Когато на Уимбълдън не се играеше тенис, а падаха бомби
В неделя (11 юли) приключи 134-ото издание на елитния тенис турнир Уимбълдън, в което сръбската легенда Новак Джокович успя да спечели поредната си титла.
Историята на турнира обаче е свързана с много любопитни факти, които се простират извън пределите на спорта.
В продължение на 75 години активни военнослужещи от британската армия изпълняват ролята на стюарди по време на тенис турнирите на Уимбълдън. От 1946 г. насам стотици мъже и жени от въоръжените сили се записват като доброволци и изпълняват различни организационни задачи по време на турнира - проверяват билетите, насочват зрителите към местата им на трибуните и осигуряват вода за "напечените" от слънцето фенове на спорта.
Дружелюбното присъствие на военните по време на спортното събитие обаче е спомен за далеч по-мрачни времена. По време на германските бомбардировки над Лондон през Втората световна война кортовете, на които се провежда турнирът, са превърнати в граждански лагери за защита, а един от тях дори е ударен директно от 220-килограмова бомба.
Конфликтът започва на 1 септември 1939 г., след като германската армия нахлува в Полша, а Англия и Франция обявяват война на Третия райх в защита на своя източноевропейски съюзник. Цялата британска нация се мобилизира в подкрепа на въоръжените сили, включително и спортните организации.
Тенис клубът в Уимбълдън не прави изключение и предоставя цялата си материална база за нуждите на армията. Военните поемат контрол върху обекта и бързо го трансформират в център за защита срещу въздушни атаки.
Около игрищата дори е организирана ферма, с доставките от която да бъде подпомогнато осигуряването на хранителните дажби за гражданите и войниците. Един от най-скъпите паркинги през тенис корта е изоран, за да бъдат засадени зеленчуци, а друг става основа за изграждане на дървени помещения за отглеждане на прасета, коне, кокошки, патици, гъски и зайци.
Самите кортове и тяхното скъпо тревно покритие обаче остават непокътнати. Те се използват за тренировъчните занимания на военните.
Уимбълдън, където от 1870 г. се помещава спортната организация All England Club,се намира само на 10 километра от Лондонския мост. В годините на войната в квартала е изграден и завод за картечници, фабрика за автомобилни свещи и няколко противовъздушни батареи. Всички тези обекти са под прицела на германската авиация.
В шестте години до края на войната през 1945 г. над Уимбълдън са "изсипани" над 1000 бомби. Те взимат 150 човешки жертви, а над 1000 души са ранени. Хиляди лондончани остават без дом.
През нощта на 11 октомври 1940 г., когато се водят решаващите сражения с Луфтвафе, пет от тези масивни снаряди попадат точно върху терена на спортния клуб. За щастие, те не успяват да наранят никого. Две от тях избухват върху игрището за голф, една попада върху портала на входа, а друга унищожава склад за инструменти.
Петата бомба попада точно върху централния корт, където обикновено се играят финалните мачове от тенис турнира в Уимбълдън. Взривът унищожава част от трибуните и оставя след себе си кратер, на мястото на който се намирали над 1200 седящи места.
По онова време клубът не разполагал със средства за ремонт на съоръжението и то просто било "закърпено", така че да не застрашава посетителите. Едва през 1949 г. централният корт е изцяло възстановен в предишното си състояние.
През юни 1945 г., само месец след капитулацията на нацистка Германия, на Уимбълдън се провежда първият тенис турнир от началото на войната през 1939 г. Той не е част от официалния шампионат, който се възобновява чак през 1946 г., но е сигнал за това, че спортните традиции на Острова бързо се връщат към своя обичаен ритъм.
Участниците в този първи следвоенен турнир са основно военнослужещи, в това число и Дан Маскъл, който е първият професионален тенисист, сключил договор с All England Club. По време на войната той е командир на ескадрон от британските военновъздушни сили.
Въпреки полуразрушените трибуни, над 5000 души идват да гледат спортното събитие.
След края на спортната си кариера Маскъл става един от най-известните спортни коментатори на BBC и остава в историята с прякора "гласът на Уимбълдън".