Перспективата за срещата на американския президент Доналд Тръмп с руския лидер Владимир Путин в Аляска, както и се очакваше, предизвиква нарастващо безпокойство в Украйна и Европа.

Това беше потвърдено и от полския премиер Доналд Туск. По-рано тази седмица той отбеляза, че изпитва „много опасения“ относно срещата в петък – въпреки че добави, че има и „голяма надежда“, вероятно за да не обиди Вашингтон, припомня в свой анализ POLITICO, акцентирайки, че това колебание между надеждата и страха е напълно разбираемо, като се има предвид последната среща на върха на двамата лидери през 2018 г.

Тогава Тръмп, който беше в първия си мандат, заяви, че срещата е по-скоро за разчупване на леда, отколкото за нещо друго. Но двамата не само разчупиха леда – те го разбиха, тъй като Тръмп с ентусиазъм прие отричането на Путин, че Русия по някакъв начин е опитала да се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г. Това постави американския лидер в противоречие с разузнавателните агенции на страната си.

Седем години по-късно, Европа се опасява, че Путин отново ще маневрира умело пред Тръмп, този път в противоречие с интересите на Украйна и разтревожените европейски съюзници на Америка. Лидерите на континента се надяват да убедят Тръмп да не се съгласява на нищо, което би наранило Украйна, но има ли наистина шанс Тръмп да преодолее това, което бившият му съветник по Русия Фиона Хил определя като „почтително“ отношение към Путин? Или бившият апаратчик от КГБ ще продължи да преследва целта си да подчини Украйна, да я върне в ролята на руски васал и по този начин да разбие и без това все по-крехкия западен алианс?

След като всички предварителни условия за Аляска са определени от Русия – а не от Вашингтон – изглежда, че второто е по-вероятно, смята изданието.

Путин е виждал как американските президенти идват и си отиват и твърде често умело е изчерпвал тяхната енергия и изтощавал концентрацията им. Това е значително по-лесно за един автократ, отколкото за един демократичен лидер, който трябва да отговаря пред избирателите си и не може да играе дългосрочна игра със спокойствието на руския президент. Путин може да изчака опонентите си, да ги забърка в безкрайни усложнения, да натрупва отклонения и отклонения от основните теми. Трикът е въпросите да се замъгляват, забавят, объркват, да се сменя постоянно тоягата с моркова и обратно. В този случай морковът е споразумение, което да подсили скъпоценната репутация на американския президент като умел преговарящ.

Въпреки уверенията на Тръмп за приоритет на примирието в Украйна, липсата на конкретен план и опасенията от териториални компромиси поддържат напрежението в Европа преди срещата с Путин

Berlin Calling: Тръмп изслуша Европа за Украйна, но не каза ясно как точно ще бъде постигнат мир

Путин вече е показвал, че разбира психологията на Тръмп: хвали човека, докато го отклоняваш от важните теми – нещо, което украинският президент Володимир Зеленски почти фатално не успя да направи по време на прословутата си среща в Овалния кабинет в началото на тази година. Руският лидер е достатъчно умен, за да не подклажда гнева на Тръмп. Вместо това той се очаква да аплодира с уважение усилията на Вашингтон, като същевременно натъжен намеква, че има още много работа за вършене.

Истината е, че Путин не бърза да сложи край на войната – всъщност, ако го направи, това може да застраши режима му, тъй като излизането от военната икономика би повишило вероятността от опасни социално-политически борби. И, разбира се, удължаването на конфликта поставя допълнително напрежение върху европейските нации и трансатлантическия алианс – нещо, което без съмнение се харесва и на Пекин.

Освен това стратегията на руския лидер вече му донесе голяма победа, просто като му осигури среща с Тръмп, без да се налага да прави големи публични отстъпки. Вероятно той е предложил една или две такива на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф, когато се срещнаха в Москва миналата седмица. Но притеснението е, че приятелят на Тръмп по голф и негов пратеник – който не обича да разчита на свои хора да водят бележки по време на срещите му в Кремъл – има лошия навик да подхожда небрежно към детайлите и в миналото е бил виновен за погрешни тълкувания на това, което всъщност са казали неговите събеседници.

