В условията на все по-сложна и фрагментирана геополитическа среда, Европа изостава прогресивно от своите глобални конкуренти САЩ и Китай.

Растежът на икономиката ѝ в бъдеще би бил невъзможен без извършване на стратегическия зелен преход към декарбонизация, без повече инвестиции в иновации и високи технологии, без усилена дигитализация, както и без създаването на напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари и повишена конкурентоспособност.

Това бяха основните изводи по време на първата по рода си у нас експертна дискусия, посветена на доклада на Марио Драги за бъдещето на европейската икономика. Събитието беше организирано от Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), а темата беше: „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“.

Докладът на бившия премиер на Италия и бивш президент на ЕЦБ Марио Драги беше представен през септември пред Европейския парламент. Той е ключов стратегически документ, разглеждащ основните предизвикателства и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор.

Докладът на Драги за ЕС: Радикални реформи за 800 млрд. евро годишно

Спешни мерки за увеличаване на производителността и растежа

„Няма съмнение, че страните от ЕС са засегнати от редица трудности – икономически спад, последиците от пандемията и паралелно с това, ускорено развитие на индустриализацията извън Европа“, заяви министърът на икономиката и индустрията Петко Николов, който откри форума.

Петко Николов. министър на икономиката и индустрията

По думите му, конкурентоспособността на континента е потискана от повишаващите се цени на енергия и ресурси и недостиг на умения, съчетан с демографски спад, което задълбочава всички предизвикателства пред инвестиционния растеж в общ план.

„Глобалната среда става все по-сложна, а и по враждебна. В такава ситуация, европейските предприятия изостават прогресивно от своите конкуренти в САЩ и Китай, особено в иновациите и високите технологии. Нуждаем се от радикално преструктуриране и преустройство – тук са препоръките в доклада на Драги“, допълни Николов.

Общата оценка на министерството на икономиката и индустрията за документа е положителна. От там считат, че очертаните три области на действие за постигане на устойчив растеж – преодоляване изоставането в иновациите, съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност и повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите на ЕС, са адекватни, навременни и наложителни.

„Няма съмнение, че са необходими спешни мерки за значително увеличаване на производителността и постигане на растеж. Според нас обаче, допълнителното финансиране от 800 милиарда евро годишно, заложено в доклада, е една амбициозна цел“, допълни министърът.

„Няма хора“: Затварящи заводи, инфлация и Марио Драги

Според него, за да се повиши конкурентоспособността, е необходимо политиката в блока да се съсредоточи върху индустрията и подпомагане на зеления и цифров преход.

„Мерките и решенията в доклада се нуждаят от преосмисляне и допълнителни решения, за да отговарят и на контекста в България“, отбеляза Николов. Според него е необходимо създаване на отделни юрисдикции от страните членки, тъй като не всички мерки могат да са съвместими с нашата икономика, размера на бюджета и законодателството ни.

Министърът е категоричен, че е необходима перфектна координация между държавите членки, за да се извършат промени в индустриалната и търговската политика в ЕС с фокус върху иновациите и високите технологии.

Относно енергетиката, особено важно е да се постигне намаляване на цените, осигуряване на веригите за доставки, укрепване на търговските отношения с ключови партньори.

Икономиката навлиза в нов суперцикъл с водещи фактори AI и декарбонизацията

„Считаме, че индустрията трябва да разчита на европейска подкрепа в сложните процеси на декарбонизация, а в областите, където технологиите са достигнали своя предел, тя да бъде подпомагана чрез регулаторни изменения. За да превърне енергийният преход в реалност, ЕС трябва да синхронизира своите политики и да излезе със съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност, който да обхване производителите на енергия, изпитващи затруднения за синхронизация на цените си“, обясни Николов.

Според министъра, през последните години зависимостта от суровини и внос на електроенергия в ЕС е станала драматична за предприятията, а ускореното внедряване на нови енергийни източници е от първостепенно значение за устояване на позициите на световния пазар. За целта трябва да се намали зависимостта на доставчиците на критични суровини и създаване на индустриални партньорства, осигуряващи веригата за доставки.

По отношение на дигитализацията, министърът заяви, че условията за бизнес и иновации трябва да се подобрят именно с цел увеличаване на частните инвестиции в цифрови мрежи, което ще допринесе за стратегическата автономност на ЕС.

