Икономическият ръст в България е затруднен от липсата на кадри и доскорошната политическа нестабилност.

Въпреки това бизнесът си пожелава следващият етап в развитието на страната да бъде повлиян не от евтината работна ръка, а от икономика знанието и развитието на технологиите с фокус върху изкуствения интелект.

Около тази визия се обединиха по време на 17-тото издание на форума The Sound of Money финансовият директор на Lufthansa Technik Sofiа Светослав Овчаров, изпълнителният директор на Elevate и Wiser Technology Ивайло Славов, ръководителят на „Връзки с институции и комуникации“ за България в Japan Tobacco International Димитър Найденов и изпълнителният директор на Solid 55 Христофор Христов.

Четиримата участваха в дискусия за икономическата реалност в България, модерирана от Александър Нуцов, изпълнителен директор на BESCO.

Александър Нуцов, BESCO - модератор на дискусията

На въпрос как трябва да изглежда България през 2040 г. и каква национална цел трябва да се постави Светослава Овчаров заяви:

„Според мен следващият етап от икономическото развитие на България няма да бъде спечелен заради и с цената на евтин труд. Това, което трябва да е фокусът ни, е знанието и индустриалната компетентност, развитието на технологиите, както и умението да намираш и развиваш талант“.

„България е постигнала много и трябва да продължи да се развива, за да бъде още по-сигурно място за живеене, още по-сигурно и стабилно място за правене на бизнес. Защото щастливите хора и подходящата среда за развиване на бизнес правят едно по-добро място и по-добро общество, в което всички ще бъдат още по-щастливи от живота си“, заяви Димитър Найденов.

Според Христофор Христов и в момента България е прекрасно място за живеене. Той допълни, че всеки, който е пътувал и видял повече от света, ще се съгласи с това.

„Но наистина си пожелавам да имаме световни брандове, да сме икономика на знанието и добавената стойност. А чисто егоистично мога да си пожелая един от тези брандове да сме ние“, заяви той.

В настоящето обаче у нас има сериозен недостиг на кадри и на бизнеса му се налага да иззема функциите на образованието и сам да обучава специалисти.

Другият път за справяне с този проблем е внос на работници от страни извън ЕС.

Демография, миграция, AI: бизнесът влиза в нова реалност

Българската икономика е изправена пред двойно предизвикателство – задълбочаваща се демографска криза и ускоряваща се технологична трансформация. Това очерта Ивайло Славов, главен изпълнителен директор и председател на Elevate и главен изпълнителен директор и член на борда на Wiser Technology.

По думите му натискът върху пазара на труда ще се засилва през следващите години, като страната вече влиза в критична фаза.

Ивайло Славов, главен изпълнителен директор и председател на Elevate и главен изпълнителен директор и член на борда на Wiser Technology

„През следващите 5 години очакваме 20% от трудоспособното население да напусне пазара на труда. В момента вкарваме между 30 000 и 40 000 работещи годишно от трети страни, но истината е, че това изобщо не покрива дупката. Трябват ни поне 70 000 – 80 000 нови души всяка година, само за да поддържаме икономическия си растеж“, посочи Славов.

Според него въпросът вече не е дали България трябва да разчита на чуждестранна работна сила, а как да го прави ефективно. Опитът на водещите европейски икономики показва, че без внос на кадри устойчив растеж е невъзможен.

„Може ли икономиката ни да продължи да расте без внос на кадри отвън? Опитът на Германия, Великобритания, Франция, Испания и Италия категорично показва, че не можем. Илюзиите приключиха – просто трябва да се научим как да го правим“, подчерта той.

Славов акцентира, че предизвикателството далеч не се изчерпва с привличането на работници. Истинският проблем е тяхната интеграция – процес, който изисква координирани усилия както от бизнеса, така и от институциите.

