Президентът на САЩ Доналд Тръмп обещава „голямо, прекрасно споразумение“ относно Украйна след среща с пратеника на руския президент Владимир Путин, Кирил Дмитриев.

Дмитриев, който оглавява руския суверенен фонд, подложен на санкции от САЩ, е присъствал в четвъртък на събитие в Белия дом, организирано от първата дама Мелания Тръмп, на което е изнесла реч за временното примирие в украинския град Олешки, за което самата тя съдейства, съобщава Politico.

Въпреки че на събитието са присъствали руски и украински официални лица, Тръмп коментира пред репортери, че се е срещнал само с Дмитриев.

„Не мога да ви кажа какво обсъдихме. Но ще ви кажа само, че това ще бъде голямо споразумение. То ще обхване повече от Украйна и бих могъл дори да кажа, че може да обхване цяла Европа. Всички ще бъдат възхитени“, добавя американският президент.

В петък зетът на Тръмп и дипломатически пратеник Джаред Къшнър съобщи в социалните мрежи, че президентът на САЩ е обсъдил с европейски лидери необходимост от „по-широка архитектура на сигурността, която да спомогне за създаване на условия за траен мир“.

„Нашата цел е да разработим практически мерки, които да отговорят на опасенията за сигурността на всички страни, да намалят риска от бъдещи конфликти и да създадат по-стабилна и предвидима среда за сигурност“, написа той.

В навечерието на преговорите в Абу Даби

Коментарите на Къшнър и Тръмп идват в навечерието на мирните преговори в Абу Даби с посредничеството от САЩ, които ще се проведат на 10 и 11 ноември с участие на руски и украински представители.

Европейската комисия и Европейският съвет също подготвят съвместна делегация от високопоставени представители, която да участва в следващия кръг преговори в Абу Даби. За ръководител на делегацията се спряга Бьорн Зайберт, влиятелният началник на кабинета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, съобщи по-рано Euronews.

Подобен формат досега не е използван в мирния процес.

До този момент основният канал за комуникация с Москва бяха Вашингтон, като периодично се организираха и тристранни срещи с участието на Украйна. Успоредно с това Киев и Москва поддържат отделни контакти за размяна на военнопленници.

Още по-съществена промяна е, че този път Русия не отхвърля категорично европейското участие, както многократно е правила в миналото. Напротив, сега тя изглежда заинтересована от подобен диалог.

Президентът на Литва не вижда шанс за мир преди пролетта на 2027 г.

Междувременно президентът на Литва Гитанас Наусед коментира, че не смята за вероятно Русия да предприеме конвенционална атака срещу територията на НАТО, но очаква провокациите на Владимир Путин да продължат.

„Не мисля, че Русия в момента е готова за мащабни операции“, заявява той в интервю за Welt. „Ресурсите на Русия са ангажирани на украинското бойно поле, а Русия не постига успех там. Но Путин ни тества и се приближава все повече към член 5 – ангажимента на НАТО за колективна отбрана“, добавя той.

Според него целта на Кремъл е да наблюдава как Алиансът реагира на т.нар. хибридни атаки, за които се подозира, че включват атаки с дронове, кибератаки и палежи.

Следователно хибридната война ще продължи не само по източния фланг на НАТО, но и в Германия, Дания и други държави, обяснява президентът на Литва. Русия тества „колко сме решителни и дали ще реагираме колективно, когато бъдат пресечени определени червени линии“.

Държавният глава, който ръководи Литва от 2019 г., не вижда и сериозна готовност Русия да започне преговори за прекратяване на войната преди следващата пролет. Според него тя ще използва зимните месеци, за да поддържа натиска върху Украйна чрез въздушни удари по градовете.

Руснаците само ще се преструват, че преговарят. Не им вярвам.

Той допълва, че Путин ще постави изисквания, които от самото начало ще са неприемливи за Украйна.

„Ако Украйна преживее тази зима – а аз съм убеден, че ще го направи, шансовете за сериозни преговори ще се увеличат през 2027 г. Не очаквам това да стане по-рано.“