В продължение на години повечето американски президенти избягват да отговарят категорично на въпроса дали Съединените щати биха защитили тайванската демокрация при евентуална военна инвазия от комунистически Китай. Тази политика на „стратегическа двусмисленост“ – подкрепена от военна помощ за отбраната на острова и силно американско присъствие в Индо-Тихоокеанския регион – е смятана за ключов фактор за възпиране на Пекин.

Но с укрепването на китайската армия и със стремежа на Си Дзинпин да убеждава света, че Тайван „принадлежи“ на Китай – послание, което според репортажи той повтори в разговор с Тръмп в понеделник – въпросът отново изплува: достатъчно ли е мълчанието?

„Отношенията между Тайван и САЩ са стабилни и непоклатими“, заяви тайванският президент Лай Чин-те в сряда, след като обяви, че ще въведе специален бюджет от 40 милиарда долара за укрепване на отбраната срещу Китай.

Сътрудничеството между Вашингтон и Тайван през втория мандат на Тръмп е „непрекъснато“, добави Лай.

Оцеляването на Тайван зависи от американската военна подкрепа. Това превръща публичното мълчание на Тръмп – в комбинация с готовността му да поставя под въпрос традиционни съюзи на САЩ – в причина за притеснение в част от тайванските политически среди.

Опасението е, че Тръмп може да използва подкрепата за Тайван като разменна монета в евентуална търговска сделка с Китай – подобно на начина, по който използва помощта за Украйна като инструмент в преговорите с Русия, пише The Wall Street Journal.

Според тайванския президент Китай продължава да засилва военните учения и така наречената „хибридна интервенция“ около острова с цел да го завладее със сила до 2027 г.

Тайван въвежда рекорден военен бюджет на фона на нарастващ натиск от Китай

Когато Тръмп и Си се срещнаха в Южна Корея през октомври, разговорът беше концентриран върху напредъка в търговските преговори. Темата Тайван въобще не беше повдигната. А попитан по-късно в интервю за предаването „60 Minutes“ дали би наредил на американските сили да защитят Тайван, Тръмп отговори: „Ще разберете, ако се случи. А той знае какъв е отговорът.“

Преди следващата планирана среща през април в Китай, Си предприе опит да вкара клин между Вашингтон и Тайпе. Според информация от WSJ в разговора си с Тръмп в понеделник той подчерта, че Тайван трябва да „се върне“ при Китай, който счита острова за своя територия.

Тръмп не спомена нищо за Тайван в публикацията си след разговора:

„Отношенията ни с Китай са изключително силни!“ написа той в социалните мрежи.

На въпрос дали би изпратил американски войски в защита на Тайван, ако Китай нападне острова, Тръмп отказа да даде конкретен отговор, като подчерта: „Ще разберете, ако се случи. А той знае какъв е отговорът“

Тръмп и „тайванското обещание“ на Пекин: Стратегическа двусмисленост в действие

Посланието на Си последва двуседмична дипломатическа атака от Пекин срещу Япония, след като премиерът Санае Такаичи предупреди, че страната ѝ може да бъде въвлечена във война при конфликт за Тайван.

След разговора със Си, Тръмп проведе разговор и с Такаичи. Според информация на западни медии той я е посъветвал да не провокира Пекин по въпроса за тайванския суверенитет – твърдение, което офисът на Такаичи отрече.

Някои анализатори виждат в мълчанието на Тръмп източник на натиск върху Китай.

„САЩ продължават да одобряват значителни пакети военна помощ за Тайпе, дори докато текат икономически разговори“, казва Крейг Сингълтън от Фондацията за защита на демокрациите, пред WSJ.

„Фактът, че Си натиска темата за Тайван, показва неговото раздразнение, че Тръмп не дава желаната от Пекин реторична промяна.“

Сигурността на Тайван остава централен елемент от американската военна стратегия в Тихия океан. Бази в Южна Корея, Япония и Гуам поддържат американско присъствие, което има за цел да възпира Китай.

В началото на месеца САЩ одобриха нов пакет оръжия за Тайван – първият през втория мандат на Тръмп. Тайван въведе в експлоатация закупените от САЩ танкове Abrams и започна внедряване на нови американски дронове Altius-600M.

Тайвански военни редовно преминават обучение от САЩ, включително морски пехотинци, които наскоро тренираха в Гуам.

Въпреки това администрацията на Тръмп настоява Тайван да увеличи собствените разходи за отбрана – всеки допълнителен долар, похарчен от Тайпе, се превръща в аргумент за продължаване на американската подкрепа. Лай обеща да увеличи бюджета за отбрана до 5 процента от БВП до 2030 г., спрямо 3,32 процента, предвидени за следващата година.

Политическият залог е висок. Управляващата Демократична прогресивна партия изгражда публичната си подкрепа върху тезата, че Тайван трябва да бъде подготвен да се противопостави на Китай и да не се поддава на „сивите зони“ на натиск от Пекин.

Бившият президент Джо Байдън нееднократно заяви, че САЩ ще защитят Тайван при китайска инвазия. Белият дом оттегли думите му и четирите пъти.

Според Марвин Парк от Атлантическия съвет, който е отговарял за тайванската политика в Съвета за национална сигурност на Байдън, Тръмп стриктно спазва стратегията на двусмислие.

„През първия и втория си мандат Тръмп никога не е говорил необмислено за Тайван. Не искате Тръмп да говори за Тайван, докато сам не реши, че е време“, казва Парк.

Тайванските служби за национална сигурност интерпретират мълчанието на Тръмп като знак, че Вашингтон не приема претенциите на Си. Тръмп вече е казвал, че е получил уверение от китайския лидер, че Китай няма да атакува Тайван, докато той е в Белия дом.

И въпреки това, на острова остава въпросът, който определя самото му бъдеще: какво става, ако Китай нападне, а САЩ не се намесят?

Самият въпрос има ефект върху сигурността на страната. Докато американското мълчание може да възпира Китай, то същевременно може да подкопава готовността на населението да се съпротивлява.