Тенис легендата Мартина Навратилова: САЩ се превърнаха в „тоталитарна държава“
Ако днес трябваше да емигрирам от Чехословакия, не бих отишла в Америка, признава една от иконите на спортния свят. Причината – политиките на Тръмп
&format=webp)
Преди 50 години Мартина Навратилова оставя зад гърба си всичко, което познава в комунистическа Чехословакия, за да започне нов живот в САЩ.
Като едва 18-годишна ученичка, тя се превръща в един от най-известните дезертьори по време на Студената война, а след това става една от най-емблематичните тенисистки в света на спорта.
Днес, в интервю за BBC, тя споделя сериозните опасения, които има за САЩ.
„Не съм лоялна към президента Доналд Тръмп“, признава тя и допълва, че според нея САЩ са се превърнали в „тоталитарна държава“.
От встъпването в длъжност на Тръмп през януари администрацията му провежда мащабни имиграционни акции, които предизвикват протести в страната. Освен той това въведе забрана за пътуване на граждани от 12 държави и дори има съобщения за задържане на туристи на границата.
Връщайки се половин век назад, Навратилова споделя:
Ако сега бях в същото положение като през 1975 г. и трябваше да емигрирам, нямаше да е в Америка, защото в момента тя не е демократична страна.
Когато говори за политиката на САЩ, разочарованието ѝ е осезаемо. Смята обаче, че хората не забелязват това, което според нея постепенно се влошава.
„Хора са изхвърляни от Вътрешна сигурност, изхвърляни, защото не са напълно съгласни с програмата на Тръмп... защото не му „целуват ръка“, допълва тенис легендата.
Връщайки се отново към младостта си, тя признава, че решението да избяга в САЩ през 1975 г. не е било лесно. Имала „идилично“ детство в Ревнице, днешна Чехия, с любящо семейство, което е оставила зад гърба си.
Никога не знаех кога ще видя родителите си отново - и дали ще ги видя.
Но това променя хода на живота ѝ.
На пресконференция още по онова време заявява, че е напуснала Чехословакия, за да стане световна номер едно и „не е могла да го направи при обстоятелствата у дома“.
И наистина става номер едно – както на сингъл при жените в продължение на 332 седмици, така и на двойки за рекордните 237 седмици. Днес е считана за една от най-великите тенисистки в света.
Мартина Навратилова има двойно гражданство – американско и чешко, и живее в САЩ с партньорката си Джулия Лемигова.
Притеснява ли се обаче, че в настоящата политическа обстановка може да загуби собственото си гражданство?
„В момента всичко е във въздуха. Всички ходят по облаците без да знаят какво ще се случи.“
Има обаче една изключително разединяваща тема, по която тя вече е казвала, че е съгласна с Тръмп – участието на транссексуални жени в спорта.
Твърдо е убедена, че включването на транссексуални в женския тенис е „погрешно“. Не е съгласна с настоящите правила на Световната тенис асоциация (WTA), според които транссексуални могат да участват в женски мачове, ако предоставят писмена декларация, че са жени или небинарни, че нивата им на тестостерон са под определена граница в продължение на две години и че ги поддържат в тези нива.
Според Навратилова транссексуалните имат биологични предимства в женските спортове – убеждение, обект на горещи спорове.
Мъжките тела трябва да са в мъжките спортове. Просто трябва да се състезават в правилната категория, която е мъжката. Това е толкова просто.
С включването на мъже в женския турнир се създава възможност жена да не може да участва, защото някой мъж е заел нейното място.“
През декември миналата година британската Асоциация по тенис на трева промени правилата си за транссексуални жени, които вече не могат да играят в някои вътрешни турнири по тенис. През април Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че правното определение за жена се основава на биологичния пол.
Запитана дали смята, че тенисът трябва да последва този пример, Навратилова отговаря: „100%“.
По въпроса за съпричастността към транссексуалните отговаря: „Много им съчувствам - но това все още не им дава право на пространства за жени, основани на пола“.
През последните 15 години Мартина Навратилова открито разказва за борбата си с рака.
За първи път е диагностицирана с рак на гърдата през 2010 г., на 52 години. 13 години по-късно болестта се завръща заедно с втори, напълно несвързан с нея рак на гърлото.
Когато получава резултатите, си казва: „О, Боже, аз умирам“. Днес признава, че лечението е било „ад“, но сега се чувства „добре“.
„Всичко е чисто и нямам никакви странични ефекти – освен че червеното вино все още не ми е вкусно, така че съм се насочила към текила и водка“, шегува се тя.
Дали ракът я е променил по някакъв начин?
„Ракът ме научи да ценя всеки ден, което така или иначе правех. Но най-вече да не се потя за дреболии, защото са поправими.“