Как България да се превърне от догонващ играч в създател на икономическа стойност и иновации в региона?

Какво може да се направи още утре?

Отговори на тези въпроси бяха сред акцентите в дискусия на престижния форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 с модератор водещия на сутрешния блок на БНТ Симеон Иванов. Участие в нея взеха Васил Терзиев – кмет на София и технологичен предприемач, Мартин Дановски – заместник министър на иновациите и растежа, Георги Брашнаров – вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM, Николай Рашков – представител на Съюза на международните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за международен транспорт към ЕК.

Видео записи от целия форум може да гледате тук и тук.

„Доверието е истинската валута“: Светослав Иванов откри форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025

Икономическа визия – от местно към национално ниво

Аз съм глобалист – вярвам в свързаните пазари и според мен като малка държава трябва да продължаваме именно в тази посока – на интеграция с обединения пазар в Европа. Много важно е освен обща валута и общи регулации, да имаме и общ пазар. Така очерта икономическата си визия кметът на София Васил Терзиев, който е и предприемач.

Ние бяхме един от пионерите на експортно ориентираните компании и мога да кажа, че не сме имали кой знае какъв допир с държавата освен откъм спазването на определени правила, трудови договори и т.н., посочи той.

Аз съм доста десен човек и моите убеждения са, че колкото по-малко държавата се меси и насочва бизнеса, е по-добре. Тя трябва да създаде добра рамка за бизнеса и това е, което сега като кмет се опитвам да преценя – къде са местата, в които можем да имаме публично-частно партньорство в рамка, която да защитава публичния интерес, но и да позволи на частния капитал максимално бързо да се движи. Водещата роля на общината е да бъде регулатор, но не да насочва, а даде правилната рамка, така че публичният интерес да е защитен.

Трябва да намалим бюрокрацията, така че да привлечем инвеститори, които се насочват към София, към България.

Примерът на ИТ индустрията е много показателен как може от нулата да се постигне нещо наистина голямо и не да догонваме, а да сме лидери, защото и откъм компаниите, и откъм venture capital екосистемата ние сме много по-добре, отколкото други страни, които са по-големи от нас, посочи Терзиев, припомняйки събранието от 2000 г., на което компанията му става първият стартъп еднорог: Тогава всички се смееха и за тях беше невъзможно да съществува оценка 1 милиард.

Но виждаш как година, след година, когато имаш цел, независимо дали се занимаваш с услуги, дали имаш продукти, дали си образователна институция, създаваш карта как да изглежда една устойчива машина. Много от нещата ги е нямало и сме ги градили, всеки със своята отговорност. Имало е една дългосрочна цел, която всички сме споделяли, допълни Терзиев.

Това, което на нас ни липсва сега, е идеал. Къде искаме да бъдем след 20-30 години, нещо, около което всички да се съгласим, въпреки различията,

за да имаме посока и от администрация на администрация, от мандат на мандат да гоним общи цели и да изградим конкуретна икономика, която да дава просперитет на нашия народ. Това изисква изключително добра координация между местна власт, парламент, изпълнителна власт на национално ниво, много сериозна работа и във външнополитически и външноикономически аспект.

Не можем да говорим за икономическа визия каквото я познаваме от учебниците от 80-те години.

Нуждаем се от адаптивна стратегия, посочи Мартин Дановски, зам.-министър на иновациите и растежа.

Според него ни е нужна икономическа визия, която да съдържа новото фундаментално качество на съвременните икономически системи – скорост.

Икономиката трябва да е адекватна на съвременните икономически реалности. Да бъде базирана на знанието, което създаваме и основана изключително на скоростта на навлизане на технологичните изменения.

Новите параметри на конкурентоспособността са скорост и адаптивност на реакция.

Ние сме позагубили рефлекс – не бих казал, че само в България се наблюдава това през последните години, посочи Дановски и допълни:

Таланти хора и нови технологични решения – това са суровините на бъдещето.

Зам.-министърът допълни още, че живеем в икономиката на мрежите, колаборациите и сътрудничествтото, затовад ържавата не трябва да бъде единственият мотор за развитие.

