Евро след 6 месеца: Банките и държавата са готови. За гражданите трябват реални цифри и факти
Единният валутен съюз е портал към инвестиции, лесни решения за бизнеса и широки финансови възможности. Но България има още много работа
&format=webp)
Вече няма „дали”. Има „как”.
България влиза в еврозоната. Препоръките са на масата, механизмът е задействан, часовникът отброява. Но едно е да смениш лева с еврото – съвсем друго е да използваш тази трансформация като двигател на икономически скок.
Сега е моментът да се говори за политика не на адаптация, а на ускорение. Какво можем да направим, за да превърнем влизането в еврозоната не просто в символ на европейска принадлежност, а в конкретна стратегия за растеж, инвестиции, сигурност и стабилност?
Това бяха темите в дискусията, посветена на пътя на България към еврото и напредъка ни към интеграция в еврозоната по време на престижния форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025.
Първата част на форума може да гледате тук.
Модератор на разговора беше Лиляна Павлова – бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, с дългогодишен опит в европейското финансиране и инфраструктурата на растежа, а участие в него взеха Методи Методиев – заместник-министър на финансите, Дончо Барбалов – заместник-министър на икономиката и индустрията, Петя Димитрова – главен изпълнителен директор на Пощенска банка и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, Кристофор Павлов – главен икономист на УниКредит Булбанк и Неделчо Неделчев – изпълнителен директор на Общинска банка.
Моментът е исторически за страната ни - завършваме един много важен етап от развитието си.
Всички трябва да работим върху това да преодолеем страховете и да може България да бъде там, където е мястото й – в сърцето на Европа,
подчерта в началото на дискусията Павлова.

Какво предстои за България след положителните доклади на ЕК и ЕЦБ?
Отговорът на този въпрос даде Методи Методиев – заместник-министър на финансите на България.
По думите му, ключовите дати за страната ни са 19-20 юни, когато Еврогрупата ще обсъди докладите и ще приеме препоръка до Съвeта на ЕС за приемане на еврото в България. На 26 - 27 юни 20-27 темата преминава към формат Европейски съвет където са евролидерите. На 8 юли ЕКОФИН трябва да одобри окончателното Решение на Съвета за приемане на еврото и да се определи датата 1 януари 2026.

Както се вижда в двата доклада, България е оценена със стабилни публични финанси, в изпълнение на Маастихтските критерии, дефицитите също са в рамка, подчерта Методиев и допълни:
Предстоят ни реформи в средносрочен хоризонт, така че да можем да гарантираме една устойчива фискална рамка. Няма място за отсъпление в продължението на този процес.
Според зам.-министър Методиев, от 2007 г. при присъединяването ни към ЕС до днес бюджетният баланс на България винаги е бил в рамките на Маастрихтските критерии, така че сме една от малкото държави в ЕС, можеща да се похвали с наистина благоразумна финансова политика.

Регулаторите са готови да действат – в помощ на бизнеса и срещу злоупотреби
Освен политическите и финансовите институции, държавните регулатори у нас също работят в изключително координиран режим срещу евентуални недобри практики от страна на бизнеса.
Това стана ясно от думите на Дончо Барбалов – заместник-министър на икономиката и индустрията. Той обаче допълни, че се очаква положително отношение и добри търговски практики от всички представители на бизнеса.

Регулаторите са готови и когато има нужда, ще действат с цялата сериозност на закона. Имаме готовност и за законови промени, ако са необходими.
Трябва да образоваме хората, бизнеса, да ги подготвим за това, което ги очаква, изтъкна Барбалов и допълни:
Не е страшно – всичко това вече се е случвало, но доста отдавна, преди почти 30 години.
Затова бизнесът трябва да се подготви да не допуска грешки, а хората да знаят какво ги очаква, допълни Барбалов.

Банките – отдавна готови за еврото, в услуга на клиента
Главният изпълнителен директор на Пощенска банка и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова също призна, че финансовите институции дължат на хората повече, по-достъпна и по-лесно разбираема информация.
Банките в България са готови отдавна. Ние този процес го работим от 2-3 години, през които ту влизаме, ту не влизаме в еврозоната.

Банковият сектор ще направи процеса за всички наши клиенти изключително лесен и плавен, категорична беше Димитрова, като посочи два основни аспекта в този процес:
1. Клиентите не трябва да правят нищо за интеграцията на банковите си услуги
2. Курсът е фиксиран много отдавна и той няма да се промени
Апелът ми е не всички да чакат до 1 януари, а наистина този процес да върви плавно и да няма еуфория през последните два три дни,
призова Димитрова.
Тя обясни, че над 400 милиона до момента са инвестирали банките, за да приведат всички системи, процеси, операции и да са готови за безпроблемно и плавно интегриране на процеса на присъединяване в еврозоната.

Цели и стратегии – как влизаме в еврозоната и докъде искаме да стигнем
Българската икономика към момента няма макроикономически дисбаланси – посочи Кристофор Павлов – главен икономист на УниКредит Булбанк.