„Фрагментацията на единния пазар на стоки и услуги трябва да се преодолее чрез премахване на бариерите за бизнеса и иновациите и той да бъде в унисон в нововъведенията и новите регулаторни мерки.“

Защо манията за конкурентоспособност поставя на карта цялото бъдеще на ЕС

В доклада на Драги е посочен и друг фактор за конкурентоспособността – и това е бизнес средата, подчерта министърът.

„Много е важно постигането на опростена регулаторна рамка на ЕС и на една много по-добра, съвършена координация и съгласуваност, за да се изследват по-добре последиците от всички законодателни актове. Фокусът трябва да е върху съществуващото законодателство на национално и местно ниво.“

Не на последно място, отчитаме като положително от доклада и вниманието на развитието на европейката отбранителна технологична база и повишаването на нейния капацитет и готовност. Това е от ключово значение както за сектора, така и за европейската икономика и сигурност, включително за България, заяви министърът.

Новият политически консенсус в Европа: Производството на повече оръжия

Големият въпрос: Как да осигурим енергия на конкурентни цени без да сме в противоречие с декарбонизацията

Докладът на Драги представя смел и критичен поглед към перспективите за икономическото развитие на ЕС и предлага задълбочен поглед не само върху конкурентоспособността, но и отговори на ключови въпроси за причините за изоставането и възможните решения. Това подчерта Красимир Ненов, зам.-министър на енергетиката.

Според него ключовият въпрос е как да осигурим конкурентни цени на енергията без да сме в противоречие с декарбонизацията. Ако ползите от чистата енергия не водят до по-ниски цени, това застрашава растежа, допълни Ненов.

Той очерта няколко подхода за гарантиране на сигурна и достъпна енергия за потребителите:

- Регионално сътрудничество

- Нови подходи и решения

- По-голяма свързаност

- Развитие и дигитализация

За подобряването на електропреносната мрежа, особено в нашия регион, е необходим общ подход за развитието на адекватна инфраструктура – подобряване на структурата, нови преносни връзки, дигитализация. Волатилността на цените на електроенергията в Европа потвърждава тези цели, допълни зам.-министърът.

„От фундаментално значение е да си отговорим кой подход ще изберем – повече държавна намеса и регулации или повече свобода за бизнеса и истинска конкуренция. Държавните намеси следва да бъдат смекчени до минимум и прилагани при ясно определени обстоятелства“, допълни той.

Вятърната енергетика е на кръстопът: Проблеми помрачават перспективите

Микрочипове, AI, космически технологии – приоритетни цели за инвестиции в България

Докладът на Драги констатира задълбочаваща се тенденция на икономическо забавяне, но и предлага паралелно инструменти за по-висок растеж и по-голяма конкурентоспособност в Европа. Това коментира от своя страна Красимир Якимов, заместник-министър на иновациите и растежа.

Становището на министерството относно документа е, че е необходимо да стимулираме повече научни иновации успоредно с преодоляване на затруднението в недостига на дигитални умения.

„Работим активно за осигуряване на повече инвестиции, развойна дейност и насърчаване на регулационна среда.“, подчерта Якимов. Фокусът на държавната политика е и в космическата индустрия – насърчаваме финансирането и засилването на публично-частното партньорство в тази сфера, допълни той.

Сред останалите приоритети на министерството е сферата на полупроводниковата индустрия – привличане на сериозни инвеститори в производството на микрочипове; прилагане на широк набор от финансови инструменти за насърчаване на центрове за иновации, включително в отбраната, както и разработване на държавен финансов инструмент, насочен специално към сектори като отбрана, космически технологии, изкуствен интелект.

„Ако успеем да постигнем ясна визия и стратегия със силна политическа воля, със сигурност може да превърнем доклада на Драги в своеобразна пътна карта на нашия успех“, завърши зам.-министърът.

AI стагнация: Пропастта между инвестициите в технологията и нейното приемане расте

Голямото световно състезание: Нови технологии за декарбонизация

„Докладът на Драги предлага стратегия за индустриалното развитие на Европа. Той обаче не казва нищо ново. Казва, че царят е гол, тоест, че Европа изостава в конкурентоспособността. Но картината не е чак толкова черна – Европа не се разпада, тя е изключително силна, устойчива, а войната в Украйна показва колко обединена може да бъде.“

Такова становище изрази Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите. Според него, въпреки политическата нестабилност у нас, индустрията оперира добре и именно тя остава гръбнак на икономиката.

