Общественият натиск, свързан с постиженията, все повече вреди на нашите деца, смята Дженифър Брейни Уолъс, автор на книгата „Никога не е достатъчно: когато натискът за постижения стане токсичен – и какво можем да направим по въпроса“.

Като журналист и майка на трима тийнейджъри иска да разбере какъв натиск изпитват децата и родителите и откъде идва. Затова през 2020 г. провежда проучване в САЩ с помощта на Harvard Graduate School of Education.

Едно от нещата, които открива, е че критичният стил родителство наранява увереността и самочувствието на децата и може да доведе до „фалшиво аз“.

Най-успешните родители не следват този подход, пише Уолъс за CNBC.

Когато родителят е критичен („Защо не можеш да бъдеш повече като брат си?“) или когато любовта се изразява под условие („Очаквам най-доброто от теб през този срок!“), детето започва да се чувства дефектно, посочва тя.

За да се справят с тези болезнени чувства, децата привикват да крият кои са в действителност, опитвайки се станат хората, които смятат, че родителите им искат или имат нужда да бъдат, предупреждава авторката.

Това може да накара децата да развият това, което психолозите наричат „фалшиво аз“ – изкуствена личност, която служи като стратегия за справяне, за да получи детето любовта и подкрепата, от която се нуждае, за да оцелее. Последствието е, че се чувстват засрамени, непознати и необичани.

С течение на времето фалшивото аз може да ги накара да изберат грешни приятели, партньори или кариера, защото по същество живеят живота на някой друг.

Колкото по-големи са мечтите на децата, толкова по-далеч могат да стигнатМечтите са също толкова важни, ако не и повече, от коефициента на интелигентност или социално-икономическия профил на семейството

Какво правят успешните родители по различен начин

Родителите, които отглеждат най-силните и издръжливи деца, създават среда, която им позволява да правят грешки и да не се страхуват от провал.

Те правят разлика между човек и действие. Когато успяваме ясно да разделим двете, детето не свързва своята стойност с поведението си, независимо дали е „добро“ или „лошо“, пише Уолъс.

Това не означава да нямате очаквания относно поведението на детето си. Просто трябва да внимавате как ги изразявате. Когато едно дете действа по начини, които не са в съответствие с нашите ценности или надежди, все пак трябва да изразим топлина, дори когато очевидно чувстваме разочарование.

Децата, славата и парите. Как са защитени малките звезди в социалните мрежиПроблемът с детския труд в социалните мрежи е много по-сериозен, отколкото изглежда

Как да покажете на децата си, че ги цените

Голяма част от живота ни като родители се състои от това да караме децата си да правят неща, които не искат, да им преподаваме уроци, да ги подготвяме за бъдещ успех. Но нещо се губи, когато отношенията ни не включват достатъчно време просто да се наслаждаваме един на друг, да се наслаждаваме на това, което по своята същност носи радост на децата ни.

Професорът по психология от Йоркския университет Гордън Флет казва, че е важно да обръщате внимание на „микропрактиките“. Улавяли ли сте се как, когато децата ви влязат в стаята, ги засипвате с въпроси от рода на „Как се справи с теста?“, за да облекчите собственото си безпокойство?

За тази цел психологът Сюзън Бауерфелд препоръчва да поздравявате децата си поне веднъж на ден „сякаш са домашни любимци“: с абсолютна неподправена радост.

AI бавачка: Какво трябва да знаем за срещата на децата с изкуствен интелектКакво значи за едно дете да расте привързано към машина, на която родителите са отстъпили част от основните си задължения?

Това включва и физическа привързаност – отгледани с този подход деца съобщават за по-малко депресия и тревожност и по-високи нива на емпатия като възрастни, според проучване от университета Нотр Дам.

Професорът от Нюйоркския университет Скот Галоуей е съгласен. В книгата си „Алгебрата на щастието: бележки за преследването на успеха, любовта и смисъла“ той пише за майка си: „За мен привързаността беше разликата между надеждата, че някой ме смята за прекрасен и достоен – и това да знам, че някой ме смята за прекрасен и достоен.”

Ето защо времето за семейни игри е толкова важно. Когато не отделяме време за игра, губим някои от най-висококачествените взаимодействия, които можем да имаме с децата си – да се потопим в нещо заедно, като равни.