От върха до подножието: Как Intel загуби лидерството на пазара на чипове
Intel, дълго време най-ценният американски производител на чипове, сега е 1/16 от размера на Nvidia по пазарна капитализация
Дългоочакваният обрат в развитието на Intel изглежда по-далеч от всякога, след като отчете слаби приходи за първото тримесечие. В петък акциите на компанията паднаха с 9% до най-ниското им ниво за годината.
Въпреки че приходите му вече не се свиват и остава най-големият производител на процесори за персонални компютри и лаптопи, продажбите на технологичния гигант през първото тримесечие изостанаха от прогнозите. Intel също така даде смекчена прогноза за второто тримесечие, което предполага слабо търсене. Отчетът за Q1 беше поредният труден момент за главния изпълнителен директор Пат Гелсинджър, който е в началото на четвъртата си година начело на компанията.
Проблемите на Intel обаче се трупат от десетилетия.
Преди Гелсинджър да се завърне през 2021 г., компанията, някога синоним на Силициевата долина, беше загубила предимството си в производството на полупроводници в полза на чуждестранни конкуренти като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) Сега, в търсене на високорискови решения, тя харчи милиарди на тримесечие, за да си възвърне позициите.
"Задача номер едно беше да ускорим усилията си за преодоляване на технологичната пропаст, създадена от повече от десетилетие на недостатъчни инвестиции", заяви Гелсинджър пред инвеститорите в четвъртък, цитиран от CNBC, като добави, че Intel все още може да навакса изоставането си до 2026 г.
Но инвеститорите остават скептични. Intel е най-зле представящата се технологична акция в S&P 500 през тази година с 37% спад. В същото време двете най-добре представящи се акции в индекса са на производителя на чипове Nvidia и Super Micro Computer, която е подкрепена от нарастващото търсене на базирани на Nvidia сървъри с изкуствен интелект.
Intel, дълго време най-ценният американски производител на чипове, сега е една шестнадесета от размера на Nvidia по пазарна капитализация. Тя е по-малка и от Qualcomm, Broadcom, Texas Instruments и AMD. В същото време в продължение на десетилетия тя беше най-голямата компания за полупроводници в света по продажби, но напоследък претърпя седем поредни тримесечия на спад на приходите и миналата година беше изпреварена от Nvidia.
Гелсинджър залага на рискована промяна на бизнес модела. Intel не само ще произвежда собствени процесори, но и ще действа като фабрика за други компании за чипове, които възлагат производството си на външни изпълнители - група, в която влизат Nvidia, Apple и Qualcomm. Успехът на компанията при привличането на клиенти ще зависи от това дали тя ще успее да си възвърне "лидерството в процесите".
Компаниите за полупроводници биха искали да имат алтернатива на TSMC, за да не разчитат на един-единствен доставчик. Политическите лидери на САЩ, включително президентът Байдън, наричат Intel американски шампион в областта на чиповете и казват, че тя е стратегически важна част от веригата за доставки на процесори в САЩ.
"Intel е голяма, емблематична компания за полупроводници, която е била лидер в продължение на много години", казва Никълъс Братуейт, управляващ партньор в Celesta Capital, която инвестира в компании за полупроводници, пред CNBC. "Мисля, че това е компания, която си струва да се опитаме да спасим. Тя трябва да се върне към конкурентоспособността си."
Но производителят на чипове продължава да буксува.
"Всички ги чуват да казват, че следващото тримесечие ще бъде по-добро от две, три години насам", посочва анализаторът от Counterpoint Акшара Баси.
От години Intel не успява да се справи. Производителят пропусна бума на мобилните чипове при представянето на iPhone през 2007 г., а в момента до голяма степен остана встрани от манията по изкуствения интелект, докато компании като Meta, Microsoft и Google правят колкото се може повече поръчки на Nvidia.
Ето как Intel се озова там, където е днес.
Пропусна iPhone
В iPhone можеше да има чип на Intel. Когато Apple разработва първия модел на знаковия си телефон, тогавашният главен изпълнителен директор Стив Джобс посещава бившия главен изпълнителен директор на Intel Пол Отелини, разказва биографичната книга "Стив Джобс" на Уолтър Айзъксън от 2011 г. Тогава те обсъждат дали водещият по това време производител на чипове да захранва iPhone, който все още не е пуснат на пазара. Когато той е показан за първи път, се продава като телефон, работещ с операционната система Apple Mac. Затова и е съвсем логично да се използват чипове на Intel, които захранват на най-добрите настолни компютри към онзи момент, включително Mac на Apple.
Джобс разказва, че Apple е отказала чиповете на Intel, защото компанията е била "бавна", а и той не е искал същите чипове да бъдат продавани на нейните конкуренти. Според Айзъксън Отелини е казал, че въпреки че обвързването би имало смисъл, двете компании не са могли да се споразумеят за цената или за това кой ще притежава интелектуалната собственост.
