Преди малко повече от година един от най-богатите финансисти в света прекара 67 минути на тенис корт с трима професионалисти. Мачът беше част от турнир от по-ниските нива на професионалния тенис, но се играеше на едно от най-емблематичните места в спорта.

Не мина добре.

Финансистът беше Бил Акман, 60-годишният главен изпълнителен директор на Pershing Square Capital Management, чието състояние се оценява на около 10,4 млрд. долара.

Акман беше в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, Роуд Айлънд, за да преследва една почти невероятна мечта на богат аматьор: да провери дали може да стане най-възрастният играч, печелил точки за ранглистата на ATP, като се изправи срещу професионалисти в истински турнир.

През последните години той присъства почти навсякъде в света на тениса - често като човекът зад кулисите, който помага определени неща да се случат. В онзи ден обаче беше на корта и ограниченията в играта му бяха изложени пред всички, пише The Athletic.

Когато тийнейджърът Франсис Тиафо се нуждае от средства за треньори и пътувания, Акман му предоставя над 100 000 долара - помощ, която променя живота му. Финансира и организацията на професионалните тенисисти, създадена от Новак Джокович, както и тенис центрове в САЩ.

Затова миналото лято, когато Международната тенис зала на славата даде „уайлд кард“ за турнир от Challenger Tour на двойка, съставена от Джак Сок - бивш №8 в света и четирикратен шампион от Големия шлем на двойки - и 59-годишен мъж, който за последно е играл състезателен тенис в гимназията, малцина се изненадаха, че вторият е Бил Акман. По-късно днес, когато Франсис Тиафо е на крачка от финала на US Open, историята на един от хората, помогнали му да стигне дотук, отново изглежда особено любопитна.

Според инвеститора прекомерния фокус на пазара върху AI е оставил други качествени акции на привлекателни цени

Бил Акман продаде дела си в Netflix със загуба от 400 млн. долара. Сега отново залага на компанията и още пет акции

Много богати хора пишат големи чекове, за да получат достъп до елитни спортисти. Почти никой обаче не би се осмелил да излезе редом с тях в официален мач.

Участието на Акман беше възприето от някои като посегателство срещу самата същност на спорта. За него изглеждаше като естествената следваща стъпка.

Всичко започва през 2004 г., когато бившият тенисист Джеф Апел, изградил кариера във финансите, кани Акман на приятелски мач.

Така започва продължилото две десетилетия навлизане на милиардера в света на тениса.

Спортът се превръща в обсебване. Акман започва да наема елитни играчи и треньори и дори изгражда тенис корт върху сградата в Манхатън, където се намира централата на Pershing Square, разказва The Athletic.

Контактите му постепенно го отвеждат до Junior Tennis Champions Center, който помага на талантливи деца от семейства с по-скромни възможности. Именно чрез него Акман се запознава с младия Тиафо и започва да го подкрепя финансово.

След края на кариерата си носителят на 22 титли от Големия шлем разширява хотелската марка Zel, развива международната си тенис академия и залага на дългосрочни инвестиции извън спорта

„Не обичам да се събуждам без цел“: Рафаел Надал за инвестициите в хотелиерство, образование и спорт

Паралелно с това работи усилено и върху собствената си игра.

През 2015 г. Акман и Апел създават Finance Cup - тенис събитие за силни играчи от Уолстрийт, в което участват и бивши професионалисти.

Сред хората, с които Акман редовно играе, е бившият №1 в света на двойки Ричи Ренеберг. През годините той е усъвършенствал умението да кара финансистите, които играят тенис през уикенда, да се чувстват много по-добри на корта, отколкото всъщност са.

В професионалните среди има израз за това: „тенис за клиента“.

„Опитваш се да подадеш топката на удобно място“, обяснява Ренеберг. „Не удряш с тежък топспин и не ги забиваш в оградата.“

Така „клиентът“ лесно може да започне да вярва, че разликата между него и професионалиста не е чак толкова голяма.

