Червен килим за Путин, студени перспективи за Украйна
Изданието акцентира върху приятелския тон между двамата, както и върху факта, че на практика руският лидер беше легитимиран от Вашингтон, без да му се налага да поема каквито и да било ангажименти
&format=webp)
От момента, в който Доналд Тръмп и Владимир Путин слязоха от самолетите си на военновъздушната база от времето на Студената война край Анкъридж, Аляска, държанието им изглеждаше приятелско. Aмериканският президент аплодираше руския лидер, разменяха си усмивки, потупваха се по рамото, водеха оживен разговор на червения килим.
След прелитане на американски военни самолети, Путин наруши протокола, като се качи в „Звяра“ – официалната кола на американския президент – за да споделят лимузина до важната среща на върха. Руският лидер изглеждаше доволен. И с право, пише анализаторът Джейми Детмер в материал за POLITICO.
Подготовката за нея беше съпроводена от десетки тревожни прогнози от страна на официални лица, дипломати и експерти. Имаше и големи опасения, че Тръмп ще бъде надхитрен от бившия апаратчик от КГБ, което ще му позволи да направи гигантски крачки към постигането на целта си да подчини Украйна, да я върне в ролята на руски васал и да разбие и без това крехкия западен алианс, поставяйки САЩ в конфликт с Киев и европейските му съюзници.
Въпреки че това не се случи, и Украйна не беше продадена, Путин все пак изглежда, че е извлякъл максималното. От една страна, той си осигури срещата, въпреки че е издирван за военни престъпления. От друга – в крайна сметка беше посрещнат на американска земя като приятел, а не като лидер на държава в изолация, нахлула в суверенна съседна страна, пише Детмер.

Всичко това беше постигнато, без да се налага да се съгласява предварително на никакви значителни отстъпки, включително прекратяване на огъня, и напусна Анкъридж, без да се ангажира с примирие. Това не попречи на Тръмп да заяви по време на съвместната им пресконференция, че руският му колега е решен да спаси хиляди човешки животи.
Многоочакваната и набързо организирана среща на върха в Аляска никога не е имала шанс да се превърне в среща на върха, която да прекрои картата на света, като тази в Ялта. На нея Йосиф Сталин успява да убеди Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил да разделят Европа между западната и съветската сфера на влияние.
Нямаше и особени шансове да бъде момент на пробив като тази в Рейкявик, където през 1986 г. Роналд Рейгън и Михаил Горбачов полагат основите за бъдещия контрол над ядрените оръжия, допринасяйки за размразяването на Студената война. Просто в северния град Горбачов се опитва да управлява елегантно разпадането на Съветския съюз, докато Путин е решен да възкреси руската империя.
Освен това според опитни наблюдатели, от Фиона Хил, бившата съветничка на Тръмп по въпросите на Русия, до Майкъл Карпентър, бивш старши директор за Европа в Съвета за национална сигурност при президента Джо Байдън, срещата в Аляска е била грешка.
„Срещата на върха легитимира Путин на световната сцена“, обяснява пред POLITICO Карпентър.
И не само на световната сцена. Кремъл и руските държавни медии активно представят срещата на върха не толкова като такава за Украйна, колкото като среща между Путин и Тръмп, лидерите на великите сили, които седят заедно, за да решат как ще изглежда бъдещето на света. Преди нея Путин получи и американска подкрепа за идеята Украйна да размени територия срещу мир, което наклони везните срещу Киев.

В изказването си на пресконференцията той се постара да похвали Тръмп за усилията му да сложи край на войната. Руският лидер е достатъчно умен, за да знае, че уважителните аплодисменти за Тръмп винаги се приемат добре. Украинският президент Володимир Зеленски почти фатално пропусна да направи това на прословутата си среща в Овалния кабинет в началото на тази година.
Но признаци, че Путин е готов да се отклони от основната си цел – да контролира Украйна, нация, която според него дори не би трябвало да съществува - няма. Това стана ясно, когато той отново заговори за премахването на „основните причини“ за войната и се позова на „фундаменталните заплахи за сигурността на Русия“. Това в кремълския жаргон означава да се обвиняват НАТО и Европа за войната.
„Винаги сме смятали Украйна за братска нация“, оплака се той. С други думи, нация, която е част от Путиновата конструкция на руския свят.
Целта на руския президент в Аляска без съмнение беше да избегне гнева на Тръмп, да отложи налагането на по-нататъшни западни санкции срещу Русия или нейните съюзници и да продължи да действа както досега. Руският президент се опита да се представи като конструктивен партньор за мир, като заяви, че се надява другите да не се опитват да попречат на напредъка към края на войната, твърди анализаторът Детмер.

То цитира независимата медия Meduza, според която Кремъл е инструктирал руските медии да наблегнат на тази теза в отразяването на срещата на върха. В указанията, изпратени до журналистите, се казва, че те трябва да наблегнат на ролята на Путин в „определянето на дневния ред“ за отношенията между САЩ и Русия и да представят Украйна като неразумна и нежелаеща да преговаря.
Всичко това означава, че Путин не бърза да сложи край на войната – всъщност, ако го направи, това може да застраши режима му, тъй като излизането от военната икономика би повишило вероятността от опасни социално-политически борби. А и, не на последно място, продължаването на конфликта вдига напрежението върху европейските нации и трансатлантическия алианс.