Влизаме в еврозоната с ниво на доходи по показателя БВП на глава на населението 64%, което е стартово ниво, близко до прибалтийските страни и се надяваме този процес на изравняване на цени и заплати да не е свързан със загуба на конкурентноспособност като в Гърция например, а да се окажем като Естония, Литва, Словения, които се приближиха до целите си, обясни икономистът.
Той посочи какви ще бъдат позитите от ден първи в еврозоната – по ниски транзакционни разходи, по ниски разходи за управление на валутния риск.

Членството би трябвало да подобри оценката на финансовите пазари за качеството на провежданата финансова политика у нас, ще се наблюдават позитиви, свързани с по-ниски разходи за обслужването на външния дълг, така че всичко това би трябвало да способства за повишането на нивото на инвестиции в България.
Павлов обаче беше категоричен, че нито члеството в еврозоната, нито в ЕС предлагат автопилот за постигането на бърз икономически растеж. За да е силен и устойчив, са необходими неуморни и непрекъснати усилия.
Приемането на еврото създава предпоставки за ускоряването на някои реформи, но само толкова. Само по себе си то не е и не може да бъде гаранция,
че България ще действа правилно по поставените задачи.

Целта е да има по-добре работеща ИТ банкова система, но потребителите да не усетят никакви неудобства от този трансфер, обясни Неделчо Неделчев – изпълнителен директор на Общинска банка.
Той посочи три ключови фактора за изпълнение на тази цел:
• Добро задание
• Отдадени и посветени на това екипи
• Много добро ниво на информиране на потребители и клиенти
Имаме всичко това и на ниво държава, рамката е готова на 95%.
Всички звена, които имат задачи, работят много отдадено в банковия сектор – да споменем Борика, която има много важна част в разплащането, БНБ и сега в последните 6 месеца навлизаме в най-важния етап, да обясним на всички участници какво се случва и какво се променя, заяви Неделчев. Считам, че и тук като банки и държава сме готови. Информационните кампании вече започват.
Самата смяна на системата не променя бизнеса и институциите – смяната на валутата ни дава по-добра основа и зависи от всички нас да се възползваме.
Ако останем фокусирани върху това, считам, че ще бъдем успешни като държава, допълни той.

Как се разбиват митовете за еврото – с активна кампания от държавата и реални данни от статистиката
Една от основните теми по време на дискусията беше целенасочената дезинформационна кампания срещу приемането на еврото, която наблюдаваме в особено силна степен в социалните мрежи.
Зам.-министър Методиев увери, че предстои държавата да разгърбе активна информационна кампания, така че ползите от валутния съюз да бъдат достъпно обяснени на всички български граждани.
През следващите месеци ще включим цялата информационна кампания на много по-бърза скорост.
Ще покрием редица събития, ще посетим още над 100 населени места, планирали сме срещи с общини, областни управители, с бизнеса, с гражданите, допълни той.
Идеята е да говорим и обясняваме на хората, за да може да разсейваме всички тези митове, бих казал лъжи и спекулации в дигиталното пространство.
Ще бъде много мащабна кампания, категоричен беше Методиев.
Петя Димитрова разби с представяне на реални факти някои от най-силно разпространените митове, свързани с еврото, посочвайки примера на Хърватия – държавата, последно присъединила се към единния валутен съюз.
Цените скачат, заплатите не – мит
Еврото само по себе си не води до никакво повишаване на цените, категорична беше тя.
Средната заплата в Хърватия в края на 2022 г. е била 1050 евро. През март месец 2025 г. тя е 1450 евро – тоест, увеличила се е с 38%. Това са статистически данни, които лесно могат да се проверят.
Друг мит – лихвите поскъпват
Лихвите в България вече отразяват политките на ЕЦБ. Ние сме в Банковия съюз от 2020 г., така че банките са изцяло под ръководството на ЕЦБ и всички лихвени нива са с решения на ЕЦБ. Това вече е въведено и работи у нас, тоест няма да има никаква промяна, в поликите, които банките следват, категорична беше Димитрова.
Законът за въвеждане на еврото в България беше приет през 2024 г. – малко нелогично е една година по-късно да започваме дискусията отново с рамки и закони, които вече са приети.
Банките ще вдигнат таксите и тарифите – категорично не
Димитрова посочи нагледен пример, опровергаващ твърдението за промяна в банковите такси след влизането в еврозоната.
Всички които си купуват апартамент през последните години – в договорите им пише евро, никъде не пише лева, така че хората много отдавна сключват договори в евро.

