Енергийната сигурност вече не е просто въпрос на цени, доставки или инфраструктура. Тя постепенно се превръща в самостоятелна икономическа стойност.

Това беше една от основните тези в участието на Димитър Цвятков, партньор в практиката „Банково и финансово право“ на международната адвокатска кантора CMS Sofia, по време на панела „Investing in Energy Security: Resilience and Strategic Systems“ на The Sound of Money 2026.

В дискусията участваха още Александър Захариев, директор „Бизнес развитие и стратегии“ в Sunotec, и Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация. Модератор на разговора беше Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.

Никола Газдов, Александър Захариев, Светослав Бенчев и Димитър Цвятков

Цвятков е адвокат с над 15 години опит и един от водещите консултанти в България по банкови M&A сделки и мащабни портфейлни трансакции. В рамките на разговора той коментира както инвестиционната среда в енергетиката, така и по-широкия въпрос за дългосрочното планиране, сигурността на доставките и ролята на новите технологии.

В отговор на въпрос дали геополитическото напрежение и ниските цени на електроенергията водят до забавяне на пазара, той беше категоричен:

„В никакъв случай няма забавяне.“

Според него България в момента се превръща в своеобразно „тестово поле“ за нови енергийни технологии и по-гъвкави пазарни модели.

„С много ускорен темп се въвеждат по-иновативни решения. България е пионер за много неща, така че съм оптимист, че ще намерим по-бързо решенията, отколкото други региони“, каза Цвятков.

Филип Щайнберг по време на The Sound of Money: Основното предизвикателство пред Европа е, че старият модел на енергийна сигурност вече не работи. Континентът навлезе в период, в който геополитическият риск ще бъде постоянна част от цената на енергията

Европа между енергийните кризи и битката за устойчивост: Проблеми и решения

Той обаче подчерта, че страната не може да бъде разглеждана изолирано от регионалния енергиен пазар.

„Трябва все пак да имаме предвид, че страната ни не е самостоятелна на картата. Виждаме колко електроенергия влиза и излиза през България - произведена в Гърция и Сърбия, отиваща към Румъния - и обратно.“

В дискусията специално внимание беше отделено и на батериите и системите за съхранение на енергия, които започват да променят начина, по който функционират пазарите в региона.

Модераторът Никола Газдов даде пример с новата ситуация, при която българската система може да поема електроенергия с нулева или дори отрицателна цена от съседни пазари, да я съхранява и след това да я продава в часове с по-високи цени.

Според Цвятков именно подобни механизми показват колко бързо се трансформира енергийният сектор.

„Бидейки от по-експерименталната страна на пазара, България може би ще е подготвена да посрещне тези трудности“, каза той, визирайки енергийни сътресения около конфликта в Близкия изток.

Димитър Цвятков, партньор в практиката „Банково и финансово право“ на международната адвокатска кантора CMS Sofia, по време на панела „Investing in Energy Security: Resilience and Strategic Systems“ на The Sound of Money 2026

Голяма част от участието му беше фокусирано върху идеята, че сигурността на доставките вече започва да има собствена икономическа стойност.

„Енергията е стока, която отговаря на нормалните правила на търсене и предлагане“, каза Цвятков.

Според него обаче цената вече не е единственият фактор.

„Купувачът на енергията се съобразява с цената, но гледа и други фактори като начина и сигурността на доставките.“

Именно затова, по думите му, сигурността постепенно се превръща в отделен икономически параметър.

„Сигурността на енергията се превръща в самостоятелен вид стока. Тя може да бъде оценена на самостоятелна стойност.“

Цвятков направи и по-широк коментар за разликата между краткосрочното планиране в западните икономики и значително по-дългите хоризонти в по-централизирани системи.

„В западните икономически модели хоризонтът на планиране често е 3, 5 или 8 години. Но това може и да се окаже недостатъчно.“

По думите му именно тук започва да се вижда един от големите структурни проблеми на Европа.

„В централизираните икономики стратегическото планиране е в съвсем различни измерения. Там хоризонтите са от 20 години нагоре.“

Според него настоящата среда показва, че прекалено краткосрочното мислене вече започва да създава системни рискове.

Затова, според Цвятков, темата за енергийната сигурност не може да бъде оставена единствено на логиката на краткосрочните бизнес модели.

„Трябва много внимателно да мислим на кого даваме отговорността и компетентността за енергийната сигурност. Държавите и институциите трябва да сложат на масата дългосрочните решения, а не такива, съобразени с краткосрочни бизнес модели.“

В края на участието си Цвятков се върна към темата за позиционирането на България в новата енергийна среда.

„Трябва да гледаме къде са силните страни на България и да ги използваме.“

Според него една от възможностите пред страната е именно по-бързото внедряване и тестване на нови енергийни технологии и модели.

„Да сме опитно поле за технологични решения“, заяви експертът.