За американския гигант Intel, любимецът на компютърната ера, преди да изпадне в затруднено положение в ерата на изкуствения интелект, нещата можеха да бъдат съвсем различни.

Преди около седем години компанията е имала възможност да закупи дял в OpenAI, тогава млада изследователска организация с нестопанска цел, работеща в малко позната област, наречена генеративен изкуствен интелект, разказват пред Reuters четирима души, пряко запознати с преговорите.

В продължение на няколко месеца през 2017 г. и 2018 г. ръководителите на двете компании са обсъждали различни варианти, включително закупуването на 15% дял от Intel за 1 млрд. долара в брой. Двете страни са обсъждали също така производителят на чипове да придобие допълнителен дял от 15%, ако произведе хардуер за стартъпа на тази себестойност.

В крайна сметка Intel решава да не сключва сделка, отчасти защото тогавашният главен изпълнителен директор Боб Суон не смята, че моделите с генеративен изкуствен интелект ще се наложат на пазара в близко бъдеще и по този начин ще възвърнат инвестицията на производителя на чипове.

OpenAI също е имала интерес от инвестицията на Intel, защото тя би намалила зависимостта им от чиповете на Nvidia и би позволила на стартъпа да изгради собствена инфраструктура. Но в крайна сметка сделката се проваля и защото звеното за центрове за данни на Intel не иска да прави продукти, които няма да възвърнат бързо вложените инвестиции.

Решението на Intel да не инвестира в OpenAI, която през 2022 г. стартира иновативния чатбот ChatGPT и към днешна дата се оценява на около 80 млрд. долара, е сред поредицата от стратегически грешки, заради които компанията, която беше на върха на компютърните чипове през 90-те на миналия век и началото на този, се препъна в ерата на AI.

Миналата седмица приходите на Intel за второто тримесечие предизвикаха спад на цената на акциите ѝ с повече от една четвърт от стойността им в най-лошия търговски ден от 1974 г. насам. За първи път от 30 години насам стойността на технологичната компания е под 100 млрд. долара. Някогашният крал на пазара - чийто маркетингов слоган "Intel Inside" дълго време беше златен стандарт за качество - все още се затруднява да пусне на пазара блокбъстър продукт за чипове с изкуствен интелект.

Сега Intel е изпреварен от конкурента си Nvidia, който е на стойност 2,6 трилиона долара и се пренасочва все повече от графични карти за видеоигри към чиповете за изкуствен интелект, необходими за изграждането, обучението и управлението на големи генеративни системи като GPT4 на OpenAI, Llama на Meta Platforms и др. Intel също така изостава от AMD, която има пазарна капитализация от 218 млрд. долара.

Запитан за напредъка в областта на изкуствения интелект, говорител на Intel се позовава на неотдавнашните коментари на главния изпълнителен директор Пат Гелсингър, а той е категоричен, че третото поколение чип с изкуствен интелект Gaudi, който компанията възнамерява да пусне на пазара през третото тримесечие на тази година, ще надмине конкурентите.

Наскоро той разкри, че компанията има "над 20" клиента за второто и третото поколение Gaudi и че следващото поколение Falcon Shores AI чип ще бъде пуснато в края на 2025 г.

"Наближаваме завършването на исторически темп на иновации в областта на дизайна и технологичните процеси и сме окуражени от продуктовия конвейер, който изграждаме, за да завладеем по-голям дял от пазара на изкуствен интелект занапред", посочва още говорителят на Intel пред Reuters.

Гейминг чиповете навлизат в сферата на изкустения интелект

Когато става дума за OpenAI, друг технологичен гигант – Microsoft, направи инвестиция през 2019 г., изстрелвайки се начело на AI ерата, предизвикана от пускането на ChatGPT през 2022 г. и трескавата активност сред най-големите компании в света за внедряване на технологията.

Въпреки че в ретроспективен план нереализираната сделка със стартъпа е пропуснат шанс за Intel, според бивши ръководители на компанията и експерти от индустрията тя постепенно е губила битката за надмощие в областта на AI в продължение на повече от десетилетие.

"Intel се провали в областта на AI, защото не представи на клиентите си съгласувана продуктова стратегия", казва Дилън Пател, основател на изследователската група за полупроводници SemiAnalysis.

В продължение на повече от две десетилетия Intel вярва, че централните процесори, като тези, които захранват настолните и преносимите компютри, могат да се справят по-ефективно със задачите за обработка, необходими за изграждане и стартиране на моделите на AI. В същото време инженерите на компанията смятат, че архитектурата на чиповете за видеоигри с графичен процесор (GPU), използвана от конкурентите Nvidia и AMD, няма да е толкова подходяща.

Към средата на първото десетилетие на новия век обаче изследователите откриват, че чиповете за игри са много по-ефективни от процесорите при обработката на интензивни данни, необходими за създаването и обучението на големи модели на изкуствен интелект. Тъй като графичните процесори са предназначени за подобряването на графиките на игрите, те могат да извършват огромен брой паралелни изчисления.

Оттогава насам инженерите на Nvidia са прекарали години в модифициране на архитектурата на графичните си процесори, за да ги настроят за използване в изкуствения интелект, и са създали софтуера, необходим за използване на тези им възможности.

"Когато изкуственият интелект навлезе, Intel просто не разполагаше с правилния процесор в правилния момент", казва Лу Мисиосиа, анализатор в японската инвестиционна банка Daiwa.

Nervana и Habana

От 2010 г. насам Intel е направила поне четири опита за създаване на жизнеспособен чип с AI, включително придобиване на два стартъпа и поне две големи вътрешни усилия. Според трима души, пряко запознати с вътрешните дейности на компанията, нито един от тези проекти не е успял да се пребори с Nvidia или AMD на бързо развиващия се и доходоносен пазар.

Целият бизнес на Intel в областта на центровете за данни се очаква да генерира продажби в размер на 13,89 млрд. долара тази година - което включва чиповете с изкуствен интелект на компанията и много други проекти. В същото време за Nvidia се предвижда да генерира приходи само от центрове за данни в размер на 105,9 млрд. долара.

През 2016 г. главният изпълнителен директор на Intel Брайън Крзанич се опита да си проправи път в бизнеса с изкуствен интелект, като придоби Nervana Systems за 408 млн. долара. Причината за тази сделка е технологията на Nervana, която е подобна на чипа за тензорна обработка (TPU), произведен от Google. TPU - специално проектиран за изграждане или обучение на големи генеративни модели на изкуствен интелект - е лишен от функциите на конвенционалния графичен процесор, които са полезни за видеоигри, и се фокусира изключително върху оптимизирането на изчисленията на AI.

Nervana се радваше на известен успех с с големи клиенти, включително Meta Platforms за своя процесор, но в крайна сметка Intel изостави този си проект през 2020 г.

Малко преди това, през 2019 г., производителят на чипове купува втори стартъп - Habana Labs, за 2 млрд. долара, но съдбата на тази инициатива все още не е ясна.