Стан Крьонке седи в дъното на конферентна зала, пълна със собственици на отбори от NFL, когато изважда iPad, за да гледа другия (истинския) футбол.

Той се намира в Орландо, за да слуша Роджър Гудел в качеството си на собственик на Лос Анджелис Рамс. В този момент обаче вниманието му е насочено на повече от 6000 километра разстояние - към Арсенал, легендарния клуб от Северен Лондон, който е част от бизнес империята му от близо две десетилетия, разказва The Wall Street Journal.

Заобиколен от няколко от най-близките си сътрудници, Крьонке гледа с изумление как Борнемут математически елиминира могъщия Манчестър Сити от надпреварата. След 22-годишно чакане Арсенал отново става шампион.

За феновете на Арсенал това беше дългоочакван момент на еуфория - въпреки че някога те протестираха срещу Крьонке пред собствения си стадион. А за самия него - поредната титла в това, което може би е най-впечатляващата серия от успехи на собственик в световния спорт.

"Беше изключително емоционално", казва Крьонке пред WSJ. "Не мисля, че можем да постигаме подобни неща без емоция, без дълбока вяра."

През последните пет години тази вяра е помогнала на 70-годишния Крьонке да покори почти всички от най-богатите и популярни спортни лиги в света. Неговите Рамс, Денвър Нъгетс (NBA) и Колорадо Аваланч (NHL) са спечелили шампионски титли преди Арсенал да се присъедини към тях. Женският отбор на Арсенал и отборът по лакрос на Крьонке, Колорадо Мамът, също наскоро спечелиха големи трофеи.

И Крьонке може би още не е приключил. Ако Арсенал победи Пари Сен Жермен във финала на Шампионската лига в събота, клубът няма само да бъде на върха в Англия. Ще бъде коронован като шампион на Европа - сценарий, който малцина биха си представили в края на 2010-те, когато привържениците на Арсенал организираха кампания "Крьонке навън" под мотото "We care, do you?" ("Ние се интересуваме - а ти?").

"Знаем какви бяха отношенията с ръководството по онова време", казва пред WSJ мениджърът на Арсенал Микел Артета.

"За мен това е една от най-големите победи, които постигнахме."

Крьонке, чиито мандати са донесли не по-малко противоречия, отколкото успехи, се старае да стои далеч от прожекторите. Но тези, които работят около него, казват, че това не бива да се бърка с безразличие. Напротив - той планира дългосрочно в индустрия, която изисква незабавни резултати, като дава широки правомощия на лично подбраните от него хора - от опитни мениджъри до преди това неизпитани старши треньори като Артета или Шон Маквей при Рамс.

"Той е изключително последователен. Винаги има големи амбиции и ясна представа къде иска да стигне", казва собственикът на Далас Каубойс Джери Джоунс. "И когато го направи, резултатите са осезаеми."

Успехите бележат и забележителен обрат за човек, който дълго време беше по-известен с умението си да дразни фенове от двете страни на Атлантика.

В NFL пътят му излезе изключително скъп. Той раздразни феновете в родния си щат Мисури, като премести Рамс в Лос Анджелис през 2016 г. след оспорван процес на преместване в рамките на лигата. Последвалите съдебни дела с властите на Сейнт Луис приключиха с обезщетение от 790 милиона долара, което от своя страна предизвика вълнение сред другите собственици в NFL относно това кой ще плати сметката. Крьонке в крайна сметка се съгласи да поеме над 500 милиона долара от нея. А за изграждането на ултрамодерния стадион SoFi в Лос Анджелис магнатът е похарчил десет пъти повече.

"Престоят му в NFL излезе много скъпо. Той пое удара", казва Джоунс. "От всичко това се роди един от най-блестящите клубове в NFL."

В Европа пък беше жестоко критикуван, че е действал прекалено бавно при раздялата с дългогодишния мениджър на Арсенал Арсен Венгер през 2018 г., и обвиняван, че прибира печалбите от клуба, без да прави значими инвестиции.

По-късно, през 2021 г., предизвика гнева на привържениците, които окачиха негово чучело в знак на протест заради участието му в провалилия се проект за Европейска Суперлига - авантюра, при която елитните клубове щяха да се отделят в собствено затворено първенство.

И през всичко това Крьонке почти не казваше нищо публично. Критиците го наричаха "Мълчаливия Стан".

"Ако позволиш на тези неща да те разколебаят, когато вярваш, че правиш правилното за организацията си и за своето виждане за света", казва Крьонке, "никога нямаше да стигнеш далеч."

Преди да стане международен спортен магнат, той е бил просто Инос Стенли Крьонке от провинциален Мисури - спортното наследство е вписано направо в акта му за раждане, кръстен на легендите на Сейнт Луис Кардиналс Инос Слотър и Стан Мюзиал.

Крьонке натрупва огромно богатство от недвижими имоти и се жени за Ан Уолтън, наследница на династията зад Walmart, преди да се впусне в спорта. Започна с дял в Сейнт Луис Рамс през 1995 г.

По същото време придобива и огромни парцели земя. Единственото нещо, към което може би е също толкова запален, колкото към спорта, се оказва животновъдството. След като миналата година купува 937 000 акра в Ню Мексико - 1,2% от петия по големина щат в Америка - общите му владения достигат 2,7 милиона акра из цялата страна, равностойни на около два милиона футболни игрища. Смята се, че е най-големият частен земевладелец в САЩ.

"Той е най-дългосрочно мислещият човек, когото съм срещал", казва пред WSJ Кевин Демоф, президент по операциите в Kroenke Sports and Entertainment, холдинговата му компания. "Идва от опита му с недвижими имоти. Инвестираш в нещо, изграждаш го и му даваш време."

Нужно беше повече от това, за да преведе Арсенал през най-бурния му период от едно поколение насам. Когато Крьонке се раздели с Венгер през 2018 г., слагайки край на 22-годишното му управление в клуба, той изпращаше и две десетилетия дълбоки корени и институционална памет.

Затова следващото му назначение - Унай Емери - беше почти обречено от самото начало. Той издържа само 18 месеца.

Най-лесният вариант беше да заложат на сигурното и да наемат голямо име от блестящата редица безработни мениджъри. Вместо това Крьонке и синът му Джош избраха нещо съвсем различно: Артета беше 37-годишен бивш полузащитник на Арсенал, който тепърва трупаше опит като помощник-треньор в Манчестър Сити.

"Обикновено са нужни четири години, за да преобразиш отбор", казва Артета. "А ние нямахме това време. Затова трябваше да преосмислим самия начин, по който щяхме да го направим."

През това време Крьонке не само застана зад Артета въпреки три поредни сезона извън първите четири места на Висшата лига. Той похарчи и над 1,25 милиарда долара за нови играчи. Резултатът беше Арсенал, превърнал се в постоянен претендент за титлата.

"Това е изключително рядко в нашата индустрия", казва Артета.

С шанса да добави нов трофей в събота, този път Крьонке няма да следи развоя на събитията от таблет. Вече е в Будапеща, домакин на финала, пише WSJ.