По последни данни на Евростат, най-скъпата храна в ЕС е за гражданите на Люксембург, докато във Финландия пък плащат най-много за алкохолни напитки.

Хранителните продукти заемат средно 16% от разходите на домакинствата в целия блок, докато безалкохолните, алкохолът и тютюнът имат дял от 2%, отбелязва Euronews.

Най-ниските цени на хранителни продукти се наблюдават в Румъния. Безалкохолните са най-евтини в Италия, а в България цената на тютюневите изделия е най-ниска.

Цената на хляба в Гърция е петата най-ниска в Европейския съюз и втората най-ниска в еврозоната, проучване на Гръцката федерация на хлебопроизводителите през октомври миналата година

Колко струва хлябът в съседните ни страни и с какъв ДДС е обложен

През 2024 г. хлябът и зърнените храни, месото, рибата и млечните продукти представляват средно 17%, 22%, 5% и 17% от разходите на домакинствата в ЕС за храна.

В Дания хлябът, зърнените храни, както и рибата са били най-скъпи, докато в Люксембург сред храните това са били месните продукти. Цените на млечните продукти, като мляко, сирене и яйца, са били най-високи в Кипър.

В същото време най-ниските цени на млечните продукти се наблюдават в Словакия, която е и страната, в която месните продукти са най-евтини. Рибата е най-евтина в Румъния.

Profit.bg

Българите са с най-ниска покупателна способност в ЕС

Хранителните подгрупи „Масла и мазнини“ и „Плодове, зеленчуци и картофи“ представляват съответно 4% и 22% от разходите на домакинствата.

Малта е най-скъпата страна за масла и мазнини, а Люксембург за плодове, зеленчуци и картофи.

Полша е най-евтината страна за масла и мазнини, а Румъния за плодовете, зеленчуците и картофите.

По-ниски от 1000 евро са минималните възнаграждения освен в България, и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро)

Евростат: Най-ниската минимална заплата от ЕС е в България - 551 евро

Най-високите годишни темпове на инфлация през 2024 г. са отчетени в Румъния - 5,8%, Белгия - 4,3%, и Хърватия - 4%, показват данните на статистическата агенция.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), във времена на висока инфлация най-прекият начин да се помогне на служителите е чрез увеличаване на заплатите им.

„Минималните заплати и други мерки за определяне на възнагражденията могат да помогнат за смекчаване на загубите на покупателна способност и да осигурят справедливо разпределение на разходите за инфлация между компаниите и служителите“, заявят от ОИСР.