През 2017 г. група икономисти публикуват едно от най-влиятелните изследвания в областта на иновациите със заглавие: „Става ли все по-трудно да откриваме нови идеи?“

Заключението е обезкуражаващо.

Накъдето и да погледнат, отговорът бил един и същ: „Да“. Въпреки че американските компании влагат все повече средства в научноизследователска и развойна дейност (R&D), растежът на производителността в икономиката се забавя. Идеите започват да приличат на ябълки по високо дърво – все по-трудни за достигане.

Днес обаче нови изследвания дават основания за по-голям оптимизъм.

Проучване, публикувано миналия месец от Тереза Форт от колежа „Дартмут“ и още четирима икономисти, поставя различен въпрос: къде точно се е прекъснала връзката между новите идеи и икономическия растеж?

Ако наистина става все по-трудно да се откриват идеи, всеки допълнителен долар, инвестиран в научноизследователска дейност, би трябвало да води до все по-малко патенти. Ако пък качествените идеи са по-редки, самите патенти би трябвало да носят все по-малко приходи.

Но анализът на данни на ниво компании показва точно обратното.

Сумая Кейнс, водещ на подкаста The Economics Show на Financial Times, отбелязва, че в периода между 1977 и 2016 г. всеки долар, инвестиран в развойна дейност, е ставал по-ефективен при генерирането на патенти. Освен това тези патенти са продължили успешно да стимулират ръста на продажбите на служител. В по-късните години тази зависимост дори се е засилила.

Всичко това противоречи на теорията, че ябълките по дървото на иновациите просто стават все по-недостижими.

Apple на 50 години. Как следвоенна Япония роди манията на Стив Джобс по качеството

Проблемът може би не е в идеите, а в споделянето им

Авторите на новото изследване предполагат, че част от песимизма в по-старото идва от силния му фокус върху американската индустрия, чийто дял в т.нар. пробивни патенти – новаторски и фундаментални изобретения – е спаднал от 73% през 70-те години до едва 12% през 2010-те.

Но остава основният въпрос: защо усилията за научноизследователска дейност нарастват, а производителността не ги следва?

Според новото изследване е възможно идеите да не стават по-трудни за откриване, а по-трудни за разпространение.

Казано образно, не защото ябълките са по-високо по дървото, а защото хората, които ги откъсват, започват да ги прибират в джобовете си, вместо да ги споделят, коментира Сумая Кейнс.

В нейния подкаст Тереза Форт посочва данни, според които връзката между патентите на едни компании и растежа на други постепенно отслабва. През последното десетилетие мегакомпаниите започват да играят все по-голяма роля като източник на фундаментални иновации спрямо по-малките фирми.

Възможно е тези технологични гиганти просто да са станали по-добри в защитата на интелектуалната си собственост – или в ограничаването на конкурентите си.

Това е по-добра новина, отколкото изглежда

Макар подобна хипотеза също да не звучи особено оптимистично, тя все пак предлага повече надежда от първоначалната теория.

Ако проблемът е, че идеите стават все по-трудни за откриване, обществото не разполага с много решения освен да инвестира още повече средства в научни изследвания.

Но ако истинският проблем е, че идеите се споделят по-трудно, тогава съществуват конкретни политики, които могат да помогнат – например насърчаване на конкуренцията и ограничаване на прекомерната пазарна концентрация, отбелязва Сумая Кейнс.

Китай води в надпреварата за патенти за генеративен AI

Какво означава това за изкуствения интелект?

Според експерта на FT въпросът има особено значение за настоящия дебат дали изкуственият интелект ще повиши производителността на световната икономика.

Икономистите традиционно посочват две основни пречки. Първата е, че новите технологии трудно се внедряват и мащабират. Втората е именно, че добрите идеи стават все по-редки.

Ако обаче второто предположение се окаже погрешно, перспективите за икономически растеж могат да се окажат далеч по-оптимистични.

Нима всички плагиатстваме?

Появяват се и първи признаци за обрат

Сумая Кейнс актуализира данните от изследването от 2017 г., за да провери дали производителността на научните изследвания е продължила да се влошава до 2023 г. – последната година с налични статистически данни.

Резултатите показват известен обрат.

Благодарение на ускорението в производителността след 2020 г. се наблюдава подобрение, макар и все още сравнително малко на фона на предишния спад.

Креативността като суперсилата, която AI не може да замести

AI може да промени правилата на играта

Никълъс Блум, един от авторите на изследването от 2017 г., предупреждава, че данните за производителността все още са шумни и трудно позволяват категорични заключения.

Той обаче обръща внимание на анкети сред хиляди финансови директори, според които големите езикови модели засега почти не са повлияли върху производителността на компаниите им. В следващите три години обаче те очакват осезаем положителен ефект.

А исторически техните прогнози обикновено се оказват точни.

Според Блум през последните няколко века светът е преживял само два големи скока в производителността – Индустриалната революция във Великобритания и следвоенния период около 1950 г., когато темпът на напредък започва да се забавя.

Доскоро той оценявал вероятността за нов фундаментален пробив като много ниска.

Днес, под влияние на развитието на изкуствения интелект и сигналите от бизнеса, вече смята, че шансът за нова историческа промяна е около 50%.

Това, отбелязва Сумая Кейнс, изглежда като доста добра реколта от ябълки.