„Конкурентоспособността в много голяма степен е насочена към технологии, свързани с декарбонизацията, като батерии, електромобилност, въвеждане на нови технологии, включително в добива на горива. Ясно е, че въглищата загиват, това дори няма какво да го обсъждаме“, заяви Попов и допълни:

Новото нормално в Европа? Скъпа енергия, слаба индустрия и само един шанс това да се промени

Голямото световно състезание са именно новите технологии, изцяло обвързани с декарбонизацията. Това не е брюкселска измислица, а световно споразумение. Още по време на срещата COP28 миналата година, беше постигнато глобално споразумение, че светът излиза от изкопаеми горива, допълни Попов.

Той отправи апел към представителите на индустрията у нас:

„Не се интересувайте от това какво правителство ще дойде. Вие водите в реалния икономически живот, би трябвало да водите и в политическия, така че реално кажете какво искате. Ако не сте готови с тази стратегия, няма да имате основания да казвате, че правителството не иска да ви помогне.“

Докладът на Драги: Какво ни казва, защо има значение и какво значи за България

Участие в събитието взе и бившият министър-председател на България и бивш депутат в Европейския парламент Сергей Станишев.

Той отговори на три основни въпроса за доклада на Марио Драги:

1. Какво казва докладът

Докладът казва, че Европа губи състезанието с другите два икономически гиганта – САЩ и Китай, посочи Станишев.

„Светът се променя драматично и ускорено, източниците на икономически растеж вече са нови – високи технологии, дигитализация, изкуствен интелект“, обясни той, като допълни, че Европа изостава, залагайки на традиционни сектори като автомобилостроенето, но там също изостава.

236 организации са консултирани за доклада на Драги, от 400 сектора, покрива всички, касаещи икономиката, допълни Станишев.

Америка води, Европа изостава: Икономическата пропаст между двете сили се разширява

По думите му, за да оцелее ЕС и нашия социален модел, Европа трябва да се промени радикално. И тук има две новини.

Първо: Необходимост от индустриална политика

Китай от години провежда такава с всички налични държавни инструменти, САЩ също тръгнаха в тази посока със закона за ограничаване на инфлацията, който на практика е индустриална политика за привличане на производители на територията на САЩ, обясни Станишев.

Второ: Необходимост от безпрецедентни инвестиции в размер на 800 млрд. евро допълнително на година.

Това обаче няма как да стане със средства от публични източници, затова големият въпрос е как да се активизират частните капитали и спестяванията на европейците, смята бившият премиер.

2. Защо докладът има значение

Докладът отразява нарастващия политически и обществен натиск да се предприемат мерки за изоставането на икономиката. Този доклад е поръчан от Европейската комисия и беше представен публично в Европейския парламент, а следващия месец ще бъде обсъден на заседание на Европейския съвет с премиерите на страните членки, обясни Станишев.

Ако погледнем структурата на бъдещата Европейска комисия, названията на ресорите, мисиите на комисарите – целите от доклада вече са там, допълни той.

„ЕК вече даде заявка, че бюджетът за следващите 7 години ще бъде структуриран по коренно различен начин от предишните – по-концентриран, насочен към високите технологии, конкурентоспособността и с условия за реформи от страните, по модела на Плана за възстановяване и устойчивост“.

В капана на средните технологии: Защо Европа изостава с иновациите

3. Какво означава за България

„Докладът е силно западно центричен, в него няма организации от ЦИЕ, тоест много от заложените политики отразяват реалности и интереси на икономиките в Западна Европа, не в нашия регион – и това е голяма слабост“, посочи Станишев.

Според него, за да „не ни завари неподготвени“, е необходимо страната ни да отговори на три условия:

• Да излезем от позицията на консуматори на европейски политики (най-вече чрез еврофондове), на изпълнители на чужди решения или на жертви (както е при зелената сделка), тъй като пасивността и инерцията ще ни обрекат да сме изоставащи, бедни и в периферно положение.

• Да знаем какво искаме – нужен е широк обществен, експертен, икономически и политически диалог по всички направления в доклада, за да формираме национална позиция.

• Сами няма да се справим – имаме малка тежест като гласове в ЕП, губим авторитет заради политическата нестабилност, нужни са ни съюзници и партньори, най-вече от страните от Югоизточна Европа като Румъния, Гърция, Хърватия. Трябва да се откажем от традиционния навик да се конкурираме и на база сходни приоритети да формираме общи позиции, посочи Станишев.

