Няма такова нещо като разговор, това е илюзия. Има пресичащи се монолози.

Коментарът е на писателката Ребека Уест, автор на книгата The Harsh Voice.

Вероятно всеки от нас е оставал понякога с такова усещане – че думите ни просто потъват някъде без да бъдат чути от когото и да било; хем си говорим с някого, а имаме чувството, че по-лесно бихме се разбрали с радиото.

Добрата новина е, че този проблем може да бъде преодолян - и то сравнително лесно.

На първо място е проблемът с невниманието. Както е казал английският есеист Уилям Хазлит:

Изкуството на разговора е да слушаш и да бъдеш изслушван. В този смисъл някои от най-добрите оратори са всъщност много лоша компания.

Хазлит, който е покойник от почти 200 години, разказва за свои приятели от лондонските литературни кръгове, които толкова много искали да покажат остроумието и интелигентността си, че изобщо не слушали другия. Вместо тях, пише Хазлит, той винаги би преподчел свой познат художник, за когото казва следното:

„Не бих седнал да ям или пия с него, но разговорите помежду ни ми носят истинска наслада.“

Въпросът тук е как да оставите такова усещане у събеседника си, че да иска да си говорите пак.

Първият начин е да задавате повече въпроси – навик, който учудващо много хора не са успели да развият, пише Wired, позовавайки се на изследване, проведено от преподавателката в университета в Джорджтаун Карън Хуанг. Докато учи за докторската си степен в Харвард, тя събира 130 души, разделя ги на двойки и ги кара да си говорят в продължение на 15 минути. Експериментът установява, че голяма част от участниците задават четири или по-малко въпроса за това време. Най-активните в питането се отчитат средно с по девет. Може да се каже, че задаването на въпроси има пряка връзка с харесването.

Друг експеримент на Хуанг – анализ на разговори от т.нар. бързи срещи, т.е. множество организирани кратки диалози между хора, които си търсят партньор, сочи, че онези, които питат повече, имат по-големи шансове за втора среща.

Но дори и да се задават въпроси, те може да не са правилните. Хуанг разграничава няколко различни категории: уводни (Как си?), последващи (Планираш екскурзия до Франция? Ходил ли си там преди?), смяна на темата (Аз работя еди-какво-си. Ти какво правиш през свободното си време?), огледални (Аз закусих еди-какво си. А ти?), реторични (В автобуса беше пълно с хора. Къде ли отиваха?).

Според Хуанг последващите въпроси, които показват интерес към човека отсреща, се приемат много по-добре, отколкото онези, с които се сменя темата. Най-досадни винаги са уводните, но това е нормално. Добре е разговарящият да се опита да усъвършенства задаването на последващите или уточняващите.

5 неща, отличаващи емоционално интелигентните хора, според бивш ЦРУ агент

Изкуството да слушаш

Хората доста бързо разбират, че събеседникът не ги слуша и това, естествено, предизвиква негативна реакция. Затова колкото по-внимателни сме към някого, толкова по-добре се чувства той.

Мнозина обаче използват грешни начини, за да демонстрират интереса си към разговора. Често пъти слушащият кима с глава, навежда се напред, изразява някаква емоция с мимики на лицето, мърмори или издава някакъв звук. Всичко това може да е престорено и да бъде разчетено за такова.

Затова е по-добре да демонстрирате заинтересованост с думи. Перифразиране на казаното от другия например показва, че сте го слушали с интерес. Уточняващите въпроси в тези случаи също са много полезни. Съсредоточете се върху сърцевината на онова, което ви казват, а не върху детайлите.

Три лесни стъпки да станете суперкомуникатор на работното място

Не се разсейвайте с околни предмети или хора. Ако погледът ви блуждае, събеседникът веднага усеща, че не му обръщате внимание. Да оставите телефона си на масата или да го гледате постоянно също не е добра идея. Има проучване, което установява, че когато устройството е наблизо, участниците в разговора се чувстват отдалечени един от друг.