„Много хора си мислят, че щом са изключително добри в едно нещо, това някак естествено се пренася и в друго“, казва бившият №3 в света Милош Раонич пред The Athletic.

Според него много хора просто не осъзнават колко труден е тенисът. Професионалистите от най-високо ниво усъвършенстват движенията и техниката си от ранна детска възраст.

През последните години увереността на Акман в собствената му игра расте - и не без основание. Според хората, които са играли с него, той действително е силен аматьор.

Миналата година той наема кортовете на Международната тенис зала на славата за Finance Cup. Само няколко дни по-късно там трябва да започне Hall of Fame Open - турнир с награден фонд от 200 000 долара.

Организаторите разполагат с една свободна „уайлд кард“ и я предлагат на Акман, един от големите благодетели на американския тенис. По-късно обясняват решението с желанието да създадат повече интерес около турнира.

Акман първо предлага на Ренеберг да играят заедно.

Разработката на Sony AI влезе в историята като първата машина, достигнала експертно ниво в състезателен физически спорт, реагирайки по-бързо от човешкото око

Без емоции и със свръхчовешка скорост: Как роботът Ace побеждава професионалните играчи на тенис на маса

„Ако играеш с мен, спокойно могат да ни бият 6:0, 6:0“, казва му той и го съветва да потърси друг партньор.

Така се стига до Джак Сок, който се оттегля от професионалния тенис през 2023 г. след успешна кариера, особено на двойки.

Двамата тренират заедно преди мача, а Акман не крие увереността си.

„Играя най-добрия тенис в живота си, а Джак е един от най-великите играчи на двойки в историята... така че никога не се знае“, пише той в социалните мрежи.

Както обикновено, Акман залага на себе си.

И защо не? Увереността в собствените му способности му е помогнала да натрупа състояние от около 10 млрд. долара. Освен това е прекарал безброй часове на корта с изключително добри играчи.

Собственикът на Арсенал, Лос Анджелис Рамс и Денвър Нъгетс е изградил една от най-успешните спортни династии в историята

Стан Крьонке: Мълчаливият милиардер, който покори най-богатите спортни лиги в света

Жребият изпраща срещу Сок и Акман Бърнард Томич и Омар Ясика - професионалисти, макар и далеч от най-големите звезди.

И много бързо става ясно, че парите могат да осигурят достъп до най-добрите тенисисти, но не могат да превърнат човек в един от тях.

Томич и Ясика печелят с 6:1, 7:5, без да им се налага да влагат особени усилия.

Акман трудно задържа топката в игра. Преди четвъртия гейм Сок очевидно трябва да му напомни, че е негов ред да сервира.

Анди Родик определя случващото се като „най-голямата шега, която някога съм гледал“.

Акман обяснява представянето си с нервите.

„През целия мач китката, ръката и тялото ми буквално се сковаваха заради очакването, че ще се случи нещо лошо“, пише той. „Дишах трудно и причината не беше физическата ми форма.“

Той определя преживяването като „отрезвяващо“.

Историята обаче не приключва с мача.

Дни по-късно Акман предлага да създаде фонд от 10 млн. долара за Международната тенис зала на славата. Под натиска на критиките и подозренията, че дарението прилича на отплата за получената „уайлд кард“, организацията отказва парите.

Ръководството впоследствие признава, че съжалява за решението да даде място в турнира на Сок и Акман.

Милиардерът дарява сумата на Junior Tennis Champions Center.

Организаторите настояват, че „Бил по никакъв начин не си е купил участие в Hall of Fame Open“, и определят случая като „урок, който ще ни помогне да вземаме по-добри решения в бъдеще“.

Хората, които познават играта му, продължават да твърдят, че Акман е много по-добър тенисист от онзи, когото публиката видя в Нюпорт.

Ренеберг се възхищава, че изобщо е опитал.

Но резултатът не го изненадал особено.