„Просто искам да кажа, че снощи мечтаех много за този момент. И той вече е реалност“.

С тези думи на 13 юли 16-годишният Иван Иванов получи купата на младежкия турнир Wimbledon и стана вторият български тенисист, който печели приза на „свещенната трева“ в Лондон.

Тийнейджърът направи запомнящ се финал, като победи убедително в два сета – 6:2, 6:3 – и се превърна в първия тенисист от академията на великия Рафа Надал, който се изкачва на върха в най-стария тенис турнир в света. В целия турнир Иван Иванов не загуби нито един двубой.

С този си триумф родената във Варна млада надежда на българския тенис оглави класацията за юноши на ITF (International Tennis Federation).

Какво ли е бъдещето пред талантливия български тенисист? Да видим какво казва историята на най-известните играчи, спечелили младежкия турнир на Wimbledon.

Григор Димитров

Звездата на българския тенис Григор Димитров е първият българин, който печели трофея за младежи на Wimbledon. Той прави това на 18 години – през 2008 г. – след като малко по-рано оглавява юношеската ранглиста на ITF.

Същата година той става професионалист, а пет години по-късно – през 2013 г. – печели и първата си титла в ATP тура. Това се случва в шведската столица Стокхолм.

През 2014 г. печели титли на трите вида кортове - трева, клей и твърда настилка - и достига полуфинал на Wimbledon, влизайки в топ 10.

През 2017 г. идва истинският фурор за Григор Димитров. Той печели своята първа Masters 1000 титла в Синсинати и ATP Finals в Лондон в дебютното си участие, записвайки рекордната серия от 5 победи. Това го изстрелва до най-високото му класиране в ранглистата – трето място.

Към днешна дата той заема 21-то място в нея, а само преди дни контузия не му позволи да постигне поредната си запомняща победа. На тревата на Уимбълдън той поведе с 2:0 сета на настоящият лидер в ранглистата Яник Синер, но при 2:2 гейма в третия сет се отказа.

Каквито и да са резултатите му оттук нататък, Григор Димитров вече записа името си в историята на световния тенис.

Роджър Федерер

Роден през 1981 г. в Базел, Швейцария, каквото и да се каже за Роджър Федерер, ще е малко. Джентълмен на корта, пример за подражание в личния си живот – в продължение на десетилетия той е емблема на тениса, наред с Рафаел Надал (а малко по-късно и Новак Джокович).

През 1998 г. той открадва шоуто в младежкия турнир на „свещенната трева“, като печели турнира и на сингъл, и на двойки. Същата година става професионалист, а три години след това – през 2001 г. – детронира седемкратния шампион на Уимбълдън при мъжете Пит Сампрас. Така идва 2003 г., когато той печели първата си титла в най-старата надпревара в тениса.

Между 2004 и 2007 г. Федерер е почти непобедим - печели 11 титли от Големия шлем и заема първото място в световната ранглиста в продължение на рекордните 237 последователни седмици (2004–2008 г.).

Неговите сблъсъци с Надал и Джокович са легендарни, а самият той завинагище остане като един от най-впечатляващите тенисисти в историята.

Иван Лендъл

Иван Лендъл е един от най-влиятелните и доминиращи тенисисти през 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Той е роден през 1960 г. в Острава, Чехия (тогава Чехословакия) в семейство на двама тенисисти.

Той печели Wimbledon за младежи през 1978 г., след което веднага става професионалист. Като такъв заема лидерската позиция в ранглистата през 1983 г. В цялата си кариера прекарва като №1 270 седмици, 157 от които поредни – рекорд за времето си.

Известен с прякора си „Терминатора“, той е вдъхновение за легенди на тениса като Андре Агаси, Анди Мъри и дори Новак Джокович.

Гаел Монфис

Докато Иван Лендъл е на върха на кариерата си, през 1986 г. в Париж се ражда Гаел Монфис. В детските си години той е разделен между тениса и леката атлетика, но в крайна сметка се отдава на ракетата.

През 2004 г. става №1 в младежката ранглиста на ATP след впечатляващо представяне – печели три от четирите големи турнира Australian Open, French Open и Wimbledon.

Най-доброто му класиране при мъжете е №6, като въпреки че е известен със своя атлетизъм, е преследван непрестанно от контузии. Въпреки това той остава и до днес един от любимците на френската публика и е най-възрастният победител в турнир на ATP в историята на френския тенис.

Стефан Едберг

Стефан Едберг е един от най-известните шведски тенисисти, наред с Бьорн Борг и Матс Виландер. Роден във Вестервик през 1966 г., той печели и четирите големи турнира - Australian Open, French Open, Wimbledon, US Open – през 1983 г. Става професионалист едва на 17 години, но оглавява ранглистата едва през 1990-91. Задържа се на първото място 72 седмици.

Едберг печели 5 пъти Купа „Дейвис“. Също толкова пъти печели наградата за феърплей, която впоследствие е кръстена на негово име.

Но историите на успеха не са единствените, които съпътстват победителите в младежкия турнир на Wimbledon. Пример за обратното е смятаният за дете-чудо на австралийския тенис Тод Рийд.

На 18 години той печели Wimbledon за младежи през 2002 г. и специалистите му предвещават бляскава кариера. В крайна сметка обаче най-доброто му класиране е 105 място в ранглистата, а причината за това са многобройните тежки контузии, които го вкарват в чести депресивни състояния. Той се отказва преди да навърши 25 години.

Гледайки всички тези примери, едно е ясно – да спечелиш младежката титла на най-стария тенис турнира в света обещава светло бъдеще, но по никакъв начин не го гарантира.

Дали Иван Иванов ще повтори успехите на Григор Димитров и Роджър Федерер, само времето ще покаже. Но пък е сигурно, че цяла България се надява на това и оттук нататък ще стиска палци на своя нов тенис кумир.