"Това е по-лошо от COVID-19": Мигрантската криза удари малкия бизнес в Лос Анджелис
Пазари и ресторанти пустеят след масовите акции на федералните служби, а някои служители без документи дори не ходят на работа от страх, че ще ги арестуват
&format=webp)
Хуан Ибара стои отчаян пред магазина си за плодове и зеленчуци на огромния пазар в Лос Анджелис – мястото в центъра на града, където испански ресторантьори, улични търговци и продавачи на тако купуват стоки всеки ден.
В понеделник сутринта обаче обикновено оживеният пазар е почти празен. Откакто преди повече от седмица служители на имиграционните и митническите служби – ICE, провеждат имиграционни обиски, бизнесът почти е пресъхнал, казва Хуан пред Reuters.
Клиентите на уличните търговци се крият, а служителите в ресторантите се страхуват да отидат на пазара. Повечето от 300-те работници, които са в САЩ нелегално, са спрели да се появяват.
Ибара, който плаща наем от 8500 долара месечно за търговския си обект, изкарва около 2000 долара в нормален ден. Сега получава 300 долара, ако има късмет. Малко преди да разговаря с Reuters, за първи път от началото на акциите на ICE, е бил принуден да изхвърли изгнила продукция. За целта трябва да плаща на компания за сметосъбиране по 70 долара на палет.
„Това е почти призрачен град. Почти като в пандемията. Хората са уплашени. Можем да издържим така само няколко месеца“.
32-годишният Хуан Ибара, който е роден в САЩ като дете на мексикански родители и е американски гражданин, не е единственият, който вижда, че репресиите на президента Доналд Тръмп срещу незаконните имигранти, опустошават малкия бизнес. Това се случва в цял Лос Анджелис и Калифорния, казват други собственици на компании и експерти, и заплашва да нанесе значителни щети на местната икономика.
Една трета от работниците в Калифорния са имигранти, а 40% от предприемачите са родени в чужбина, според Американския съвет по имиграция.
Администрацията на Тръмп, загрижена за икономическите последици от политиката за масова депортация, промени фокуса си през последните дни, като нареди на ICE да спре акциите срещу ферми, ресторанти и хотели.
Именно те обаче предизвикаха протести в Лос Анджелис, и дори накараха Тръмп да изпрати в града войски на Националната гвардия и американски морски пехотинци, противно на желанието на губернатора демократ на Калифорния Гавин Нюсъм.
Абигейл Джаксън, говорителка на Белия дом, заяви, че буйните протестиращи в Лос Анджелис са създали опасна среда за местния бизнес. „Именно бунтовете на демократите, а не прилагането на федералния закон за имиграцията, са това, което вреди на малкия бизнес“, заяви тя пред Reuters.
Промяната на фокуса от страна на Тръмп и ICE не е помогнала на Педро Хименес, който от 24 години е собственик и управител на мексикански ресторант в испанския квартал на Лос Анджелис, населен предимно с работническа класа.
Мнозина от неговите клиенти са толкова уплашени от ICE, че си остават вкъщи и не посещават ресторанта. Хименес, който е преминал в САЩ нелегално, но е получил гражданство през 1987 г., след като бившият президент републиканец Роналд Рейгън подписва закон за амнистия на много имигранти без легален статут, казва, че печели по 7000 долара по-малко, отколкото преди две седмици.
Миналия уикенд е принуден да затвори още в 17 ч, вместо в 21 ч, просто защото ресторантът му е празен.
„Това наистина вреди на бизнеса на всички. Това е ужасно. По-лошо е от COVID-19“, допълва той.
В цял Лос Анджелис имигрантите се крият, а някои дори не отиват на работа, за да избегнат имиграционното правоприлагане.
„Всичко това е психологически изтощително. Трябва да работя, за да оцелея, но през останалото време си стоя затворен вкъщи, допълва 45-годишният Луис, продавач на хот-дог от Гватемала, който моли да бъде идентифициран само с първото си име, защото се страхува от ICE.
Андрю Сели, президент на непартийния Институт за миграционна политика, казва, че администрацията на Тръмп е започнала репресиите си срещу имиграцията, като се е фокусирала върху хората с криминални присъди. Но през последните две седмици това се е изместило към набези на работното място.
„Те се насочват към трудолюбивите имигранти, които са най-интегрирани в американското общество. Колкото повече имиграционното правоприлагане е безразборно и широкообхватно, а не целенасочено, толкова повече то нарушава американската икономика по реален начин.“