Това, че искате събеседникът ви да се чувства добре във вашата компания, не означава, че трябва да го оставите да заеме цялото пространство. Все пак става дума за диалог, а не за монолог. Идеалният разговор е този, в който всички участници могат да се изкажат и да бъдат чути.

10 признака, че имате по-остър ум от средностатистическия човек

Що е то „бързо приятелство“?

С този термин се обозначава една друга техника, която дава възможност за бързо скъсяване на дистанцията между двама души. Това е т.нар. саморазкриване. Тук не става дума за това да разкажете най-съкровените си тайни на непознат човек с надеждата, че ще ви харесва.

Говорим по-скоро за серия от въпроси, различни от обичайните, които могат да дадат информация за отсрещния, която не би споделил при запознанство.

В това отношение е много показателен един експеримент на професора по психология Артър Арън. Той кара двойки непознати хора да си задават по 36 въпроса в продължение на 45 минути. Част от тях се питат т.нар. обичайни неща като например: „Как прекара празниците?“, „Имаш ли домашен любимец?“, „Къде си учил?“.

Този тип въпроси се квалифицират като такива с „ниска степен на разкриване“. Т.е. отговарящият дава за себе си минимално количество информация, която не позволява дълбоко познаване на интимния му свят.

Следващият тип въпроси са например: „Как си представяш перфектния ден?“, „Ако можеше да живееш 90 години и да запазиш или разума, или тялото на 30 годишен за последните 60 години, какво би избрал?“, „Имаш ли предчувствие как ще умреш?“. Те са в категорията с „висока степен на разкриване“.

Целта на експеримента е човек да сподели пред непознат, а след това слушащият да даде оценка на чутото. Може би не е изненада, че втората категория отговори водят до по-висока оценка за познанство от страна на слушащите.

Изводът е, че саморазкриването често води до по-силна връзка между хората. Много хора смятат, че споделянето на такива подробности би ги поставило в неудобна ситуация, но когато се стигне до него разговорът протича по-гладко от очакваното. Така се стига и до по-бързо изграждане на доверие между двама души.

Трите типа приятелство и защо се нуждаем от всички тях

Внимание към темата

Още един феномен, който силно влияе върху качеството на общуването, е темата. Учените говорят за нещо, наречено „наказание за новост“.

Социалният психолог и преподавател в университета „Уортън“ в Пенсилвания Гюс Куни обяснява разликата в човешката реакция към познато и непознато чрез интересен експеримент. Той събира група хора и ги разделя по трима. Един от тези трима гледа видео и след това го разказва на останалите. Един от двамата слушатели е гледал същият клип, а вторият – нещо различно. Т.е. разказващият поднася нова информация на единия си слушател. След това слушащите описват преживяването.

Противно на очакванията се оказва, че хората, които вече са гледали видеото, са много по-заинтересовани от разказа на говорещия. Онези, които нямат представа за какво става дума, са по-скоро разочаровани.

Това показва, че хората са много по-склонни да слушат за нещо познато, отколкото да се опитват да си представят онова, което не са преживели. Така се създава усещане за отчужденост от говорещия и съответно – нежелание за комуникация.

Сатя Надела: Емпатията не е меко умение, а най-трудното за придобиване

Ето защо, ако целта ви е приятен разговор, е по-разумно да се съсредоточите върху теми, които са познати на всички участници. Може да смятате, че умеете да говорите за музика или филми, но ако отсрещната страна не ги е чувала или гледала, е твърде вероятно да не прояви интерес.

Естествено, да говориш само за познати неща, също не е идеалният вариант. Но една такава тема може да е просто начало на разговора. След това може да преминете и към други области, но е добре да имате поне минимален обем информация, за да не изпадате в конфузни ситуации. Ако пък събеседникът не е запознат с темата, не е нужно да се държите високомерно. Далеч по-добро решение е да дадете повече подробности и да се опитате да включите и другия в диалога.

И най-важното – с когото и за каквото да говорим, винаги трябва да се търси балансът. И в размяната на реплики, и в избора на теми. Демонстрирайте, че слушате, разкажете нещо за себе си и не се хвърляйте в непознати теми.