На пазар в Европа: Храните са най-евтини в Румъния, ние сме първи по ниски цени на цигарите
Люксембург и скандинавските страни оглавяват класацията за най-скъпи хранителни продукти
&format=webp)
По последни данни на Евростат, най-скъпата храна в ЕС е за гражданите на Люксембург, докато във Финландия пък плащат най-много за алкохолни напитки.
Хранителните продукти заемат средно 16% от разходите на домакинствата в целия блок, докато безалкохолните, алкохолът и тютюнът имат дял от 2%, отбелязва Euronews.
Най-ниските цени на хранителни продукти се наблюдават в Румъния. Безалкохолните са най-евтини в Италия, а в България цената на тютюневите изделия е най-ниска.
През 2024 г. хлябът и зърнените храни, месото, рибата и млечните продукти представляват средно 17%, 22%, 5% и 17% от разходите на домакинствата в ЕС за храна.
В Дания хлябът, зърнените храни, както и рибата са били най-скъпи, докато в Люксембург сред храните това са били месните продукти. Цените на млечните продукти, като мляко, сирене и яйца, са били най-високи в Кипър.
В същото време най-ниските цени на млечните продукти се наблюдават в Словакия, която е и страната, в която месните продукти са най-евтини. Рибата е най-евтина в Румъния.
Хранителните подгрупи „Масла и мазнини“ и „Плодове, зеленчуци и картофи“ представляват съответно 4% и 22% от разходите на домакинствата.
Малта е най-скъпата страна за масла и мазнини, а Люксембург за плодове, зеленчуци и картофи.
Полша е най-евтината страна за масла и мазнини, а Румъния за плодовете, зеленчуците и картофите.
Най-високите годишни темпове на инфлация през 2024 г. са отчетени в Румъния - 5,8%, Белгия - 4,3%, и Хърватия - 4%, показват данните на статистическата агенция.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), във времена на висока инфлация най-прекият начин да се помогне на служителите е чрез увеличаване на заплатите им.
„Минималните заплати и други мерки за определяне на възнагражденията могат да помогнат за смекчаване на загубите на покупателна способност и да осигурят справедливо разпределение на разходите за инфлация между компаниите и служителите“, заявят от ОИСР.