От Хамбург до Хелзинки: Странните срещи между Тръмп и Путин
Техниката на Путин е професионалното лъжене, категоричен е бившият президент на Франция Франсоа Оланд, въпросът е дали американският президент ще се върже

Доналд Тръмп и Владимир Путин се очаква да се срещнат в Аляска на 15 август. Двамата вече имат история на странни срещи.
Първата им такава е в Германия, когато Тръмп конфискува бележките на преводача си, за да скрие всякакви доказателства за това, което се е случило в стаята. След това те се срещат във Виетнам, а американският президент приема за чиста монета настояването на Путин, че Москва не се е намесвала в изборите в САЩ през 2016 г. Малко след това двамата си стискат ръцете в Хелзинки, а Тръмп поставя под съмнение анализа на собствените си разузнавателни служби, припомня Financial Times.
Сега, докато двамата лидери се готвят за първата си лична среща откакто Тръмп се върна в Белия дом, политиците и анализаторите се подготвят за неконвенционалнo събитие, в рамките на което американският президент ще действа много по-свободно, отколкото през първия си мандат.
Мнозина се опасяват, че ако предишните срещи са някакъв показател, то Путин, опитен бивш агент на КГБ, може да вземе надмощие – а не обратното.
„Няма как да се премине от липса на напредък към среща на върха, която да сложи край на войната за по-малко от седмица“, казва Самуел Чарап, старши политолог в Rand Corporation. „Но Тръмп има тази неизменна вяра в собствената си харизма и способност да убеди колегите си в това, което смята за логично и правилно“.
Бившият френски президент Франсоа Оланд, който през 2015 г. съпредседателства мирните преговори с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел и Путин по въпроса за Украйна, отправя предупреждение към американския президент:
„Техниката на Путин е професионалното лъжене.“
„Би било добре Тръмп да покаже, че има подробни познания за ситуацията на място“, казва той пред Financial Times.
Когато Тръмп и Путин се срещат за първи път през юли 2017 г., американският лидер е обременен от разследване за предполагаема руска намеса в изборите. Това се случва в кулоарите на срещата на Г-20 в Хамбург, като те са придружени от руския външен министър, тогавашния държавен секретар на Тръмп и двама преводачи. По-късно Тръмп взима бележките на преводача си и му нарежда да не разкрива на никого съдържанието на срещата. След това, по време на вечерята същата вечер, Тръмп се приближава до Путин за разговор насаме – само с преводача на руския президенр и без присъствието на американски официални лица.
На следващата им среща на форума за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион във Виетнам през ноември същата година Тръмп повтаря твърденията на Путин, че Русия не се е намесвала в изборите в САЩ.
Двамата имат още една лична среща - в Хелзинки - през юли 2018 г., на която присъстват само преводачите им. Попитан на последвалата пресконференция дали вярва на собствените си разузнавателни агенции или на руския президент, Тръмп отговоря, че вярва и на двете страни, въпреки че те твърдят различни неща.
Двамата се срещат отново неофициално в рамките на форум на Г-20 в Буенос Айрес по-късно същата година.
Срещата на върха тази седмица представлява поредната възможност за Тръмп да преосмисли отношенията си с Путин и да заеме по-твърда позиция спрямо действията на Кремъл. Малко хора обаче очакват, че той ще се възползва от нея.
„Путин ще се опита да убеди Тръмп, че руската позиция е по-добра, отколкото е в действителност. За Тръмп е много по-важно да сключи тази сделка и да я обяви за своя нова победа в поддържането на мира“, смята Кирил Рогов, социолог и гостуващ изследовател в Института за хуманитарни науки във Виена. „Това не води до нищо, но Тръмп избягва необходимостта да предприеме решителни действия“.
Оланд, който прекарва 17 часа в столицата на Беларус през февруари 2015 г., за да сключи така нареченото споразумение „Минск 2“ за прекратяване на огъня в източната украинска област Донбас, пък смята, че Путин вероятно ще печели време.
„Той не бърза“, посочва пред POLITICOбившият френски президент. „Той знае, че ще бъде на власт и след месец, и след две години, може би до края на живота си. Тръмп бърза, защото е обещал да разреши всички конфликти в света и иска резултати“.
Дългите отклонения също са характерни за руския лидер, спомня си Оланд: „Путин ще започне срещата, като разкаже цялата история. Това може да отнеме час, дори повече, ако не го прекъснеш. Руският метод на преговори е, че те трябва да продължат дълго, но без да се случва нищо особено. В крайна сметка обаче той винаги предлагаше отстъпка – посредничество, друга среща, работна група – така че другата страна да може да каже: „Вижте, Путин се е променил малко“.
Изричането на явни лъжи също е една от хитростите на руския лидер, според Оланд. По думите му по време на техните преговори Путин е настоявал, че няма контакти с проруските сепаратисти в Източна Украйна, въпреки че ги финансира и подкрепя военно към онзи момент. Като цяло, посочва бившият френски президент, Путин изопачава и променя фактите, а именно работата с факти не е най-силната страна на американския президент.
В началото на 2017 г. Меркел организира телефонен разговор с Тръмп, за да му обясни как Путин отказва да изпълни Минското споразумение. Тръмп просто казва „благодаря“ и затваря телефона. По-късно американски съветници казват на екипа на Меркел, че Тръмп е бил ядосан, защото тя му е държала лекция.
„Не само че той не обича фактите, но има и свои предразсъдъци, а Путин знае това“, коментира дипломатът.
В мемоарите си Меркел пише, че двамата с Тръмп са говорили на две различни нива: той на емоционалното, а тя на фактическото.
Путин има „много структурирана, много педантична недобросъвестност“, казва бивш съветник от преговорния екип на Оланд. Когато руският лидер отказа да приеме външен мониторинг на украинско-руската граница, той „твърдеше, че тя не е нарушена“, добавя той, въпреки че руските отряди я преминават когато си поискат.
За срещата в Аляска съветникът казва, че руснаците няма да сключат сделка.
„Путин просто се нуждае от Тръмп, за да спре да подкрепя Украйна, което и без друго е естествената негова склонност“, обяснява той.
Социологът Рогов добавя, че Путин може да е по-заинтересован от преговорите, отколкото преди, тъй като руската лятна офанзива в Украйна е по-малко успешна от миналогодишната. Перспективата американският президент да изплаши Индия като клиент на петрол със заплахата от мита допълнително е затруднила руския лидер.
В сравнение с първия си мандат, когато Тръмп беше ограничен от Конгреса, сега американският президент среща по-малко ограничения на властта си. Републиканските законодатели са уплашени, а апаратът за външна политика е изключен от играта.
„Той е неограничен“, казва високопоставен американски служител.
Тръмп и Стив Уиткоф, неговият специален пратеник, ръководят операцията като двама „административни служители“, кавза Андрю Вайс, вицепрезидент на Carnegie Endowment for International Peace. „Сега имаме Тръмп без ограничения или противовеси в собствената му администрация, който седи с Путин, а той е в тази позиция от около десетилетие, без да има равни в непосредствена близост“.