Техниката на Путин е професионалното лъжене, категоричен е бившият президент на Франция Франсоа Оланд, въпросът е дали американският президент ще се върже

От Хамбург до Хелзинки: Странните срещи между Тръмп и Путин

Тревожно е също така, че Уиткоф вече е предложил противоречиви версии за намеренията на Путин в няколко разговора с европейски лидери, което допълнително подхранва паниката в Украйна и в целия блок. Всъщност, напълно неясно е какво е казал Путин на Уиткоф относно какъв вид споразумение „земя за мир“ би бил готов да приеме.

Дали е готов да приеме примирие по настоящите фронтови линии, което означава, че няма да получи цялата територия на четирите региона – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – които според него са руски? Или Путин е готов да се откаже от Херсон и Запорожие в замяна на оттеглянето на Украйна от Донецк, заедно с де факто приемане от Киев, че той и Луганск са част от Русия? Или е готов да отстъпи само част от територията в Суми и Харков, която в момента е окупирана от неговите сили?

Проблемът е, че всяко изтегляне на украинските сили от Донецк и Луганск би било военна катастрофа за Украйна. Това би означавало капитулация на така наречения източен „крепостен пояс“ на страната, където тя се е окопала и задържа руските сили в продължение на повече от десетилетие. Подобен ход би помогнал на Русия да нанесе удари по-на запад, когато пожелае.

Истината е, че като обсъждат „размяна на територии“ и подчертават, че Украйна трябва да се откаже от част от своята земя, Тръмп и Уиткоф са манипулирани от Путин да наклонят везните срещу Киев. А „размяна на територии“ е особено странно условие, тъй като Русия не иска да се откаже от територии, които наистина ѝ принадлежат.

По-скоро става въпрос за това Украйна да се съгласи да отстъпи територия за нещо, което изобщо не е ясно. Членство в НАТО? Признаване на суверенитета на Украйна и правото ѝ да провежда външна и отбранителна политика по начин, който Киев счете за подходящ, включително получаване на оръжия от Запада? Малко вероятно.

„Путин не се бори само за територия, а за това, което той счита за „приятелска“ Украйна“, отбелязва пред POLITICO руската политоложка Татяна Становая.

Всъщност, малцина опитни наблюдатели на Кремъл вярват, че Путин е сериозен в намерението си да се откаже от крайната си цел да подчини Украйна – нация, която според него не би трябвало да съществува. Според Центъра за нови евразийски стратегии на дългогодишния противник на Путин Михаил Ходорковски, например, „макар Кремъл да е заинтересован от отмяна на санкциите, той не вижда нужда да прави съществени отстъпки“.

Киев се страхува да не бъде изключен от преговорите, а Тръмп да помогне на Путин точно когато Русия започва да усеща напрежението от войната

POLITICO: Какво иска (и от какво се страхува) Украйна преди срещата в Аляска

„Москва се стреми да създаде впечатление за напредък към прекратяване на войната в Украйна, както настоява Доналд Тръмп, за да поддържа интереса му към преговорите. Кремъл счита, че Тръмп е политически уязвим и че способността му да влияе върху хода на войната е ограничена. Той го вижда заклещен между фракция в Конгреса, която настоява за продължаване на подкрепата за Украйна и сдържане на Русия като въпрос на национална сигурност, и собствената му избирателна база, която изисква бързо прекратяване на „ненужните външни ангажименти“, твърди мозъчният тръст.

Освен това, създаването на впечатление, че се отнася сериозно към примирие или споразумение, прави Киев да изглежда като упорития, този, който казва „не“ – а това е рисковано положение.

Тъй като Зеленски се съпротивлява на сделката за земя – което трябва да направи, за да избегне гнева на страната си, където според скорошно проучване само около една трета от украинците са готови да разменят земя за мир – тази седмица Тръмп прибегна до някои от грубите си изрази, които използваше по-рано тази година. Той обяви, че „много сериозно“ не е съгласен с начина, по който Зеленски се справя с войната, и че „това никога не би трябвало да се случва“ от самото начало.

Американският президент обаче балансира това с предупреждение към Кремъл: в сряда той заяви, че Путин ще понесе тежки последствия, ако не се съгласи на примирие по време на срещата на върха в Аляска. Тази забележка донякъде успокои нервните европейски съюзници. Но дали наистина ще се случи нещо, ако руският лидер не го направи?

Зеленски се измъкна с много усилия от негативното отношение на Тръмп след грозния им скандал през февруари. Сега рискът е да се върне обратно в него – и Путин ще направи всичко възможно, за да се опита да го постигне, като същевременно избегне гнева на Тръмп.