Той даде конкретен пример от практиката: „Вече не говорим просто за попълване на бройки, а за сложна интеграция. Когато наехме 40 работници от Непал за родна фабрика за шоколадови изделия, ни трябваше специален тримесечен проект само за да подготвим останалите 1400 местни служители как да ги посрещнат и приемат в своята среда.“

По думите му темата за демографията се обсъжда от години, но едва сега започват да се виждат реални действия.

„Говорим за демографската криза активно от над 15 години. Едва сега виждаме реално отваряне към работници извън ЕС. Но внасянето на хора е по-лесната част. Реалният тест тепърва започва – с интеграцията на десетките хиляди чужденци, които вече са тук“, каза той.

Паралелно с демографските предизвикателства, бизнесът е изправен и пред друга трансформация – тази, породена от изкуствения интелект.

„В момента светът се движи от две основни теми – геополитиката и иновациите около изкуствения интелект. Където и да отидете, всичко, свързано с технологии, вече е залято от AI“, отбеляза Славов.

Според него AI създава две ясно разграничими реалности за бизнеса. В едната попадат компании и професии, които ще бъдат пряко засегнати от автоматизацията, а в другата – сектори, при които ефектът ще бъде по-скоро косвен и свързан с оптимизация на процесите.

„Стигнахме до извода, че изкуственият интелект създава две напълно различни реалности. В едната са тези, които са пряко ударени – ако до вчера си писал код или текстове, след 5 години професията ти няма да съществува в този ѝ вид. Във втората група са бизнесите, при които AI е по-скоро инструмент. Подходът към тези два свята трябва да бъде коренно различен“, обясни той.

Геополитиката, AI и битката за технологично превъзходство: Къде са Европа и България

В технологичния сектор ефектът вече се измерва в конкретни очаквания за продуктивност. По думите на Славов компаниите планират значителни подобрения, но те идват с нов тип разходи.

„В софтуерните компании сме заложили цели за 63% ръст на продуктивността за следващите три години благодарение на AI. Но големият въпрос е колко ще ни струва инфраструктурата. Има реален риск разходите за дейта центрове и енергия да изядат целия ефект“, предупреди той.

При традиционните индустрии обаче ролята на AI е различна – не като заместител, а като усилвател на ефективността.

„За бизнесите извън технологичния сектор изкуственият интелект е идеалният умен помощник. Той поема огромните обеми от данни, които събираме от години, и променя начина, по който управляваме процесите и взимаме решения“, каза Славов.

В крайна сметка комбинацията от демографски натиск и технологична трансформация поставя българската икономика пред необходимост от бърза адаптация. По думите на Славов бъдещият растеж ще зависи не само от това дали страната може да привлича хора, но и от това дали може да интегрира ефективно нова работна сила и да използва технологиите за повишаване на продуктивността.

Нов модел за растеж и бързо внедряване на AI – България има потенциал да бъде ключов играч в икономиката на Европа

Следващият етап за България е продуктивност, а не ниски разходи

България вече не може да разчита на евтиния труд като основно конкурентно предимство. След години, в които бизнесът привличаше инвеститори с ниски разходи за работна сила, страната е изправена пред нова реалност – недостиг на кадри, необходимост от по-висока продуктивност и все по-голям натиск за създаване на добавена стойност.

Това беше едно от основните послания на Светослав Овчаров, финансов директор на Lufthansa Technik Sofia, по време на участието му в дискусия за икономическата среда в България в рамките на The Sound of Money 2026.

Според него бизнесът твърде дълго е разчитал на модела, при който необходимите специалисти просто могат да бъдат намерени на пазара.

Светослав Овчаров, финансов директор на Lufthansa Technik Sofiа

„Бизнесът в България твърде дълго живееше с удобния навик и илюзията, че винаги може просто да излезе на пазара и да си „набере“ готови, висококвалифицирани кадри. Тази реалност вече не съществува“, заяви Овчаров.

Това принуждава компаниите да променят изцяло подхода си към човешкия капитал. Вместо да чакат подготвени специалисти, все повече бизнеси започват сами да изграждат бъдещите си кадри.

По думите му Lufthansa Technik Sofia вече инвестира активно в собствени академии за технически кадри, като работи директно с гимназии и университети.

