Европейската централна банка прогнозира, че инфлацията на хранителните продукти в еврозоната ще се забави с отслабването на въздействието от по-ранното повишение при световните суровини и неблагоприятните летни метеорологични условия, преди да се стабилизира малко над 2% до края на 2026 г.

Въпреки това настроенията на потребителите сочат, че ценовият натиск все още се усеща остро.

Проучване на ING Consumer Research показва, че покачването на цените на хранителните продукти остава основна грижа за потребителите в ЕС през 2026 г., като много от тях очакват покачване, особено в страните, където заедно с безалкохолните напитки те заемат голяма част от разходите на домакинствата.

Когато става въпрос за подобряване на покупателната способност, песимистите са повече от оптимистите, съобщава Euronews.

В проучване на ЕЦБ почти две трети от анкетираните казват, че цените на хранителните продукти влияят на очакванията им за инфлацията, което е по-висок дял в сравнение с всеки друг продукт от кошницата

Кафе, шоколад, месо: Какво оскъпява най-много потребителската кошница в еврозоната

Опасенията от повишаване надхвърлят 60% в три държави

58% от анкетираните са напълно съгласни или съгласни с твърдението: „Очаквам цените на хранителните продукти да се повишат по-бързо в следващите 12 месеца.“

Само 14% от анкетираните в шестте страни не са съгласни с това. Икономистът от ING Тийс Гейер смята, че това е знак, че натискът върху цените се забавя, като в същото време предупреждава, че много домакинства все още усещат последиците от неотдавнашната инфлация на хранителните продукти.

„Това е знак, че много потребители са психически подготвени или се подготвят за още по-висока инфлация.“

Проучването на ING обхвана шест европейски държави – Германия, Испания, Нидерландия, Белгия, Полша и Румъния – с около 1000 респонденти във всяка от тях.

Инфлацията при хранителните стоки е значително по-висока в сравнение с други категории заради повишени разходи за труд и глобалните цени на суровините

ЕЦБ: Цените на храните за домакинствата в еврозоната са скочили с една трета от 2019 г.

С изключение на Испания, загрижеността за покачването на цените е по-висока в останалите страни, като в някои случаи надхвърля две трети от анкетираните.

В Румъния 73% очакват цените на хранителните продукти да се покачат по-бързо в следващите 12 месеца. Процентът е 66% в Белгия и 64% в Нидерландия.

В Германия повече от половината от анкетираните (57%) очакват цените на хранителните продукти да се повишат по-бързо, в Полша са 49%.

Люксембург и скандинавските страни оглавяват класацията за най-скъпи хранителни продукти

На пазар в Европа: Храните са най-евтини в Румъния, ние сме първи по ниски цени на цигарите

Защо процентът в Испания е по-нисък

Испания отбелязва най-ниския дял, като 39% имат такива очаквания.

Икономиката на страната е нараснала с 2,8% през 2025 г., значително над средната стойност за еврозоната от 1,5 %. По-ниските цени на енергията и забавянето на инфлацията са допринесли за поддържане на потребителското доверие и са насърчили разходите.

Данните от Indeed показват също, че Испания заема второ място сред петте най-големи европейски икономики по брой обяви за работа, които към края на 2025 г. са с 54% над нивата отпреди пандемията.

Прогнозите на ОИСР също поставят Испания начело сред петте най-големи икономики в Европа, като се очаква растеж на БВП от 2,2%, в сравнение с 1,2% както в еврозоната, така и във Великобритания.

ОИСР очаква, че силното създаване на работни места и растежът на реалните заплати ще продължат да подкрепят частното потребление в Испания.

Двете иберийски сили се представят най-добре сред икономиките в еврозоната в последното тримесечие на 2025 г.

Испания и Португалия отново са звездите на растежа в еврозоната

Скептични потребители

Оптимистични ли са европейците за подобряване на покупателната си способност? Не особено.

В шест държави 39% от анкетираните не са съгласни с твърдението „Очаквам покупателната ми способност през 2026 г. да се увеличи“, повече от 29%, които са съгласни.

„Въпреки че реалните заплати са се възстановили до голяма степен, потребителите остават песимистични относно покупателната си способност към 2026 г.“, допълва икономистът от ING Тийс Гейер.

Германия показва най-високо ниво на песимизъм, като повече от половината от анкетираните (53%) не са съгласни с твърдението, следвана отблизо от Белгия (50%). Делът на анкетираните, изразяващи песимизъм, е по-нисък в другите страни – 40% в Нидерландия, 36% в Полша и 34% в Румъния.

Испания отново се откроява. Само 18% от анкетираните не очакват подобрение в покупателната способност, докато 52% са съгласни с твърдението, което показва по-оптимистична перспектива.

Гейер отбелязва, че испанските потребители са значително по-оптимистични, което вероятно отразява силното подобрение в реалните заплати през последните години.

Проучване, проведено сред 11 000 души в 23 държави от Европейския съюз, разкрива силно негативната нагласа на обществото към случващото се в света

Европейците са песимисти за почти всичко. Нима някой може да ги вини?

Инфлация на хранителните продукти спрямо разходите на домакинствата

Съществува положителна корелация между средната годишна инфлация на хранителните продукти и безалкохолните напитки и техния дял в разходите на домакинствата. Когато единият показател се повишава, другият следва тази тенденция. Връзката не е перфектна, но е доста силна.

Това означава, че някои страни са засегнати по-силно, тъй като се сблъскват с по-висока инфлация на хранителните продукти, а домакинствата също харчат по-голям дял от бюджета си за храна.

Например в Румъния инфлацията на хранителните продукти е 6,8 % през 2025 г., а домакинствата са харчили 23,1 % от бюджета за храна и напитки. Подобна тенденция се наблюдава в няколко източноевропейски и балкански страни, допълват още данните в проучването.