Европа навлиза в най-бързо развиващата се фаза на своя енергиен преход. Според актуалните данни на SolarPower Europe Европейският съюз трябва да увеличи капацитета за енергийно съхранение десетократно до 2030 г., за да запази конкурентоспособността си и да интегрира нарастващия дял на възобновяемите източници. Само през 2024 г. Европа отчита 60% ръст на изграждането на батерийни системи - най-високият за последното десетилетие.

На този фон България продължава да изостава: страната ни няма нито регулаторна рамка, нито национална стратегия за съхранение на енергия, въпреки рекордния растеж на ВЕИ през последните две години и нарастващия натиск върху електропреносната мрежа. Това подчертава Соларна академия България в аналитичен материал, подготвен по инициатива на д-р инж. Веселин Тодоров, енергиен експерт и председател на организацията.

Ново европейско изискване - и пропусната българска възможност

В началото на 2026 г. Европейската комисия ще представи първата Европейска стратегия за енергийно съхранение - документ, който ще зададе обща рамка за инвестиции, технологични стандарти и пазарни механизми.

„Това е последният сигнал към държавите членки. Енергийното съхранение не е допълнение към ВЕИ - то е гръбнакът, който определя дали една икономика може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна“, казва д-р инж. Веселин Тодоров.

Докато много страни вече стартират национални програми, България „продължава да се движи след събитията, а не заедно с тях“. Липсата на рамка, според анализа, забавя проекти, увеличава разходите и поставя под риск бъдещи инвестиции.

Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия казва в интервю за БТА, че батериите ще помогнат да се подобри балансирането на системно ниво и управлението на променливите товари, които идват от ВЕИ

Никола Газдов, АПСТЕ: Важно е да се инсталират батерии за съхранение на енергия, вече не важи аргументът, че са скъпи

Три критични риска пред България

Според Соларна академия България страната вече се сблъсква с три ясно изразени проблема.

Първият е напрежението в електропреносната мрежа - честите откази за присъединяване на нови ВЕИ и ограничените възможности за управление на натоварването показват, че без системи за съхранение България няма как да увеличава дела на чистата енергия.

Вторият проблем е засилената ценова волатилност. Бизнесът усеща силни колебаниякато ниски цени през деня и високи вечер, докато европейските модели сочат, че батерийните системи могат да намалят тези флуктуации с повече от 25%.

Третият риск е стратегически: страната пропуска индустриална вълна, която вече обхваща Централна и Източна Европа. В този регион се разполагат нови производства на батерии, компоненти и свързани индустрии.

„България има шанс да стане индустриален център в Югоизточна Европа, но без ясна рамка инвеститорите просто продължават към Румъния, Гърция или Унгария“, предупреждава Тодоров.

Участниците в панела „Енергетика“ на икономическия форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 се обединиха, че причините са много - от цената до възможността за стратегическа независимост

Защо Европа (България) трябва да заложи на възобновяемата енергия?

Енергийното съхранение: скритата инфраструктура на новата европейска индустрия

Докладите на Марио Драги и Енрико Лета ясно очертаха приоритета на ЕС: повече индустрия в Европа и контрол върху стратегическите вериги на стойността.

В този контекст енергийното съхранение се превръща в „скритата инфраструктура“, която определя къде се разполагат нови предприятия, какви енергийни разходи поемат индустриите и дали икономиката може да бъде предвидима.

„Ако България иска не просто да потребява, а да произвежда - тя трябва да започне да съхранява“, обобщава Тодоров.

Какво трябва да направи България през 2026 г.

Според експертите на Соларна академия България страната може да се превърне в регионален лидер, ако предприеме пет ключови действия още през 2026 г. На първо място стои необходимостта от ясна законодателна рамка за енергийното съхранение - дефиниции, правила за разрешителни и пазарни механизми. Паралелно с това трябва да бъде създадена национална програма за батерийни системи, подобна на тези в Испания, Италия и Гърция, с ясно финансиране и стратегически насоки.

Третият приоритет е модернизацията на електропреносната мрежа и въвеждането на стимули за гъвкавост, включително механизми за отговор на търсенето и развитие на локални енергийни пазари.

Четвъртата задача е привличането на индустрия за производство на батерийни компоненти, при което България разполага с географски и енергийни предимства.

И пето, страната трябва да инвестира в STEM образование и инженерни кадри, тъй като технологичната трансформация не може да се случи без хора с необходимите умения.

„Енергийното съхранение е стратегическата индустрия на следващото десетилетие. България не може да си позволи да остане наблюдател. Ако искаме да бъдем фактор в региона, трябва да действаме бързо, последователно и с ясна визия“, подчертава Тодоров.

Прозорецът за действие е отворен, но не за дълго

Според анализа следващите 12–18 месеца ще бъдат решаващи за позиционирането на България в европейската енергийна трансформация. Соларна академия България отбелязва, че страната разполага с всички необходими предпоставки - географски, технологични и индустриални - за да се превърне в регионален енергиен хъб. Но тези предпоставки няма да се реализират сами: нужна е политическа воля, последователност и стратегическа рамка, която да превърне енергийния преход в реална икономическа възможност за индустрията, бизнеса и домакинствата.