Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2025 г. ще бъдат инвестирани 3,3 трлн. долара в различни енергийни дейности. Над 2/3 от тях ще бъдат свързани с чиста енергия – вятър, слънце, вода, батерии, ядрени мощности.

В същото време наскоро председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи, че през последните 5 години европейските държави са спестили 60 млрд. евро от внос на енергийни ресурси и изкопаеми горива. Това е възможно, защото в този период от време са инсталирани над 300 гигавата възобновяеми източници.

В нашия регион нещата също се развиват с бурна скорост. Шест държави - Гърция, България, Полша, Румъния, Унгария, Чехия – имат общо над 50 гигавата нови мощности само за слънце.

Тези цифри показват една тотална трансформация на енергийните системи за много кратък период от време и за това има една основна причина – цената, категоричен беше по време на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Никола Газдов, председател на АПСТЕ

„В момента възобновяемата енергия е най-евтината енергия. Не заради декрет от Брюксел, а защото е най-достъпната опция. Затова се инвестира във възобновяеми източници“, обясни Газдов, който беше модератор на панел, посветен на енергийното бъдеще. В него участваха Александър Захариев - ръководител „Стратегия“ в Sunotec, Димитър Енчев - съосновател и главен изпълнителен директор за Европа на CWP Global, Димитър Цвятков - партньор в CMS Sofia Lawyers

„Времето е пари. А изграждането на един соларен парк отнема едва 2-3 години. Това е сравнително малко време, ако се сравни с другите технологии – ядрените мощности например изискват 10-15-20 години. Това дава възможност разходите да са ниски, а процесът е атрактивен за финансирани и предвидим“, добави Димитър Цвятков, партньор в CMS Sofia Lawyers, който има солиден опит в областта на енергийното право.

Димитър Цвятков, партньор в CMS Sofia Lawyers

По думите на Цвятков този кратък период свива разходите за работници, за инженери, за консултанти и позволява много по-бърза възвръщаемост.

„В момемта вятърът и слънцето са най-евтините източници на енергия и нови мощности. Днес, за първи път от десетилетия, има осезаем ръст на нуждата от електроенергия и в САЩ, и в Европа. Това е въпрос на икономическа конкурентноспособност. Няма как да изградим фабрика за изкуствен интелект например, ако нямаме евтин зелен ток“, съгласен е и Димитър Енчев, съосновател и главен изпълнителен директор за Европа на CWP Global.

Димитър Енчев, съосновател и главен изпълнителен директор за Европа на CWP Global

Но това далеч не е единствената причина, заради която както Европа, така и България трябва да засилят фокуса си върху възобновяемата енергия.

Защо Европа (България) трябва да заложи на зелената енергия?

Според него има още два основни фактора, които подкрепят зеления енергиен преход.

На първо място, в контекста на глобалната геополитическа ситуация, Европа се нуждае от енергийна независимост. Към момента европейските държави внасят въглеводороди за между 500 и 600 млрд. евро всяка година, тъй като нямат нужните им природни ресурси. А това е огромна тежест за икономиката.

„Единственият начин да станем независими и да имаме стратегическа автономия е да си произвеждаме сами ток и вятъра и слънцето са най-добрия начин това да се случи“, категоричен беше главният изпълнителен директор за Европа на CWP Global.

Климатичните промени също са в списъка, въпреки че темата остана на заден план, особено в САЩ.

„В крайна сметка можеш да отречеш климатичните промени, можеш дори да се опиташ да отречеш науката и законите на физиката, но е въпрос на няколко природни бедствия, за да може светът отново да се събуди. Преди 20 години изборът беше климатичен неутралитет или икономика. Но днес, благодарение на вятърните и слънчевите мощности, тези два варианта са от една страна на пътя“, добави той.

Глобалното противопоставяне между различните региони няма как да не играе своята роля, защото енергията означава икономика. И Китай добре знае това. Азиатският гигант продължава да работи по дългосрочна стратегия, която включва и цялостна електрификация на индустрията.

„Истината е, че Китай само за месец април тази година е инсталирал 47 гигавата соларна енергия – почти колкото цялата минала година Европа. Едновременно с това се инсталират и вятърни мощности и батерии за съхранение. Това ще доведе до цялостна промяна на енергийния микс в страната“, акцентира Александър Захариев, ръководител „Стратегия“ в Sunotec.

Александър Захариев, ръководител „Стратегия“ в Sunotec.

По друг начин казано, най-конкурентната икономика в света концентрирано инвестира в електрификация на индустрията си, за да може да стане още по-конкурентна, с още по-ниска цена на електричеството. По този начин тя иска да излезе на първо място след този преход.

„Европа може да вземе пример. Ние нямаме ресурсите на Китай – няма този петрол, няма този газ. Затова трябва да се концентрираме върху възобновяемата енергия. В противен случай ще станем маргинален регион“, предупреди още той.

Какво се случва у нас?

Въпреки агресивната пропаганда срещу зелената енергия, инспирирана от Москва, обединиха се участниците в панела „Енергетика“ на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, България вече разполага с добро количество соларни паркове. Не така стоят нещата обаче, когато става дума за вятърна енергия.

Слънцето и вятърът имат много добро разминаване – слънчева енергия се произвежда основно през деня, докато вятърната сутрин, вечер и през нощта. Но у нас вятърните проекти се сблъскват със сериозни трудности.

„В България за един соларен проект са нужни 2-4 години, докато за един вятърен – 5-8 и повече. И когато стигнеш края на този процес, вече са излезли нови технологии и трябва да се правят промени. През следващите години трябва да се опитаме да съкратим това време“, посочи Никола Газдов от АПСТЕ.

Димитър Енчев от CWP Global добави, че вятърът технически е много по-сложно да бъде използван, а веднъж изградени, вятърните паркове подлежат на много сложен процес на свързване към мрежата.

„В България има и много административни пречки. Основните инвеститори в подобни проекти са големи западни компании. Те трудно успяват да навигират през особеностите на българската администрация“, акцентира той.

Липсата на държавна енергийна рамка също създава трудности. Тя позволява пренасищане със соларни паркове и недостиг на вятърни, тъй като няма въведени приоритетни зони, където има подходящ вятър, за изграждането на подобни инсталации.

Според анализ на CWP Global и Американската търговска камара в България - „Визия 2030“ - българската енергийна система би могла да работи предвидимо и стабилно с наличните ядрени мощности, слънце, малко газ и вятър. Но ако наличието на първите три не е под въпрос, то при вятърните паркове нещата далеч не стоят така.

До какво може да доведе това?

„България е изключително свързана. Това, което ще стане, ако не си построим нашите вятърни мощности, е, че Румъния и Гърция ще си построят техните и ще купуваме от тях, когато нямаме собствено производство“, предупреди главният изпълнителен директор за Европа на CWP Global.