Уроците на „интелигентния инвеститор“ Бенджамин Греъм, без когото нямаше да има Уорън Бъфет
Греъм е създател на методологията на инвестирането в стойност през 1928 г. — повече от 20 години преди Уорън Бъфет да стане негов ученик
&format=webp)
Уорън Бъфет е прочут с това, че популяризира и nатрупва състоянието си благодарение на инвестирането в стойност (value investing).
Въпреки че легендарният инвеститор е натрупал състояние от 145 милиарда долара чрез този метод, има един ключов човек, на когото дължи благодарност: Бенджамин Греъм.
Греъм – смятан за „бащата на инвестирането в стойност“ – разработва този инвестиционен принцип през 20-те години, когато е хоноруван преподавател по финанси в Колумбийското бизнес училище, пише Quartz.
Той създава метода заедно с Дейвид Дод, друг преподавател по финанси. Двамата се смятат за пионери в областта, макар че именно Греъм получава голямото признание.
Методологията на Греъм и Дод за инвестиране в стойност представлява начин за „идентифициране и покупка на ценни книжа, търгувани далеч под тяхната реална стойност“, особено от гледна точка на „малкия външен акционер в публичните компании“, обяснява Колумбийският университет.
Техният подход към анализа на ценни книжа дава „рационална основа за инвестиционни решения“.
Двамата започват да преподават методологията си в университета още през 1928 г. – повече от 20 години преди Бъфет да стане негов студент.
Греъм е автор и на две от най-уважаваните книги в историята на инвестирането. През 1934 г. заедно с Дод издава Security Analysis, която според колумниста на The Wall Street Journal Джейсън Цвайг – редактирал по-късно обновено издание – е първата, която поставя изучаването на инвестициите върху „систематично логична основа“.
Цвайг казва, че Греъм е „универсално признат“ и за „баща на модерния анализ на акции“.
„Студентите по Security Analysis разбраха, че шедьовърът не е резултат от внезапен проблясък на гений, а от много труд и опита на две десетилетия, натрупан преди първото издание,“ пише в статия от 1977 г., съавтор на която е бивш негов студент и асистент.
Книгата е известна като „Библията на Греъм и Дод“.
Над десетилетие по-късно, през 1949 г., Греъм публикува The Intelligent Investor („Интелигентният инвеститор“).
Бъфет неведнъж е казвал, че книгата е „вечна“, а уроците ѝ са „прости, но могъщи“.
„В ранните си дни и аз се радвах, когато пазарът се покачваше. После прочетох осма глава от Интелигентният инвеститор на Бен Греъм – тази за това как инвеститорите трябва да гледат на колебанията в цените на акциите. Веднага люспите паднаха от очите ми и ниските цени станаха мой приятел. Да попадна на тази книга беше един от най-щастливите моменти в живота ми“ пише Бъфет в писмо до акционерите през 2011 г.
Историята на Греъм
Според статия от 1977 г. Греъм е роден в Лондон през 1894 г., след което се премества в Ню Йорк, където баща му открива американски клон на компания за внос на стоки от Австрия и Германия.
През 1914 г. завършва Колумбия като втори по успех в класа си. Въпреки че получава три предложения да преподава – по философия, математика и английски език – той избира да започне работа на Уолстрийт, въпреки че няма подготовка по икономика.
След десетилетия на борсата, през 1936 г. официално основава Graham-Newman Corporation.
„През 1948 г. направихме инвестицията в GEICO и оттогава изглеждахме като много проспериращи хора“, казва Греъм в интервю малко преди да почине.
През 1928 г. започва да преподава вечерни курсове в Колумбийското бизнес училище. Дод, който вече е бил професор, посещавал неговите лекции. Греъм се пенсионира от университета през 1965 г.
Ирвинг Кан, негов бивш студент и асистент, казва в статията „Някои размисли за личността на Бен Греъм“:
„Скоростта на мисълта му беше толкова силна, че повечето хора се чудеха как може да реши сложен въпрос веднага след като го чуе.“
По време на живота си Греъм пише и бродуейската пиеса Baby Pompadour. Тя излиза същата година, когато публикува първата си книга, но се представя зле в очите на критиката и има само четири представления.
Критик на New York Times тогава отбелязва: „Г-н Греъм по-добре да се придържа към едно нещо – или да си намери ново хоби.“
Инвестиционният пионер умира през 1976 г. във Франция.
Връзката с Бъфет
Бъфет за първи път среща Греъм като негов студент в Колумбийското бизнес училище през 1951 г.
„Отидох там, защото Бен Греъм преподаваше там“, казва младият Бъфет през 2015 г.
След като завършва, Бъфет работи във компанията на Греъм. Не дълго след това се ражда и собствения бизнес на младия инвеститор.
Докато работи за него, Бъфет разказва, че шефът му е имал достатъчно доверие да му казва просто „иди и купи“ акции, които му грабват вниманието.
Бъфет си спомня и съвета на ментора:
„Не се тревожи твърде много за печеленето на пари – то няма да промени начина, по който живееш.“
Председателят на Berkshire Hathaway следва този принцип през целия си живот. Известен е със сравнително скромния си начин на живот в сравнение с други милиардери и е обещал да дари 99% от богатството си.
Бъфет казва, че освен баща му, именно Греъм е най-влиятелният човек в живота му.
„Мисля, че съветите му са вечни“, казва той в интервюто, добавяйки, че относно Интелигентният инвеститор „не съм чул нищо по-добро, откакто завърших.“
„Греъм излага философията толкова добре, толкова просто, толкова силно, че наученото от него, когато бях на 19–20 години, прилагам и до днес“, казва още Бъфет.
В писмо до акционерите от 1985 г. добавя:
„Научихме от Бен Греъм, че ключът към успешното инвестиране е покупката на акции в добри компании, когато пазарните цени са силно подценени спрямо тяхната вътрешна стойност.“
Бъфет нарича Греъм „прекрасен приятел“ и дори кръщава първия си син на негово име.
Различия в стила
Макар Бъфет да изгражда кариерата си върху философията на Греъм, той я адаптира по свой начин.
В интервю от 2014 г. той обяснява, че Греъм е бил много по-пасивен инвеститор, който предпочитал „по малко от всичко“ и така бил „широко диверсифициран“ – стил, който самият Бъфет не следва.
„Той смяташе, че трябва да постигнем резултати по начин, подобен на този, който някой, прочел книгата му, би могъл да постигне.“
Той допълва, че Греъм не е искал те да се срещат с мениджмънта на компаниите, защото читателите на книгите му не биха имали същата възможност. Бъфет смята, че този подход е „по-пасивен“ и „по-бавен“, отколкото би искал, макар да признава, че тогава е бил на 20-ина години и „жаден за повече“.