Устойчивата инфлация на хранителните продукти през 2025 г. в еврозоната има значение не само защото нейната динамика играе значителна роля във възприятията на потребителите и краткосрочните им очаквания.

Хората обръщат специално внимание на цените на тези продукти, защото ги купуват често и те заемат значителна част от бюджета им, а възможностите за заменяемост са ограничени. Това означава, че покупките на хранителни продукти могат да повлияят непропорционално на техните убеждения относно общата инфлация.

В своето проучване на потребителските очаквания (CES) Европейската централна банка (ЕЦБ) събира подробна информация за възприятията и очакванията за инфлацията по отношение на основните продукти от потребителската кошница на полуредовен принцип от 2022 г. насам.

Анализът показва, че възприеманата и очакваната инфлация на хранителните продукти оказва сравнително силно влияние върху възприятията за общата инфлация и очакванията за една година. В по-дългосрочен план хранителните продукти не играят толкова голяма роля.

Почти две трети от анкетираните заявяват, че цените на хранителните продукти влияят върху техните очаквания за инфлацията, което е по-висок дял в сравнение с всеки друг продукт от кошницата. Тези анкетирани са по-склонни да очакват инфлация над целта на ЕЦБ от 2% за следващите 12 месеца в сравнение с останалата една трета.

Поради това разбирането на динамиката на цените на хранителните продукти в последно време е важно както за наблюдението на общата инфлация, така и за оценката на очакванията на потребителите, отбелязва в анализ ЕЦБ.

Инфлацията на хранителните продукти остава висока, но това се дължи главно на няколко продукта.

Годишната инфлация на хранителните продукти по ХИПЦ в еврозоната е спаднала до 2,4% през ноември 2025 г., след като достига пик от 15,5 % през март 2023 г. Средната стойност за 2025 г. (януари-ноември) е 2,9% и от декември 2021 г. насам остава над дългосрочната си средна стойност от 2,2 % преди пандемията.

Сред различните компоненти на ХИПЦ за хранителни продукти основните фактори през 2025 г. са „кафе, чай и какао“, „захар, конфитюр, мед, шоколад и сладкарски изделия“ (сладкиши) и „месо“.

През последните месеци кафето, чаят, какаото, сладките изделия и месото са съставлявали над 50% от годишната инфлация на хранителните продукти, въпреки че теглото им в ХИПЦ за хранителни продукти е по-малко от 25%.

За сметка на това приносът на останалите хранителни продукти до голяма степен се е нормализирал след скока на инфлацията през 2022–2023 г.

Вниманието към инфлацията на хранителните продукти в медиите също е намаляло, но остава по-високо отколкото през 2019 г.

По-скорошните месечни темпове на растеж сочат забавяне на ценовия натиск за някои продукти като кафе, чай, какао и сладкиши, а годишните темпове вече се доближават до дългосрочната си средна стойност, според ЕЦБ.

Цените на хранителните стоки са били важен фактор за последното повишение на потребителските цени на хранителните продукти, което отразява екстремните климатични явления, както и други структурни фактори.

Цените на какаото и кафето достигнаха нови върхове в началото на 2025 г., като се удвояват в сравнение с януари 2024 г. Макар цените на какаото и кафето са се понижили леко от съответните си върхове, миналите увеличения са се отразили със закъснение на потребителските цени на хранителните продукти.

Тези увеличения могат да бъдат отчасти приписани на екстремните климатични явления. По същия начин, констатациите от последните контакти на ЕЦБ с нефинансови дружества сочат, че развитието на цените на хранителните продукти също се влияе от изменението на климата. Например горещата вълна през лятото на 2025 г. може да доведе до увеличение на непреработените хранителни продукти в еврозоната с 0,4 до 0,7 процентни пункта след една година.

От друга страна, цените на месото в Европа (особено на говеждото) се определят от продължаващия структурен спад в предлагането на фона на стабилно търсене. Поради това цените му на производител в Европа достигат пик през юни 2025 г. – със 17 % по-високи от тези през януари 2024 г., след което леко спадат.

Цените на суровините също са играли по-важна роля в последно време. ЕЦБ отчита умерено понижение на ценовия натиск през последните месеци на фона на леко по-ниския принос на международните цени на суровините и по-малкия (вече отрицателен) принос на „необяснима“ компонента, която може да е свързана с прехвърлянето на миналия ръст на заплатите в сектора на търговията на дребно. Например, най-новите данни за секторното възнаграждение на един служител показват, че ръстът на заплатите в търговията, транспорта и хотелиерството – включващ сектора търговия на дребно с храни, остава висок през първата половина на 2025 г., над средната стойност от периода преди пандемията.

В перспектива се очаква инфлацията на хранителните продукти да продължи да намалява, подкрепена в краткосрочен план от понижаването на очакванията за продажните цени.

Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2025 г. предвиждат инфлацията на хранителните продукти да намалее в краткосрочен план, достигайки 2,1% през третото тримесечие на 2026 г., и да остане на умерени нива през останалата част от прогнозния хоризонт.

В краткосрочен план тази прогноза се подкрепя от производителите на храни и напитки в бизнес проучването на Европейската комисия, чиито очаквания за продажните цени за следващите три месеца са се понижили от април, като са паднали под дългосрочната средна стойност, наблюдавана между 1999 и 2019 г.

За разлика от това, очакванията за продажните цени сред търговците на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия са се понижили по-слабо и също са останали над дългосрочната си средна стойност, което отчасти може да отразява все още високия ръст на заплатите в този сектор.