия в Украйна, инфлацията при храните отново се засилва, достигайки 3,2% през август - най-бързия темп от година и половина.

Ново проучване показва, че необичайните климатични явления са пряко свързани с краткосрочните скокове на цените на основните хранителни продукти

Екстремните климатични условия водят до скок на цените на храните по света

Ръстът в цените на храните е далеч над 2% - общата инфлация за еврозоната, съответстваща на средносрочната цел на ЕЦБ. Той е по-висок и от основните категории енергия, услуги и потребителски стоки, които влизат в инфлационния индекс.Анкетирани потребители в проучване на ЕЦБ от юли очакват средна годишна инфлация от 2,6% за следващата година - въпреки отчетения спад на общия ръст на цените.През последните месеци „увеличенията на разходите за труд и на глобалните цени на хранителните суровини, частично свързани с климатичните промени, изиграха важна роля за новото ускоряване на инфлацията при храните“, пишат авторите на анализа.

Люксембург и скандинавските страни оглавяват класацията за най-скъпи хранителни продукти

На пазар в Европа: Храните са най-евтини в Румъния, ние сме първи по ниски цени на цигарите

Продължителните суши в Южна Испания през 2022 и 2023 г. доведоха до рязко поскъпване на зехтина. Цените на кафето и какаото също скочиха след неблагоприятни климатични условия в ключови страни износители като Гана и Кот д’Ивоар.

Цените на говеждото месо и млякото сега са почти 40% по-високи спрямо края на 2019 г., изчисляват експертите на ЕЦБ, докато маслото и зехтинът са поскъпнали с около 50%. Цените на какаото и шоколада са се увеличили още повече.

Ръстът в цените на храните от края на 2019 г. варира между отделните страни: средно 28% в Италия, 37% в Германия и над 50% в балтийските държави. Разликите отразяват различната степен на излагане на шокове в цените на суровините, динамиката на разходите за труд и енергийните разходи.

Повишаването на заплатите компенсира загубите в реалните доходи през последните години. Но авторите отбелязват, че „когато хората отидат в супермаркета, някои от тях се чувстват по-бедни отпреди скока на инфлацията след пандемията“.