Лятото на 1994 г. е паметно не само за българския футбол. Това е времето, в което Бразилия стъпва за четвърти път на световния футболен връх. Но тази победа не е никак лесна.

Тъкмо обратното - ако се вярва на участниците в онзи отбор, триумфът е бил очакван от цяла Бразилия с такова настървение, че чак е бил задължителен. Иначе казано - не спечелите ли първо място, мислете къде ще живеете, защото бразилците няма да ви посрещнат с усмивка.

Ромарио, Бебето, Дунга, Тафарел. Това са само част от имената на играчите в онзи отбор. Днес някои от тях застават пред камерите за нов документален филм на Netflix, в който разказват за лятото на 1994 г.

Филмът бе пуснат наскоро в платформата, дни преди старта на тазгодишния Мондиал. Повече от 30 години по-късно световното първенство се завръща в САЩ, но този път домакинството е съвместно с Мексико и Канада. Някои тълкуват избора на САЩ като пореден опит на ФИФА да стъпи на нов пазар и да разшири влиянието и фен базата на играта и в този регион. Впрочем, същото може да се каже и за световното през 1994 г. Тогава обаче феновете на футбола в САЩ са далеч по-малко.

Не така стоят нещата в Бразилия - и тогава, и сега. Там футболът е религия, а хората толкова много държат на играта, че победата не им е достатъчна. Те искат да видят не просто триумф, а и красиви изпълнения. По онова време бразилският национален отбор е изпълнен с решителност да зарадва всички.

Годината се оказва тежка за Бразилия - в началото на май при тежка катастрофа на пистата „Имола“ в Италия загива пилотът от Формула 1 Аертон Сена - всенароден любимец в родината си. Тази трагична новина увеличава очакванията към футболистите още повече, защото сега всички надежди за положителна развръзка са насочени към тях.

Във футбола бразилците са сила от световна величина, но към 1994 г. те не са печелили титла от 24 години. И затова всеобщото мнение е, че „вече е време“. Но и съмненията са много, защото на предишното първенство са отпаднали още на осминафиналите. А част от играчите от 1990 г. са и на първенството в САЩ. Например Дунга, капитанът на отбора.

„На световно първенство място за грешки няма. Всеки отбор има 11 класни играча, а двама или трима от тях са толкова добри, че могат да решат мача. Направиш ли грешка, няма връщане назад“, казва Дунга три десетилетия по-късно.

Към цялото това напрежение трябва да се добави и съпротивата на много фенове срещу треньора Карлос Алберто Перейра. Има дори съмнения дали той ще повика в отбора Ромарио, който по онова време е една от звездите на „Барселона“. Естествено, извикан е. А по този повод Бебето казва:

„Има само две двойки нападатели, с които Бразилия никога не е губила - Пеле и Гаринча, аз и Ромарио.“

И така отборът заминава за САЩ. В груповата фаза те мачкат всички по пътя си, освен Швеция - мачът е равен. След това бразилците не правят нито една грешка. На финала се изправят срещу вечния враг Италия, която не отстъпва по качество на играчите. Ако бразилците имат Ромарио, италианците имат Роберто Баджо. Мачът е решен с дузпи. А след като получават титлата, бразилските играчи издигат надпис в памет на Аертон Сена.

Дали днес е време за нова титла? Може би. На всяко световно първенство Бразилия отива с тази цел. Сега обаче е по-различно, пише The Conversation. Отборите са два пъти повече спрямо 1994 г. - 48. Това удвояване е част от стратегията на председателя на ФИФА Джани Инфантино за разрастване на влиянието на организацията. Същото може да се каже и за избора на САЩ за домакин - все пак това е най-големият пазар в света, но американците наричат футбол съвсем различен спорт.

Другата съществена разлика със световното от 1994 г. е, че днес действа и системата VAR, която прави преглед на всяко съдийско решение. Освен това вече задължително ще се дават паузи за пиене на вода, независимо от температурата. Досега такава почивка се полагаше само ако термометърът показва над 31 градуса. Така на практика мачовете ще бъдат разделени не на две, а на четири части, което е характерно за спортните събития в САЩ, които се играят на т.нар. четвъртини.

Това разрастване означава и повече пари за ФИФА, защото ще продава права за излъчване на повече срещи. А и допускането на още страни води и до по-голямо влияние на организацията в различни части на света. Тук въпросът е докога ФИФА може да увеличава броя на участниците, без да направи компромис с качеството на играта.