За да се реализират напълно ползите от членството на България в еврозоната, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, отговорните за вземането на политическите решения лица трябва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете от прехода към еврото и да ускорят реформите.

Това са част от заключенията и препоръките на мисията на Международния валутен фонд (МВФ), представени днес на пресконференция в столичния "Гранд Хотел София" и обобщени от БТА.

Препоръките бяха обявени от ръководителя на мисията у нас Фабиан Борнхорст. Между 10 и 23 септември представителите на МВФ проведоха срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, държавни институции, включително Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, частния сектор и неправителствени организации.

Приемането на еврото е важен етап за България и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж, посочват от МВФ. Въпреки трудната среда, правителството постигна значителен напредък, като осигури присъединяване към еврозоната, одобри бюджета за 2025 г. и предоговори Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), отчитат от мисията на МВФ.

Организацията посочи, че за да се подобри фискалната позиция, страната би следвало да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите

МВФ: Бюджетният дефицит на България може да надхвърли 3% от БВП през 2025 и 2026 г.

Икономически растеж и инфлация

МВФ очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с около 3 процента през 2025 г. и със сходен темп през 2026 година. Икономиката се намира над потенциалното си равнище, със затегнати пазари на труда. Икономическият растеж се подкрепя от трайно високо частно потребление, както и от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения.

След спад през предходната година, инвестициите отново нарастват, докато външното търсене на български износ ще остане слабо заради по-бавния растеж на ключови пазари в ЕС и глобалната несигурност. В резултат текущата сметка ще остане отрицателна в краткосрочен план.

Очаква се инфлацията постепенно да се забави, но да остане сравнително висока. Според прогнозата на МВФ средногодишната инфлация ще бъде около 3,5 процента през 2025 и 2026 г., като по-съществено намаление ще настъпи след този период. Ключов двигател остават нарастващите разходи за труд - заплатите растат по-бързо от производителността, което води до свиване на маржовете на печалбата и засилва прехвърлянето на растящите заплати върху цените.

Експертните мнения за поскъпването на храната у нас остават разнопосочни – за едни проблемът с цените е въпрос на оцеляване в рамките на домакинския бюджет, за други – отражение на структурни процеси и политически решения

Българските домакинства между инфлацията и глобалните реалности

Еврозона

МВФ очаква преходът към еврото да засили институционалното доверие и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и трансакционните разходи. Някои от тези ползи вече се виждат в свиването на суверенните спредове и скорошните повишения на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също така предлага възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в провежданите политики и повишаване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Предишният опит показва, че всички ценови ефекти, свързани със смяната на валутата, вероятно ще бъдат малки и временни, посочват от МВФ.

От друга страна инерцията на реформите може да се загуби след приемането на еврото, включително и в случай на връщане на политическата несигурност, и да постави под риск ползите от интеграцията.

Категорично не е вярно, че "някой ще ни открадне парите, българските левове", подчерта финансовият министър

Петкова: Членството ни в еврозоната означава икономическа и ценова стабилност

Фискална политика и управление на публичните финанси

МВФ посочва, че фискалната политика остава експанзионистична. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да остане над 3 на сто от БВП през периода 2025-2028 г. преди постепенно да се понижи. Задействането на националната клауза за дерогация в рамките на Пакта за стабилност и растеж на ЕС ще позволи по-високи разходи за отбрана, а капиталовите инвестиции ще се увеличат с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1 процент от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.

По отношение на приходите МВФ препоръчва подобряване на събираемостта на ДДС, увеличаване на приходите от данъци върху недвижими имоти и акцизи, както и изместване на планираното увеличение на социалноосигурителните вноски за 2026 година, вместо за 2027 година.

В средносрочен план МВФ смята, че режимът на плоско данъчно облагане има ограничен потенциал за генериране на достатъчно приходи и препоръчва разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, за да се намалят неравенствата.

Дефицитът в пенсионната система се увеличава, тъй като приходите от вноски изостават от растящите плащания, отбелязват от МВФ. За укрепване на финансовата устойчивост МВФ предлага премахване на тавана на осигурителния доход и постепенно премахване на специалните плащания, въведени по време на пандемията. В същото време остава приоритет подобряването на адекватността на пенсиите, за да се намали бедността сред възрастните хора.

Фондът подчертава и нуждата от по-голяма прозрачност в управлението на държавните предприятия и общинските инвестиции. Като примери за противоречиви практики се посочват едновременното изискване за изплащане на дивиденти и рекапитализация на държавните компании, както и предварителното събиране на бъдещи данъци от финансовия сектор.

По отношение на държавния дълг, Фабиан Борнхорст припомни, че България продължава да е сред страните с най-ниско съотношение дълг спрямо БВП в Европейсия съюз. "Въпреки че неотдавана той се повиши леко поради бюджетния дефицит и рекапитализацията на държавните предприятия, считаме, че рискът в тази област е нисък", каза той в отговор на въпрос дали България може да изпадне в дългова спирала.

Тя изрази увереност, че приемането на еврото ще донесе значителни ползи за България, като посочи важността на правилното управление на прехода към новата валута

Кристин Лагард, ЕЦБ: Присъединяването към еврозоната ще осигури на България стабилност

Финансов сектор и пазар на недвижим имоти

МВФ отчита, че българският банков сектор остава стабилен - капитализацията е сред най-високите в ЕС, ликвидността е значителна, а необслужваните кредити намаляват. Въпреки това се наблюдава бърз ръст на ипотечните заеми, което доведе до повишение на цените на жилищата с около 15 на сто. Част от кредитите се използват за покупка на необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително затруднява достъпността на жилища.

Експертите подчертават, че макропруденциалната политика трябва да остане гъвкава. След присъединяването към еврозоната банките ще разполагат с повече ликвидност, което може да засили натиска върху кредитния пазар и жилищните цени.

МВФ приветства стриктното наблюдение от страна на БНБ на развиващите се системни рискове на жилищния пазар. По време на пресконференцията Фабиан Борнхорст уточни, че размерът на кредитната задлъжнялост на гражданите у нас се движи на ниво от около 26 спрямо БВП, което е доста под средното за еврозоната, където съотношението е над 50 на сто.

Европейският парламент предлага нови приоритети за достъпни жилища, а Национално сдружение Недвижими имоти приветства насочените инвестиции към социалната и икономическата стабилност

ЕС готви нова стратегия за жилищната криза - какви може да са ползите за имотния пазар у нас

Структурни реформи

По отношение на структурните политики МВФ поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в човешкия капитал - подобряване на качеството на образованието, развитие на цифрови и иновационни умения, както и мерки за увеличаване на заетостта сред младите и маргинализираните групи.

Фондът подчертава, че доброто управление и върховенството на закона са решаващи за дългосрочния растеж. Засилването на конкуренцията в обществените поръчки, по-ефективното прилагане на антикорупционното законодателство и укрепването на съдебната система ще подобрят бизнес средата и ще засилят доверието на инвеститорите.

Тя припомни, че остават малко повече от 100 дни до официалното присъединяване на България към еврозоната и публикува снимка, на която се ръкува с гуверньора на БНБ

Кристин Лагард приветства управителя на БНБ Димитър Радев като наблюдател в УС на ЕЦБ

Енергетика

МВФ обръща внимание и на енергийния сектор. България остава силно зависима от изкопаеми горива и има най-висока енергийна интензивност в ЕС. Според експертите по-голяма конкуренция на пазара на електроенергия ще подобри ценовата ефективност и ще стимулира инвестициите, докато целевата подкрепа за енергийно бедните домакинства ще помогне за преодоляване на проблемите с достъпността.