Имаме огромен проблем с целеполагането – не може да ни е цел да догонваме, да се сравняваме със средното в ЕС. Ние сме много по-добри в някои аспекти, но не го знаем.

Не знаем, че в България процентът на бързорастящи компании е 11-12%, докато средното ниво в Европа е 8-9%. Над 45 % от компаниите в България са експортно ориентирани – това са официално данни от статистика на ЕК. Изоставаме с едва 2-3 процента по показателя за иновативност на компаниите, изтъкна Дановски.

В мрачния доклад на Драги: Европа е тромава, изоставаща и застаряла. Но изход има

Той обясни, че министерството на иновациите и растежа отговаря в максимална степен за това да изпълнява ролята на най-големия публичен агент за изграждане на екосистемата за развитие на компаниите и инвестициите в публично-частния сектор.

Това, което се изисква, е да работим за изграждането на тази система с няколко инструмента, подчерта Дановски, давайки пример със създаване на конкретна инфраструктура – агенции, техпаркове, иновативни институти, организиране на публичния капитал, който би подпомогнал по най-добрия начин екосистемата.

България има нужда от по-смела и много по амбиициозна икономическа политика. Това заяви категорично Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.

35 години не се уморихме да наваксваме и догонваме все някой друг.

Според него, ако не се фокусираме към икономическа визия, която ще направи България по-добра от другите в две, три, пет конкретни области, ще продължим само да догонваме.

Крайно време е да започнем да рискуваме много по-сериозно. Това искам да видя като икономическа визия – смели и адаптивни решения.

Ако трябва да направим една бърза ретроспекция за последните 20 години – дигиталната търговия стана възможна с два стълба – технологични решения и средства, с които да ги доставяме, коментира от своя страна Николай Рашков, представител на Съюза на международните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за транспорт към ЕК. Той посочи категорично, че

България има потенциал да се превърне в интелигентен логистичен хъб за транспортни услуги.

Имаме много благоприятно географско положение, но благодарение и на развития ни транспортен сектор, който може да ни даде достъп до логистична мрежа и складова база, можем да поемем извършването на тези операции в подобен хъб, обясни той.

Според него обаче има нужда свръхрегулирането да се оптимизира с насърчаване на иновациите.

Зелени регулации и „невидими граници“: Какви са проблемите пред българската транспортна индустрия

Технологични гиганти в България – не фантастика, а реална възможност

Дошло е време за много по-голям скок в технологичен и предприемачески аспект. Някои го наричат квантов скок, аз го наричам AI скок, отбеляза Георги Брашнаров.

Според него дискусията за инвестиции в т.нар. хайпърскейлърс клауд услуги вече е миналото.

Новото състезание се нарича AI factory и то тепърва започва.

Ако говорим за квантов скок – точно това е, да спрем да говорим за дата центрове и да помислим дали България би могла да предостави възможност на истинска огромна компания, категоричен е той.

ЕС представи план за трансформиране в „континент на изкуствения интелект“

Според зам.-министъра на иновациите и растежа, въпросът за това е в размера, тайминга и начина, по който си представяме, че можем привлечем технологични компании за постигането на такава амбициозна цел.

Може би не знаете, но три от най големите хайпърскейлъри имат комуникация с държавата от 2021 г. Това са Google, Microsoft, Amazon, заяви той и допълни, че е необходимо да се направи проучване на възможността България да използва облачните услуги по някакъв начин.

За съжаление не сме успели да направим нещо съществено по отношение на стратегията за данните и киберсигурността, за това кой да управлява нашите публични услуги, заяви още той, допълвайки, че това трябва да е наша цел колкото се може по-бързо, стига да не изпадаме в „грандомански нереалистични параметри“.

Една от новите европейски фабрики за AI ще бъде в София

Намирането на световен финансов партньор при всички случаи трябва да почива на един здрав бизнес разум, подчерта Дановски.

В случаите с AI giga фабриките е необходим бизнес разум.

