Подразделението за рисков капитал на Intel се очертава като един от най-активните чуждестранни инвеститори в китайски AI стартъпи в момент, когато производителят на чипове получава милиарди от Вашингтон, за да финансира технологичната надпревара на САЩ с Пекин.

Според анализ на Financial Times Intel притежава дялове в 43 китайски технологични стартъпа. Откакто фондът за рискови инвестиции е създаден в началото на 90-те години на миналия век, той е инвестирал в повече от 120 китайски групи, според доставчика на данни Crunchbase..

През февруари Intel Capital инвестира в кръг за набиране на средства на базираната в Шънджън AI-Link, платформа за 5G и облачна инфраструктура, на стойност 20 млн. долара, а миналата година проведе кръг за 91 млн. долара за базирания в Шанхай производител на микрооптичен хардуер North Ocean Photonics.

На този фон нарастващото геополитическо напрежение между Вашингтон и Пекин доведе до по-засилен контрол на частните инвестиционни потоци между двете икономически сили, които се борят за технологично и военно превъзходство.

През юни администрацията на Байдън представи правила за ограничаване на финансирането от САЩ на китайски технологии, които биха могли да имат военни цели, като изкуствен интелект, квантови изчисления и полупроводници. Очаква се правилата да бъдат финализирани тази година.

Intel Capital може да бъде принудена да се освободи от някои компании, след като законите на САЩ влязат в сила, въпреки че Министерството на финансите проучва дали да включи някои изключения за някои сделки с рисков капитал.

Спадът на акциите на Nvidia с 6,7% дръпна S&P 500 и Nasdaq надолу

Обречена ли е Nvidia да тръгне по пътя на Cisco или Intel?

Настоящите инвестиции на Intel в Китай включват около 16 AI стартъпи и 15 в полупроводниковата индустрия, както и компании, разработващи облачни услуги, електромобили, телекомуникации, системи за виртуална реалност и батерии.

Според доставчика на данни ITjuzi обаче американската група е забавила инвестициите си в Китай през последните 18 месеца, като от началото на 2023 г. е осъществила само три сделки. Забавянето на китайската икономика, както и трайните последици от репресиите на Пекин срещу технологичните компании, засегнаха оценките и жизнеспособността на стартиращите предприятия в страната.

В доклад на комисията по Китай към Камарата на представителите на САЩ от февруари пише, че американските компании за рисков капитал са инвестирали милиарди в предприятия, които подхранват "военната политика, правителствения шпионаж и геноцида над уйгурите" в Китай.

В документа са посочени пет американски компании за рисков капитал - Sequoia, GGV, GSR Ventures, Qualcomm Ventures и Walden International, но не се споменава Intel Capital, въпреки че фондът се превърна в един от най-големите американски инвеститори в Китай.

Джон Муленар, републикански ръководител на комисията по Китай в Камарата на представителите, казва пред FT , че случаят подчертава необходимостта от по-строго регулиране.

"Китайската комунистическа партия си спомня стария комунистически лозунг, че "капиталистите ще ни продадат въжето, с което ще ги обесим. Нуждаем се от строги ограничения за изходящия капитал, за да предотвратим инвестирането на американски предприятия в компании, тясно свързани с въоръжените сили на ККП."

Intel, дълго време най-ценният американски производител на чипове, сега е 1/16 от размера на Nvidia по пазарна капитализация

От върха до подножието: Как Intel загуби лидерството на пазара на чипове

Sequoia Capital и GGV Capital, двама от най-големите американски рискови инвеститори в Китай, се разделиха с китайските си предприятия миналата година на фона на нарастващия политически натиск. Qualcomm, Walden и GSR продължават да инвестират в китайски стартъпи.

През март Intel получи около $20 млрд. под формата на безвъзмездни средства и заеми от САЩ за финансиране на заводите си за полупроводници - най-голямата награда от правителствения Закон за чиповете и науката от 2022 г., предназначен за укрепване на местното производство. Пакетът ще подкрепи над $100 млрд. инвестиции на Intel в САЩ за модерни съоръжения за производство на чипове, включително изграждане на мегазаводи в Охайо и Аризона.

Листваната на Nasdaq Intel има голям бизнес в Китай, където работят около 12 000 души и през 2023 г. реализира 27% от глобалните приходи на компанията.

Lenovo е един от трите най-големи клиенти на нейните чипове, заедно с Dell и HP, като генерира 11% от глобалните приходи. Миналия месец китайското подразделение на Intel придоби 3% дял в производителя на телекомуникационно оборудване Luxshare от Шънджън.

Безвъзмездните средства, отпуснати от правителството на САЩ, следват субсидиите за Intel и GlobalFoundries по Закона за чиповете

Белият дом предостави $6,6 млрд. на TSMC, засилвайки местното производство на чипове

Бизнесът на Intel Capital в Китай се ръководи от Тианлин Уанг, ръководител на звеното от 2017 г. насам. Тя има още шест инвестиционни директора в страната. В световен мащаб Intel Capital е инвестирала повече от $20 млрд. от началото на 90-те години на миналия век и се ръководи от Антъни Лин в Сан Франциско.

От 2015 г. насам Intel Capital е участвала в сделки с китайски стартиращи предприятия за $1,4 млрд., според данни на PitchBook. Тази цифра се отнася за общата стойност на сделките, а не за индивидуалния принос на Intel Capital, който компанията не оповестява публично.

В някои случаи американският фонд е получил място в управителния съвет, като например в Horizon Robotics, производител на чипове, и Eeasy Tech, която разработва AI за разпознаване на лица и която също е била подкрепена от правителството на провинция Джухай.

"Инвестициите на Intel Capital в китайски компании за изкуствен интелект доведоха до създаването на стратегически сътрудничества, които биха могли да бъдат от полза за Пекин по начин, който допълва стратегиите на китайското правителство", пише в доклада, цитиран от FT.

В един от случаите Intel Capital е помогнала за финансирането на китайска компания, която по-късно е била санкционирана от САЩ. Фондът е един от първите инвеститори в групата за гласово разпознаване с изкуствен интелект iFlytek, като през 2002 г. придобива 3% дял, преди да продаде акциите си две години по-късно. Стартъпът беше сред шестте китайски предприятия, забранени от САЩ през 2019 г. заради ролята им в предполагаеми нарушения на човешките права в Синдзян.