В крайна сметка сделката така и не се осъществява. Вместо това при пускането на iPhone на пазара през 2007 г. Apple използва чипове на Samsung. През 2008 г. технологичният гигант купува PA Semi и през 2010 г. представя първия си собствен чип за iPhone. В рамките на пет години Apple започва да доставя стотици милиони iPhone. През 2010 г. общите доставки на смартфони - включително такива с Android, предназначени да се конкурират с Apple - надминават доставките на персонални компютри.
Почти всеки съвременен смартфон използва чип, базиран на Arm архитектура, вместо технологията x86 на Intel, която е създадена за персонални компютри през 1981 г. и все още се използва. Чиповете Arm, създадени от Apple и Qualcomm, консумират по-малко енергия от процесорите на Intel, което ги прави по-подходящи за малки устройства като смартфоните, които работят на батерии.
Освен това базираните на Arm чипове бързо се усъвършенстват благодарение на огромните производствени обеми и изискванията на индустрията, която всяка година се нуждае от нови чипове с по-бърза производителност и свежи функции. Apple започва да възлага и огромни поръчки на TSMC за производство на чипове за iPhone, стартирайки с A8 през 2014 г. Поръчките на технологичния гигант осигуряват парични средства за ежегодно обновяване на производственото оборудване в TSMC и по-този начин тайванската компания в крайна сметка изпревари Intel.
До края на десетилетието някои сравнителни тестове показаха, че най-бързите процесори за телефони се конкурират с компютърните чипове на Intel за някои задачи, като същевременно консумират много по-малко енергия. Около 2017 г. мобилните чипове на Apple и Qualcomm започнаха да добавят части с изкуствен интелект, наречени невронни процесори (NPU), което е още един напредък спрямо моделите за персонални компютри на Intel. Първият лаптоп на Intel с NPU беше доставен в края на миналата година.
Оттогава Intel губи дял в основния си бизнес с чипове за персонални компютри за сметка на чиповете, които са резултат от мобилната революция. Apple спря да използва Intel в своите персонални компютри през 2020 г. Сега Mac използват Arm-базирани чипове, а някои от първите масови лаптопи с Windows с Arm-базирани чипове ще излязат по-късно тази година. Евтините лаптопи с Google ChromeOS също все повече използват тази архитектура.
"Intel загуби голяма част от пазарния си дял заради Apple", казва Микако Китагава, анализатор на Gartner.
Все пак Intel положи усилия да навлезе в сферата на смартфоните. Тя пусна x86-базиран мобилен чип, наречен Atom, който беше използван в Asus Zenphone през 2012 г. Но той така и не успява да се наложи на пазара и продуктовата линия е прекратена през 2015 г.
Сривът на Intel в мобилните технологии постави началото на едно загубено десетилетие.
Всичко за транзисторите
Процесорите стават все по-бързи с повече транзистори, тъй като всеки от тях им позволява да извършват повече изчисления. Оригиналният микропроцесор на Intel от 1971 г., 4004, има около 2000 транзистора. Сега чиповете на Intel имат милиарди.
Компаниите за полупроводници поставят повече транзистори на чиповете, като ги свиват. Размерът на транзистора представлява "технологичен възел", като по-ниските числа говорят за по-добра производителност. При оригиналния 4004 е използван 10-микрометров технологичен процес. Сега най-добрите чипове на TSMC използват 3-нанометров процес, а Intel работи по 7-нанометров вариант. Нанометрите са 1000 пъти по-малки от микрометрите.
Инженерите, особено в Intel, се гордеят, че редовно доставят по-малки транзистори. Братуейт, който е работил в Intel през 80-те години на миналия век, казва пред CNBC, че инженерите по технологичните процеси на компанията са били "перлите в короната" ѝ. Хората в технологичната индустрия разчитаха на "закона на Мур", измислен от съоснователя на Intel Гордън Мур, който гласеше, че количеството изчислителна мощност ще се удвоява и ще поевтинява на предсказуеми интервали, приблизително на всеки две години. Законът на Мур означава, че софтуерните партньори на Intel като Microsoft могат да разчитат, че следващото поколение персонални компютри или сървъри ще бъде по-мощно от предходното.
Очакването за непрекъснато усъвършенстване в Intel е толкова силно, че дори получава прякора "тик-так развитие". На всеки две години Intel пуска чип по нов технологичен процес (тик), а през следващата година усъвършенства дизайна и технологията му (так).
