Надал, Алкарас, а сега и Ходар: Как испанската школа на „страданието“ създава звездите на мъжкия тенис

Испания отново е в центъра на тенис вниманието.

Преди година Рафаел Ходар, тийнейджърът сензация от Мадрид, заема 700-то място в световната ранглиста и завършва първи курс в Университета на Вирджиния.

След като печели няколко титли от ATP Challenger (нивото под редовните турнири на ATP), той решава да стане професионалист и жертва оставащите си три години висше образование.

Печели първия си мач на основно ниво в ATP на тазгодишния Australian Open. Сега, след почти безпрецедентен възход в класацията, 19-годишният младеж е сред 32-мата играчи на French Open, който започва днес.

И в този процес „новият Рафа“, който споделя, че като дете е бил вдъхновен именно от съименника си Надал, но всъщност е кръстен на баща си и дядо си, успява да отнеме титлата „следващ бъдещ шампион“ от бразилеца Жоао Фонсека, също на 19 години и състудент на Рафаел във Вирджиния.

Може би ако двамата бяха станали отбор в университета, той щеше да бъде сред най-добрите в историята, отбелязва The Guardian.

Фактът, че още един испански тенисист се включва в турнирите от Големия шлем, само подчертава невероятното изобилие от таланти, на което Испания се радва вече повече от три десетилетия.

Започвайки с двете поредни титли на Серхи Бругера от Ролан Гарос през 1993 и 1994 г., тенисистите се радват на почти непрекъсната доминация с шестима играчи, спечелили турнири от Големия шлем, като кулминацията – поне така се смята, са 22-те титли от Големия шлем на Рафаел Надал.

Златна кариера: Надал е №2 по приходи в историята на тениса

Само три месеца след последния му триумф в турнир от Големия шлем на Ролан Гарос през 2022 г., Карлос Алкарас печели първата си титла от Големия шлем на US Open същата година. (Оттогава той печели още шест, но ще пропусне тазгодишните Ролан Гарос и Уимбълдън поради контузия на китката.)

Единственият аналог от ерата на Откритото първенство, е моментът на Швеция в спорта през 70-те и 80-те години. Бьорн Борг, най-голямата тенис икона, постави страната на картата с 11 титли от Големия шлем в рамките на осем години, започвайки от 1974 г.

След като той изчезва от спорта след мъчителната си загуба от Джон Макинрой на US Open през 1981 г., Матс Виландер поема щафетата и печели Ролан Гарос през 1982 г. – първата от седемте му титли от Големия шлем.

Щефан Едберг след това печели шест титли от Големия шлем между 1985 и 1992 г. Златният период на Швеция в тениса съвпадна и с внезапното културно влияние на скандинавската страна, от музиката на АББА до турбо автомобилите на Saab, допълва The Guardian.

Когато на Уимбълдън не се играеше тенис, а падаха бомби

Относно Испания, с днешна дата Ходар опровергава представата, че испанските тенисисти са специалисти на клей.

Надал е несправедливо обременен с етикета „страхотен е, но само на клей“ още в самото начало, но триумфът му на Уимбълдън през 2008 г. доказва, че може да играе; докато Алкарас изгрява като всестранно развит тенисист.

Как обаче Испания се превръща в такава сила в мъжкия тенис?

Мнозина проследяват историята до началото на 70-те. Диктаторът Франсиско Франко, вдъхновен от Маноло Сантана – първият испанец, спечелил турнир от Големия шлем, изгражда хиляди клей кортове из цяла Испания, като буквално построява инфраструктурата, която полага основите на това, което предстои.

Отнема обаче цяло едно поколение докато треньорските техники и тренировъчните режими, въведени преди 50 години в Испания, се превърнат в стандартна практика за играчи от цял свят.

Тенисистите може да живеят 10 години повече от другите. Ето защо

Двамата треньори с най-голяма заслуга за развитието на испанския стил в мъжкия тенис през 80-те и началото на 90-те са Пато Алварес (починал) и Луис Бругера, който е на 80 години и все още тренира.

И двамата са в Барселона и са разработили стил, който Крис Левит, автор на книгата „Тайните на испанския тенис“, обобщава в следните принципи: движение, работа с краката и баланс; скорост на ракетата и изграждане на защита; последователност; физическа подготовка; и накрая, важността на страданието.

Именно този акт на издръжливост, борба и запазване на позитивна психическа нагласа в разгара на малките кризи, които възникват във всеки мач, е най-важната обща черта на последните испански шампиони.

Надал произнася известната фраза, че „трябва да се научиш да живееш с такива моменти, а също и да се наслаждаваш на това страдание“. Алкарас се присъединява, като заявява, че „трябва да откриеш радостта в страданието“.

Да спечелиш Wimbledon като тийнейджър: Гаранция за успех или не съвсем?

Докато Надал се обучава у дома в Майорка с чичо си Тони, а Алкарас – в академия под ръководството на бившия си треньор Хуан Карлос Фереро, отличителните черти на испанския тенис плавно преминават от едно поколение към следващо. Фокусът върху „страданието“ позволява прехода от успехите само на клей към всестранните умения на Алкарас и Ходар.

Именно това предаване от поколение на поколение не само на физическите качества и стратегиите, необходими за триумфа, но и на психическата издръжливост, е очевидно при Ходар.

Говорейки за Надал, младият тенисист признава: „Мисля, че той беше най-добрият от гледна точка на менталността. Никога не се отказваше в мач. Оставаше там във всеки момент, който мачът му носеше, и се опитваше да играе най-добрия си тенис. Да го гледам ме вдъхновяваше.“ Освен това, подобно на Надал и Алкарас преди него, той играе с изключителна увереност, основана на често изразяваната скромност, която поддържа глада за успехи у най-добрите играчи.

„Кралят на клея” - вдъхновяващ модел за подражание и идол на поколения тенисисти

Ако испанският метод постига толкова невероятен успех, защо тогава повече страни не са последвали примера му? Много тенисисти вече са опитали. Като тийнейджър Анди Мъри е толкова вдъхновен от испанския стил, че прекарва значителна част от времето си на тренировки в Барселона под ръководството на Алварес, и разказва колко огромно влияние са оказали тези години в Испания върху неговото развитие като трикратен шампион от Големия шлем.

Хосе Хигерас, бивш испански професионалист, един от първите тенисисти, излезли на сцената в рамките на новата испанска система през 70-те години, пренася голяма част от тази програма в САЩ, когато започна да работи с американски професионалисти през 90-те.

Той внася подходът, характерен за играта на клей, в американския стил, който обикновено се фокусира върху силен сервис и форхенд. И това дава незабавни резултати. Хигерас тренира Майкъл Чанг за единствената му титла от Големия шлем на Ролан Гарос през 1989 г., а след това работи с Джим Куриер, като изиграва ключова роля в последната златна ера на американския тенис.

Човек може да прилага всички правила и методи, но това е напразно, ако липсва нагласата и, по-важното, талантът. Част от това е вродено, а друга част е просто късмет. Испания е благословена с Надал и Алкарас, изключителни атлети с необичайна комбинация от сила и рефлекси. И освен Ходар, 20-годишният Мартин Ландалусе е още един испанец във възход, който прави силно впечатление.

Спортът – за съжаление на традиционалистите от старата школа, също се променя през последните десетилетия в по-бавна игра с по-хомогенни скорости. Отминаха бързите мачове от миналите години. Повечето твърди кортове бяха забавени, създавайки перфектни условия за процъфтяване на испанския стил, допълва The Giardian.

Каквито и да са причините за господството им, испанската фабрика за шампиони не показва признаци на забавяне.