„Спряхме да чакаме наготово и създадохме свои собствени академии за технически кадри. Влизаме още в гимназиите и университетите, намираме младите таланти и ги изграждаме като професионалисти от абсолютната нула“, каза той.

Според Овчаров обаче предизвикателството не е само техническо. Компаниите вече трябва да развиват и управленския капацитет вътре в организациите си.

„Не е достатъчно просто да създадеш добър инженер. Днес бизнесът трябва сам да кове не само техническата експертиза, но и меките умения на своите лидери“, подчерта той.

Финансовият директор на Lufthansa Technik Sofia коментира още, че промяната в икономическия модел на България всъщност е позитивен знак за развитието на страната.

„Днес вече не сме евтина дестинация – и това всъщност е отлична новина за икономическото ни развитие“, заяви Овчаров.

По думите му следващият етап за икономиката изисква различен тип конкурентоспособност – базирана не на ниски разходи, а на производителност, качество и добавена стойност.

Той подчерта, че това не може да се случи без по-стабилна и предвидима среда за бизнеса.

„Инвеститорите искат да управляват риска, а не да се борят с ad-hoc изненади“, каза Овчаров и предупреди, че липсата на дългосрочна визия и предвидимост остава сериозен проблем.

Според него данъчната политика на България продължава да бъде едно от ключовите конкурентни предимства на страната, но вече не е достатъчна сама по себе си.

„Основното ни послание към политиците е ясно: държавата трябва да осигури дългосрочно планиране и визия за години напред, а не просто бюджет за следващите 12 месеца“, обобщи той.

„До няколко години ще имате бог в джоба си“: Магнус Линдквист за AI и българското предимство в ерата на турбулентността

Как производството на една метална врата може да покаже всички проблеми с кадрите и тежките регулации за бизнеса?

Този пример даде изпълнителният директор на Solid 55 Христофор Христов.

Той разказа, че преди няколко години е въведено изискване за достъпна среда за хора с увреждания, по силата на което трябва да се осигурят необходимите условия. Това е страхотно намерение, коментира предприемачът, но в реалността се отразява по следния начин.

Христофор Христов, Solid 55

Първо – металната врата за входа трябва да е по-широка, което означава, че е и по-тежка. От друга страна, има и изисквания за пожарна безопасност, т.е. вратата трябва да бъде боядисана със специална боя. Трябва да има механизъм за самозатваряне, което пък би затруднило отварянето от човек в инвалидна количка.

„След всичко това този продукт вече е изключително тежък и в един момент на монтажниците им става сложно. Ако един обект има 150 врати на 15-ия етаж, трябва да се качат на ръка тези врати от по 150 килограма. Справяме се, но е интересно“, каза той.

И допълни, че правила трябва да има, но не бива добрите намерения да водят до нежелан ефект.

Прекомерната регулация не помага нито на бизнеса, нито на държавата

Според Димитър Найденов, мениджър „Корпоративни въпроси и комуникация“ в JTI България, страната ни вече е изградила една от най-развитите регулаторни рамки в Европа по отношение на тютюневите изделия и именно предвидимостта е ключът към устойчивите резултати. По думите му регулациите са необходими, но трябва да бъдат пропорционални и внимателно балансирани. „Регулаторният екстремизъм не помага нито на бизнеса, нито на потребителите, нито на държавата“, заяви Найденов по време на The Sound of Money 2026.

Димитър Найденов, JTI: Прекомерната регулация не помага нито на бизнеса, нито на държавата

Той подчерта, че България е добър пример както с ясното дефиниране на различните категории продукти, така и с въведения акцизен календар, който създава предвидимост за бизнеса и потребителите. Според него ограничаването на нелегалната търговия през последните години е довело и до по-високи бюджетни приходи. „Това са два скачени съда. Ако нелегалният пазар расте, бюджетните приходи намаляват“, коментира Найденов и допълни, че държавата трябва да създава среда, в която компаниите могат да работят стабилно и предвидимо.