През 2015 г., при главния изпълнителен директор Брайън Крзанич, обаче става ясно, че 10-нанометровия процес на Intel се забавя и че компанията ще продължи да произвежда най-важните си процесори за персонални компютри и сървъри по 14-нанометров процес по-дълго от обичайните две години. Представители на Intel днес казват, че проблемът е бил в недостатъчните инвестиции, по-специално в машините за EUV литография, произведени от ASML, които TSMC тогава приема с ентусиазъм.
С времето забавянията в Intel се увеличават. Компанията не спазва сроковете за въвеждането на следващия процес, 7 нанометра, и в крайна сметка разкрива проблема с дребен шрифт в съобщението за приходите за 2020 г., което води до рязък спад на акциите и разчиства пътя на Гелсинджър, бивш инженер на Intel, към ръководния поста в компанията.
Докато Intel се бори да поддържа легендарното си темпо, Advanced Micro Devices, историческият съперник на Intel при чиповете за сървъри и персонални компютри, се възползва от създалата се ситуация. AMD е производител на чипове без фабрики. Тя проектира своите чипове в Калифорния, а производството им се възлага на TSMC или GlobalFoundries. Тайванската леярна няма същите проблеми с 10-нанометровите или 7-нанометровите процеси и това означава, че чиповете на AMD стават конкурентни и дори по-добри от тези на Intel през втората половина на десетилетието, особено за определени задачи.
AMD, която в началото на второто десетилетие на новия век има съвсем малък пазарен дял при сървърните процесори, започва да завзема бизнеса на Intel в тази област. Според оценка на Counterpoint Research от миналата година, през 2022 г. AMD е произвеждала над 20% от продадените сървърни процесори, а доставките ѝ са нараснали с 62% през тази година. През същата година AMD надхвърля пазарната капитализация на Intel.
Пропусна бума на AI
Графичните процесори или GPU първоначално са предназначени за възпроизвеждане на сложни компютърни игри. Но още тогава компютърните учени знаят, че те са идеални и за извършване на паралелни изчисления, от които се нуждаят алгоритмите за изкуствен интелект. По-широката бизнес общност го разбра, след като OpenAI пусна ChatGPT през 2022 г., което помогна на Nvidia да утрои продажбите си през изминалата година и компаниите отново започнаха да харчат пари за скъпи сървъри.
Ориентираните към AI сървъри, базирани на графични процесори, понякога съчетават до осем графични процесора на Nvidia с един процесор на Intel. В по-старите сървъри процесорът на Intel почти винаги е бил най-скъпата и важна част. В сървърите, базирани на GPU, това са чиповете на Nvidia. Производителят наскоро дори обяви версия на най-новия си графичен процесор Blackwell, която напълно изключва Intel - два графични процесора Nvidia B100 са съчетани с един процесор, базиран на Arm.
Почти всички графични процесори на Nvidia, използвани за изкуствен интелект, се произвеждат от TSMC в Тайван, като се използват водещи техники за производство на най-съвременните полупроводници, което е пореден удар за Intel, тъй като тя не разполага с графичен процесор, конкурент на ускорителите за AI на Nvidia.
Все пак някогашният лидер има AI чип, наречен Gaudi 3. До неговото създаване се стига, след като Intel се фокусира върху AI за сървъри през 2018 г., когато придобива Habana Labs, чиято технология заляга в основата на серията Gaudi. Чипът се произвежда по 5nm процес, с който Intel не разполага, затова компанията разчита на външна леярна.
Към днешна дата Intel заявява, че очаква 500 млн. долара от продажбите на Gaudi 3 през тази година, най-вече през втората половина. За сравнение, AMD очаква около 3,5 млрд. долара годишни приходи от чипове с изкуствен интелект. В същото време анализаторите, анкетирани от FactSet, очакват бизнесът на Nvidia в областта на центровете за данни - нейните графични процесори за изкуствен интелект - да отчете 57 млрд. долара продажби през втората половина на годината.
Все пак Intel вижда своето място в бъдещето на този пазар и започна да разказва нова история – че иска да се превърне в американският производител на чипове за AI, който да обслужва дори Nvidia. Правителството на САЩ субсидира огромна фабрика на компанията край Кълъмбъс, Охайо, като част от 8,5 млрд. долара заеми и безвъзмездни средства за американската полупроводникова индустрия. Миналия месец Гелсинджър заяви, че заводът ще предлага водещо производство, когато влезе в експлоатация през 2028 г., и ще произвежда чипове с изкуствен интелект - може би тези на конкурентите на Intel.
Към днешна дата не са много компаниите, които официално са се съгласили да използват фабриките на Intel, но светъл лъч надежда за някогашния лидер идва от Microsoft, след като технологичният гигант обяви, че ще ги използва за производството на своите сървърни чипове.
Дали Intel ще успее да се върне на върха или ще остане в неговото подножие, тепърва предстои да видим.