Валутният резерв няма да се изпари
Ще изчезнат ли средствата от Валутен резерв?
Категорично не, отговори Димитрова. Няма такова нещо, никъде не се е случило и няма как да се случи под никаква форма, допълни тя.
Относно паричния суверенитет обясни, че БНБ не емитира самостоятелно пари, съществува Валутен борд и преминаването към еврото е формалност, която ще ни даде право на глас, тъй като в момента само седим отстрани и не сме на масата, на която се взимат решения.
Обяснено накратко:
Кредитор от последна инстанция в момента е държавата. Когато влезем в еврозоната, кредитор ще е ЕЦБ. Може да си представите с какви средства разполагат финансови институции като ЕЦБ в сравнение с която и да е институция в България, по каквито и да е критерии.
Потвърждавам, че процесът ще бъде плавен, без такси, категорична беше Димитрова.
Относно необходимите банкови регулации, тя изтъкна, че банките в България по регулаторна рамка държат с нула доходност 12% резерви, докато страните в еврозоната държат един процент.
Относно опасенията за инфлацията, Кристофър Павлов допълни, че известно повишение е неизбежно – в България макар и с малко тя ще бъде леко по-висока от тази в еврозоната. Но нивата ѝ ще зависят от изпълнението на вече започнатите реформи от страна на ЕЦБ.
Макар и бавно, макар и мъчително, еврозоната прави необходимите стъпки, за да подобри институционалната си архитектура. Като такива могат да бъдат посочени реформата за създането на Банковия съюз, която все още не е завършена, както и общият фонд за средства по време на кризи на наднационално ниво, обясни икономистът.
В еврозоната – защо е важно да инвестираме
Инвестицията в недвижими имоти далеч не е единствената перспектива за личните ни финанси.
Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на Общинска банка Неделчо Неделчев.
За съжаление огромното мнозинство от нашите съграждани знаят само две инвестиции – в недвижими имоти и банкови депозити.
В Европа инвестициите на гражданите формират над 50% от БВП, но в България този процент е едва 6%, което показва, че ние сме десет пъти по-консервативни, посочи той.

По думите му, по-добрата интеграция в европейската финансова система може да бъде катализатор в тези процеси, да спомогне за институции като Българската фондова борса и капиталовия пазар.
Финансовата грамотност е една от темите, по които ние приоритетно работим и това трябва да продължи.
Освен имотите, има много други начини за инвестиции и дългосрочни печалби.
Да обясним това е отговорност на всички, категоричен беше Неделчев.
Еврозоната не е Рай. Но хоризонтът е към светли финансови перспективи
Много хора забравят, че от 2018 г., когато България заяви желание да влезе в Банковия съюз, пое ангажимент за реформи, които изпълнихме, така че самият път към еврозоната беше катализатор за това, подчерта Методиев.
След влизането в еврозоната, има много неща, които трябва да се свършат – така че тя ще е фундамент от тук нататък да продължим с тези реформи: демография, образование, инвестиции.
Бих казал, че това са основните спирачки пред икономическия растеж, посочи зам.-министърът.
Той изтъкна, че постигането на институционална конвергенция – с други думи сближаването на работата на различните институции в България и еврозоната, ще бъде от изключително значение за успешното ни интегриране в единния валутен съюз на Европа.
Преди 30 години бяхме периферна държава някъде в Европа. Сега ние се придвижихме в центъра като една равноправна държава и трябва да сме горди със себе си. Но имаме още много работа. Не настъпва Раят на 1 януари 2026 г.
коментира Дончо Барбалов и допълни:
Нормално е човек да се притеснява, когато нещо се променя. Трябва да разсеем тези притеснения, така както са го направили 20-те държави преди нас в еврозоната.
Петя Димитрова посочи ползите от това да влезеш в клуба на богатите:
• Финанси на стойност 350 милиона евро
• Пазар на 5% от световното население
• Втората валута в света – резервна, разплащателна, с която можеш по-лесно да инвестираш и по-лесно да сравняваш, защото не се налага да превалутираш
В момента, в който влезем в еврозоната, трите кредитни агенции дадоха заявка, че нашият кредитен рейтинг ще се вдигне. Това е изключително важно от гледна точка на инвестициите, тъй като,
когато една държава е с рейтинг близо до А или А инвеститорите са по-скопокойни, а паричният ресурс ще е по-евтин и по-леснодостъпен и за гражданите – през фондове, през борсата, през парични пазари,
допълни Димитрова.
Самият факт, че ще може да се пътува с евро в джоба – туристите, които идват у нас, ще имат сигурност. Неразпознаваемата валута за света винаги е една бариера.
Ако влезе в еврозоната, България незабавно ще може да се възползва от позитиви, които ще бъдат значителни. Мисля че изборът е ясен, заяви и главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.
„Това, което можем да заключим е, че всичко е в наши ръце.
Еврозоната ни дава достъп до един съюз на стабилност, доверие, просперитет. Но в наши ръце е да се възползваме и да направим така, че всеки един да усети ползите и накрая България да бъде не само в сърцето на Европа, а да се чувстваме като равни европейци.
Не Европа на две скорости, а там, където ни е мястото – с достойни доходи, добра икономика и възможности да се развива нашата държава“, заяви в заключение модераторът на дискусията Лиляна Павлова.