В основата на тези инфраструктори на бъдещето трябва да стои частният интерес – да имаш сектори, задачи, проекция и идея как ще ги изпълняваш.

Нашите дадености са повече от подходящи, въпросът е да направим консолидирана съвместна заявка за тази цел, допълни зам.-министърът.

Вярвам в много, много смелите идеи,

заяви кметът на София Васил Терзиев.

Един умен приятел преди много, много години ми каза нещо, което съм запомнил – представи си идеалното, за да стане оптималното. Тоест, колкото по-високо се целиш, толкова по-голям ще бъде резултът. Ние сме видели, че това реално може да стане тук, категоричен е той.

Васил Терзиев: Ще наложим София като бранд за иновации и град на амбицията

Транспортният сектор – мост между модерните инвестиции и логистичните традиции

Според Николай Рашков у нас все още се пренебрегва тенденцията за изграждането на дата центрове.

По думите му обаче, именно транспортният сектор може да се превърне в мост на икономическо ниво, тъй като е интегриран във всяка индустриална единица.

Това, което ни се стремим да правим, е да сме все по-добре свързан транспортен хъб, да постигнем интеграция на София с новите икономически зони, защото това е една изключително голяма възможност, така че нашата географска даденост да бъде експлоатирана, посочи в допълнение кметът Терзиев.

Смятам, че ние имаме и технологичната база, и хората, които могат да го направят.

Според мен това, което ни липсва е именно необходимата сигурност на местно и държавно ниво за един инвеститор, така че той да може да инвестира дългосрочно, обясни градоначалникът.

Според Терзиев трябва да се работи по-ефективно с по-млади стартиращи динамични компании и да не се стига до това да продават услугите си на външни правителства или други градове, без да успели да помогнат поне малко на своите, смятайки, че местната почва е неблагодатна.

Така че, надеждата ми е да успеем да направим това, което ще създаде и предпоставки за много по-бързо развитие на тези компании. Това е нещо, което другите държави много ефективно правят, докато ние сме се научили да продаваме първо навън и после евентуално да гледаме на местната среда като добър партньор, допълни Васил Терзиев.

Николай Рашков: Забавянето на членството ни в Шенген по суша граничи с национална криза

Трябва да се стремим към улесняване на стокообмена и насърчване на инвестициите, категоричен е Рашков.

По думите му, основният негатив при българските компании в транспортния сектор е липса на опит, тъй като повечето от тях в най-добрия случай са с 30-годишен опит, докато европейските компании и големите структури са с опит 50-60 години и по този начин имат възможност да извлекат максисум добавена стойност.

Същевременно, предимството което имат родните превозвачи е, че транспортната индустрия в Европа започва да се свива – например френските превозвачи изпълняват близки високоплатени курсове, докато източните могат да допълват захранването на всички тези развити европейски икономики със стоките, които консумират.

Извън сухопътния Шенген: Предизвикателства и рискове за превозвачите

Амбиция, но с разум – лидерите, които ни трябват

Във финалната част на дискусията всички участници се обединиха около мнението, че бизнесът днес има нужда от нов стил на лидерство.

Бъдещето е на лидери, които могат да формират логични и разумни визии, за екипите които управляват. Не е достатъчно само да вдъхновяват, но и да накарат хората си да изпълняват, посочи Мартин Дановски, зам.-министър на иновациите и растежа.

Крайно време е за силно амбициозни хора, способни да взимат непопулярни решения, категоричен беше Георги Брашнаров, вицепрезидент на European Digital SME Alliance и съосновател и член на консултативния съвет на BASSCOM.

Трябва да се намали популизмът и се изискват честни разговори, за да може да се намерят решение на натрупаните проблеми, заяви Васил Терзиев.

Много важно е да имаш дългосрочно отговорно мислене – да можеш да гледаш извън мандата, защото в мандата стоят по един начин нещата, но да погледнеш в един 20-30 годишен период е много по-важно от политическото ти оцеляване.

И надеждата ми е всички да вървим повече към този модел – с дългосрочни цели, честни разгвори и приемане на това, че не може всички други да плащат сметката, завърши кметът на София.