Кал Нюпорт вярва, че грандиозните идеи не се появяват в мисълта ни случайно, а изискват подготовка и ясна структура. Професорът по компютърни науки в университета Джорджтаун, както и автор на бестселърите Deep Work и Slow Productivity, от години защитава философията, че реалната продуктивност и креативното мислене се раждат не от непрестанна заетост, а от целенасочено и премерено използване на времето.

„Създал съм си империя от идеи“, казва Нюпорт – империя, благодарение на която само Deep Work е продал над 1,5 милиона копия. Именно това прави книгите му еднакво привлекателни както за студенти, така и за изпълнителни директори – те дават отговори на въпроса как да поддържаме постоянен ритъм на креативност и иновации, без да прегаряме в процеса.

Дори разговор с него изисква баланс. Всяко лято Нюпорт напуска дома си в предградията на Вашингтон и заминава за Нова Англия, за да се посвети на писането, да прекарва повече време сред природата и със семейството си. Но как успява да изгради графика си?

„Начинът, по който протича денят ми, зависи изцяло от сезона. Вярвам в промяната. Лятото е посветено на идеи“, обяснява той пред Fast Company.

Сутрините до обяд са резервирани за „тежката“ работа – предимно писане. От вторник до четвъртък следобед има място за провеждане на срещи и интервюта, но понеделник и петък, ако е възможно, остават изцяло свободни от ангажименти. „Това са цели, които се стремя да изпълнявам, въпреки че често не успявам.“

По време на учебната година, когато преподава или се посвещава на административните си задачи, Нюпорт отново защитава сутрешната си рутина, защото според него тя трябва да бъде отдадена изцяло на идеи и писане. „Да мисля и да създавам – това е единственото, което искам от живота. Това е най-ценният ресурс. Именно с това си изкарвам прехраната – създавам идеи. А това за мен е на първо място: империята ми от идеи.“

Културните нагласи обаче често пречат на хората да забавят темпото си. В своята книга Slow Productivity Нюпорт въвежда термина „псевдопродуктивност“ – склонността да оценяваме работата на база видима активност, а не реален принос. „В когнитивната работа видимата активност може да е слаб индикатор за стойността, която някой създава в дългосрочен план.“

Нюпорт открива писането още в колежа, докато учи компютърни науки. След като продава първата си книга като студент, отказва оферта от технологична компания, за да може да продължи академичната си кариера, съвместима с писането.

Днес той намира вдъхновение в различни форми на творчество. „Обичам киното. Да изследвам как е направен един филм е крос-тренинг за креативността.“ Той чете основно документална литература – по пет книги на месец – и се вдъхновява от биографии на мислители и творци. Наскоро е завършил биографията на Нобеловия лауреат Луис Алварес, в която открива ценни уроци за селекцията на идеи.

Методът му за генериране на идеи е изключително прост: „Ако усетя тръпка, това означава, че има потенциал.“ За него най-доброто средство за вдъхновение е разходката сред природата, защото му позволява да подреди добре мислите си.

Работното му пространство е също толкова целенасочено. Освен подкаст студио и офис вкъщи, Нюпорт изгражда и своя лична библиотека – изцяло аналогова, без технологии, с грамофон и подбрана колекция от книги. Там той има и специално бюро, на което пише.

Идеите си първо тества в подкаста и бюлетина, защото според него „това е начин да получа обратна връзка, както и да усетя дали самият аз вярвам в тях, след като ги разтегля и развия.“

За Нюпорт всичко се свежда до едно – изграждане на система, която пази най-ценния ресурс: времето, отдадено на мислене и писане. Именно това му позволява да поддържа своята „империя от идеи“, която продължава да привлича милиони читатели към творчеството му.