Сатя Надела: Емпатията не е меко умение, а най-трудното за придобиване
В днешния лидерски пейзаж т. нар. „меки умения“ безспорно са на мода. Не бързайте обаче да смесвате емпатията с останалите, предупреждава изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела.
Той твърдо вярва, че изкуството да разбираш другите надхвърля категорията на меките умения. Според него характеризирането на емпатията като такова качество омаловажава значението ѝ.
„Емпатията не е меко умение“, казва Надела в интервю с главния изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер. „Всъщност това е най-трудното за овладяване умение – да общуваме със света, да общуваме с хората, които са най-важни за нас.“
Съпричастността позволява на лидерите да се свързват по-добре не само със своите служители, но и с клиентите, смята Надела.
„Целта на иновациите е да посрещнат неудовлетворените, неартикулирани нужди на клиентите“, казва той. „Какъв е източникът на това? Някои биха казали дизайнерското мислене. Но дизайнерското мислене е съпричастност.“
Това не е първият път, в който шефът на Microsft, който управлява компанията от 2014 г., приветства силата на емпатията в работата.
„Ако проявявате съпричастност към хората си, те ще дадат най-доброто от себе си и ще постигнете напредък“, каза той в епизод от подкаста на LinkedIn "Hello Monday", припомня Fortune.
Той също така е споделял как родителството го е направило по-съпричастен лидер.
„Като родители на Зейн от нас зависи да не задаваме въпроса „защо“, а вместо това да направим всичко по силите си, за да подобрим живота му“, написа Надела в публикация в LinkedIn през 2017 г. и добави, че съпричастността, която проявява съпругата му, вдъхновява неговата собствена.
Синът му, който беше с увреждания, почина през февруари 2022 г. на 26-годишна възраст.
„Да бъда баща на син със специални потребности оформи моята лична страст и философия за свързването на нови идеи с емпатия към другите“, написа още Надела в LinkedIn.
Брансън: Да разбираш другите е по-важно от оценките. Науката го доказва
Спортът като ключ към изграждането на меки умения
Освен дълбокото въздействие, което му е оказало отглеждането на дете с квадриплегия и церебрална парализа, Надела разкрива, че играта на крикет също е оформила лидерският му стил.
„Отборните спортове имат огромно значение за това какви ставаме като граждани и лидери“, казва той.
По думите на бившия състезател по крикет Захир Хан „Крикетът е симфония и всеки играч е нота в тази композиция. Лидерството в крикета означава да бъдеш пътеводна светлина и източник на вдъхновение“.
„В крикета ние водим не с арогантност, а със смирение“, казва той и добавя: „Чрез Сатя Надела виждаме отражение на тези принципи в корпоративния свят.“
Скорошни изследвания потвърдиха, че спортът помага на хората да натрупат меки умения, необходими за лидерство. Ето защо спортуващите студенти са значително по-склонни да придобият магистърска степен по бизнес администрация, да достигнат до по-престижни работни места и да печелят повече пари, отколкото техните колеги, които не спортуват.
В крайна сметка общуването, работата в екип и лидерството са желани качества както на терена, така и в заседателната зала.
Защо меките умения са важни?
Да бъдеш уязвим не винаги е било предимство на работното място, но по време на пандемията служителите (които се бореха с изолация, повече домакински отговорности и други) имаха нужда от лидери, които могат да изслушват и да изградят чувство за екипна общност.
За разлика от техническите умения, меките определят как взаимодействате с вашия екип. Емоционалната интелигентност, ефективната комуникация и способността да влияеш и мотивираш са част от репертоара.
Според проучване на LinkedIn сред близо 23 000 работещи по целия свят, 61% казват, че меките умения на работното място са също толкова важни, колкото твърдите.
Нещо повече, когато става дума конкретно за емпатия, почти 90% от служителите в САЩ казват, че наличието на съпричастен мениджър повишава удовлетворението от работата им, производителността и лоялността, показва доклад на Ernst & Young от 2021 г.
Над половината казват, че са напуснали работа, защото шефът им не е бил достатъчно съпричастен към проблемите в работата или в личния им живот.