Страхувате ли се от непринудените разговори?

Не би трябвало.

Кратките разговори за ежедневни теми са своеобразната „социална смазка“, която ни свързва с приятели, колеги и хора, с които току-що сме се запознали. Те показват добронамереност и често поставят началото на много по-смислени взаимоотношения.

А за всички, които смятат, че не ги бива в подобни разговори, има добра новина. Ново изследване показва, че хората намират разговорите по привидно скучни теми за много по-приятни и интересни, отколкото предварително очакват.

Проучванията сочат още, че разговорите с непознати или с хора, с които поддържаме бегли контакти са полезни за нас. Един приятен разговор с непознат може да ни успокои, да ни даде подкрепа, когато няма към кого друг да се обърнем, да подобри настроението ни и да разшири гледната ни точка.

За тези ползи от непринудените разговори и за това как можем да ги водим по-успешно говори пред The Wall Street Journal Гилиан Сандстром – доцент по психология на добротата в Университета на Съсекс. Тя е автор на книгата Once Upon a Stranger: The Science of How "Small" Talk Can Add Up to a Big Life („Имало едно време един непознат: Науката за това как „малките“ разговори могат да доведат до големи промени в живота“).

Защо непринудените разговори са толкова важни?

Сандстром обяснява, че хората имат фундаментална потребност да принадлежат към общност. Не можем да живеем пълноценно, ако не се чувстваме ценени и част от нещо по-голямо. Когато тази потребност не е удовлетворена, страдат както психичното, така и физическото ни здраве.

По думите на психолога кратките разговори създават усещане за свързаност, което пряко удовлетворява тази потребност. Те подобряват настроението и на двамата събеседници и ни срещат с нова информация. Научаваме повече както за себе си и другия човек, така и за света около нас.

Понякога, когато нещо ни тежи, може да се окаже изненадващо полезно да поговорим с човек, когото не познаваме. Той е по-обективен, не се налага да се съобразяваме с неговите емоции и често вижда ситуацията по различен начин, обяснява още психологът.

Освен това подобни разговори са просто приятни. Те ни позволяват за кратко да надникнем в живота на друг човек.

Ползите не се ограничават само до отделния човек. Те са важни и за обществото, защото променят начина, по който възприемаме околните. „Изследванията показват, че след подобни разговори хората стават по-доверчиви и по-склонни да вярват, че светът и хората в него са добронамерени“, отбелязва Сандстром.

Край на неловкото мълчание: Кои са трите най-добри тактики за успешен "малък разговор" според експерт

Говорим все по-малко

Гилиан Сандстром цитира ново изследване, според което, че средно всеки човек произнася с около 338 думи по-малко на ден, отколкото през 2005 г., когато учените започват да проследяват тези данни.

Това означава приблизително 120 000 по-малко изговорени думи годишно.

Според Сандстром голяма част от изчезналите думи вероятно са били именно заради по-малкото разговори с хора, с които имаме бегли социални връзки.

„Днес правим толкова много неща през екрана – дори си поръчваме кафето. Все повече хора работят от вкъщи. Така имаме все по-малко възможности да разговаряме с истински човек, да се посмеем, да получим препоръка или просто да бъдем хора един с друг“, казва Сандстром.

Това, което най-много я тревожи, е, че без тези малки разговори няма как постепенно да изградим по-дълбоки взаимоотношения.

„Именно от тези кратки разговори започват приятелствата и романтичните връзки.“

Експерт по дълголетие споделя правилата на 85-годишната си италианска майка за щастлив живот

Защо толкова много хора изпитват затруднения?

Страхът от неловък разговор е пряко свързан с човешката потребност да принадлежим.

„Толкова е важно за нас да бъдем приети, че постоянно се страхуваме да не сгрешим“, казва Сандстром.

Хората се тревожат, че ако говорят прекалено много или прекалено малко, другият няма да ги хареса.

„От еволюционна гледна точка това някога е било сериозен проблем – можел си да бъдеш изгонен от племето.“

Защо мозъкът на интровертите работи различно според ментор по лидерство

За риска разговорът да е скучен

Според Сандстром хората често си мислят, че подобни разговори са загуба на време.

„Можем да извадим телефона си и да гледаме най-впечатляващите неща в интернет. На този фон случайният човек, когото срещаме, докато разхождаме кучето си, изглежда едва ли не скучен.“

Но нови изследвания показват друго.

Дори когато темата е банална, хората се наслаждават на разговора много повече, отколкото са очаквали.

Причината е, че удоволствието не идва от темата, а от самото общуване – от споделянето, слушането и усещането, че някой ни чува.

„Важното не е за какво говорим, а това, което двама души създават заедно по време на разговора.“

Слушайте, за да бъдете чути: Изкуството на перфектния разговор

Как да станем по-добри в непринудените разговори?

Сандстром обобщава няколко лесни стратегии.

Задайте въпрос

Например:

• „Как минава денят ви?“

• „Ще правите ли нещо приятно тази вечер?“

• „Какво бихте ми препоръчали да си взема от тук?“

Въпросът показва искрен интерес, а хората обичат да говорят за себе си.

Намерете общото помежду ви

Започнете с нещо, което споделяте в момента.

Затова хората толкова често говорят за времето.

Ако чакате на една и съща опашка, можете да коментирате чакането. Това не само създава връзка, но и прави времето да минава по-бързо.

Доброта

Най-лесният начин е да направите искрен комплимент.

„Комплиментът от непознат често звучи по-искрено. Той дава естествен повод за разговор. А след това всичко обикновено върви гладко“, казва експертът.

Защо „Как мина в училище“ не е добър въпрос за децата

А ако разговорът не се получи?

„Понякога просто не се получава“, признава Сандстром. Важно е обаче да не приемаме това лично.

Другият човек може да е притеснен, стресиран, да не говори добре езика, да е потънал в собствените си мисли или просто да няма желание да общува в този момент.

Най-доброто решение е да опитаме отново с някой друг, казва Сандстром, според чиито изследвания сме по-щастливи, когато разговаряме с различни хора. „Непринудените разговори са игра на вероятности. Колкото повече опитвате, толкова по-голям е шансът да спечелите.“