От чипове до дипломация, Китай печели позиции в отношенията със САЩ

В съперничеството си със Съединените щати Китай натрупва поредица от победи през последните седмици.

Администрацията на Тръмп смекчи критиките си към Китайската комунистическа партия в стратегически документ. Тя отвори отново канал за продажба на висок клас чипове, които Вашингтон доскоро смяташе за недосегаеми. А американският президент запази публично мълчание, докато ключов съюзник на САЩ в Азия бе подложен на китайски натиск заради подкрепата си за Тайван.

За Пекин тези промени в подхода на Вашингтон подсказват, че Доналд Тръмп има по-слаб апетит за конфронтация с Китай по идеологически, технологични и дипломатически линии.

Решението на Тръмп от понеделник да разреши продажбата на определени усъвършенствани чипове за Китай показва как неудържимият технологичен възход на Китай е „притиснал Съединените щати до стената“, написа в социалните мрежи известният китайски технологичен предприемач Джоу Хун-и.

Партийният вестник Global Times посочи новата стратегия за национална сигурност на Белия дом, която поставя по-силен акцент върху Западното полукълбо, а не върху Китай, като „доказателство, че САЩ признават относителния си спад в мощта“.

По сходен начин националистическият блог Jiuwanli заключи, че Вашингтон е осъзнал, че „не може да си позволи цената на продължителна конфронтация“ с Китай.

И Тръмп остана публично безмълвен, докато Китай започна кампания на натиск срещу Япония - съюзник на САЩ - заради подкрепата ѝ за Тайван. Пекин привика японски дипломати, отмени полети, ограничи туризма и засили военните полети в близост до японското въздушно пространство, включително съвместно с Русия, за да демонстрира недоволството си.

Според китайски анализатори това е проява на по-транзакционната дипломация на Тръмп. В този по-малко ястребски и по-прагматичен подход Китай вече не се възприема като заплаха за американското превъзходство, която трябва да бъде сдържана, а като голяма държава, с която трябва да се преговаря, пише The New York Times.

Иска ли всъщност Китай да купува най-авангардните чипове на Nvidia?

Тази промяна бе ясно формулирана в стратегията за национална сигурност на Тръмп, публикувана миналата седмица. В нея съперничеството между САЩ и Китай е представено преди всичко като икономическа надпревара, а не като сблъсък по въпросите на сигурността или политическите системи. Обявеният приоритет: изграждането на „взаимноизгодни икономически отношения с Пекин“.

И за разлика от предишни президенти, Тръмп не проявява интерес към дългогодишния американски проект за насърчаване на демокрацията в Китай. За първи път от повече от 30 години стратегията за национална сигурност не критикува авторитарното управление на Китай и не настоява Пекин да спазва човешките права - позиции, застъпвани от президенти от Джордж Х. У. Буш до Джо Байдън, включително и от самия Тръмп през първия му мандат през 2017 г.

„Стратегията показва, че стремежът на Китай да направи международната система по-благосклонна към автокрацията вече не е сред нашите приоритети“, казва Каролайн Костело, заместник-директор на Global China Hub към Атлантическия съвет, която е анализирала всички стратегии за национална сигурност от 1986 г. насам.

Син Цян, експерт по отношенията между САЩ и Китай във Фуданския университет в Шанхай, коментира пред NYT, че стратегията показва как администрацията на Тръмп най-накрая е осъзнала, че „опитите да се промени Китай чрез игра на идеологическата карта нито са възможни, нито са реалистични“.

„Поне откакто Тръмп встъпи във втория си мандат, той не демонстрира силен идеологически заряд в политиката си към Китай. Това, което виждаме, е политика, водена от печалбата.“

Този транзакционен подход може да обясни и защо администрацията на Тръмп отмени контрола върху износа на ключови технологии за изкуствен интелект, които могат да подпомогнат Китай както икономически, така и военно. Тя даде разрешение на американския производител на чипове Nvidia да започне да продава втория си най-мощен полупроводник на Китай. Правителството на САЩ ще получава 25% от всички приходи от тези продажби, написа Тръмп в социалните мрежи - сделка, която критиците определиха като поставяща краткосрочната икономическа изгода над дългосрочните интереси.

Общият китайски износ расте, но към САЩ продължава да пада двуцифрено въпреки търговското примирие

Последните ходове на администрацията в известен смисъл продължават помирителната линия, която той очерта по време на срещата си с китайския лидер Си Дзинпин през октомври. Тази среща доведе до отстъпление на САЩ по отношение на митата, след като Китай използва лоста си, като задържа износа на редкоземни елементи - ключови суровини за почти цялото съвременно производство, както и покупките на соя.

Двамата разговаряха отново миналия месец, след което Тръмп заяви, че е приел покана от Си да посети Пекин през април.

Дейвид Сакс, експерт по Азия към Съвета за международни отношения, коментира, че Тръмп очевидно е мислел за предстоящата си среща в Пекин, когато Белият дом е публикувал стратегията за национална сигурност.

„Мисля, че той иска да си осигури максимално пространство за преговори по време на тази среща и вероятно възприема по-острия език към Китай като ограничаващ това пространство.“

За Пекин преходът от политика на сдържане към политика на конкуренция представлява стратегическа победа. Той легитимира тезата на Китай, че държавите не бива да се намесват във вътрешните работи на други страни или да възпрепятстват тяхното развитие, както и че не съществуват универсални човешки права, които всички държави са длъжни да защитават.

Това също така дава на Си повече свобода за по-агресивно поведение в региона. Китай многократно е критикувал японския премиер Санае Такаичи за изказването ѝ, че евентуална китайска атака срещу Тайван може да предизвика военен отговор от страна на Токио. Във вторник Китай засили кампанията си срещу Япония, изпращайки изтребители и бомбардировачи заедно с два руски стратегически бомбардировача с ядрен капацитет в близост до японските острови.

Тръмп мълчи по въпроса за Тайван след разговора със Си - и това е добре за Тайпе

Когато японският министър на отбраната се оплака, че демонстрацията на сила представлява заплаха за националната сигурност на страната, говорител на китайското Министерство на отбраната отхвърли критиките, определяйки ученията като „демонстрация на решимостта и способностите“ на Китай и Русия да се справят с регионалните предизвикателства за сигурността. (В сряда Япония и Съединените щати проведоха съвместно военно учение над Японско море, за да демонстрират силата на съюза си, съобщи Токио.)

В отговор на стратегията за национална сигурност на Тръмп Министерството на външните работи на Китай заяви тази седмица, че Пекин също желае „взаимноизгодни икономически отношения“ и се надява Съединените щати да продължат да работят с Китай за „стесняване на списъка с проблеми“ между двете държави.

Други обаче предупреждават, че всяко отслабване на американския натиск върху Китай е временно. Мън Уейджан, изследовател по социални науки във Фуданския университет, написа в статия за Института за международни отношения „Цянхай“ в Шънджън, че администрацията на Тръмп продължава да таргетира Китай, макар и по-малко открито.

„Възможно е през следващите три години политиката на Тръмп към Китай да не бъде прекомерно агресивна или твърдолинейна“, пише д-р Мън, цитиран от NYT.

„След като напусне поста си, дори може да си помислите, че неговото президентство ‘не е било чак толкова лошо’ за Китай.“

Според Мън обаче Тръмп може би черпи вдъхновение от максимата, станала известна благодарение на китайския лидер Дън Сяопин:

„Крий силата си и изчаквай времето си.“

Като се фокусира върху прегрупиране и възстановяване на икономическото и технологичното си предимство, Съединените щати ще могат да се конкурират по-успешно с Китай в бъдеще.