МВФ: Средносрочните перспективи за растеж в Европа намаляват

Готова ли е тежката индустрия да елиминира изкопаемите горива

Циментовата индустрия е почти готова изцяло да елиминира изкопаемите горива и да мине на алтернативни. Това заяви Константин Божинов, ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Материали Девня.

Той допълни, че целта на компанията е до 2030 г. с 47% да се намалят общите въглеродни емисии – и „реалността е, че сме почти там“.

Според експерта е необходимо силно преосмисляне на капиталовите инвестиции и оперативните разходи за успешно осъществяване на зеления преход.

Ние като индустрия не разглеждаме зеления преход само в Европа, нашата глобална стратегия обхваща всички 5 континента, на които сме представени, допълни той.

Deutsche Bank въвежда еко изисквания за секторите за въглища и цимент

По думите му, секторът може технически да намали емисиите с около 30%, но останала част от CO2 идва от процесите на производство и там тяхното ограничаване е трудно. Затова компанията се фокусира върху технологии за съхранение на въглеродните емисии тип carbon capture.

Експертът обясни, че циментът е вторият най-широко използван продукт след водата и това отрежда на индустрията 9% дял от глобалните емисии.

„Нашата индустрия отдавна не разглежда конкурентоспособността поотделно, а заедно, тоест ако нещо не работи за нас, то няма да работи и за нашите конкуренти. Отчитаме един много неприятен тренд в Европа – увеличен внос и намален износ, което значи че нашата индустрия не е конкурентоспособна“, обясни той и допълни, че вносът на цимент не отговаря на стандартите на Европа, тъй като 35% от него идва от турския пазар – „един спящ индустриален гигант.“

Енергийният микс на ЕС за 2024 - най-зеленият в историята

В дискусията участва и Теодора Борисова, мениджър "Комуникация и връзки с инвеститорите" в Солвей Соди Девня.

Тя обясни че в химическата промишленост се работи с трудни процесни емисии за декарбонизиране, тъй като те са заложени в самия продукт.

По темата за зеления преход в България се говори само за предприятия, които консумират електроенергия, никой не включва тези, използващи топлинна енергия и пара, подчерта експертът.

„За съжаление в никоя стратегия, план или европейска политика у нас не е предвидена подкрепа за подобно производство. В същото време именно химията е в основната на декарбонизацията на Европа. Тези предприятия са оставени на произвола на съдбата, а е нужна подкрепа.

Няма предвидени средства за тях в Плана за възстановяване, дружествата не могат да разчитат на средства и по Модернизационния фонд. В момента няма субсидии и грантове за индустрията, които да подпомагат фирмите. Да се говори за държавна помощ за справяне с процеса на декарбонизация е табу“, подчерта Борисова.

Част от проектите по ПВУ отпадат заради промяната на финансовата му рамка

Докладът на Драги не казва нищо ново, но много добре резюмира целия пейзаж и приоритетите. Това становище изрази Димитър Енчев, съосновател на CWP Global.

„Отговорът на въпроса дали зелената сделка е лоша за индустрията – е „и да, и не“, тя е многопластова“, изтъкна той. От една страна цените на възобновяемите източници се понижават, а от друга има казуси с декарбонизацията при промишлеността.

„Експертите в Брюксел трябва да задават рамката, а не политиците да определят една технология, която да бъде подкрепяна и стимулирана“, смята Енчев.

Според него, в доклада не е спомената административната тежест на бюрокрацията и като аргумент за това посочи, че Европа генерира много по-малко компании еднорози от конкурентите си, а една трета от тях се местят в САЩ заради смазваща административна тежест и бюрокрация.

„Цикълът на разработка на вятърен парк в Европа е около 7 - 8 години: от идеята до разрешителното за строеж. В САЩ този срок е 3 години, а в Китай - само една година.“

В България също има редица административни пречки за изграждането на централи с възобновяеми източници, допълни Енчев.

Регулаторните бариери и административната тежест забавят декарбонизацията в Централна и Източна Европа

Регулации „на пауза“

Върховенство на правото в енергийния сектор липсва като тема в доклада на Марио Драги, смята Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.

Според нея, за бизнес средата е необходима повече свобода в икономиката, тъй като е доказано, че свободните икономики декарбонизират много по-евтино, а стремежът им е да преминат през зеления преход по-бързо от другите пазари.

В България икономическата свобода намалява, това се случва в целия регион, не само у нас. То се дължи на фактори като бюрокракция, завишен държавен контрол, несигурност, нелоялни практики при обществените поръчки и т.н., допълни Костадинова.

Бюрокрация и енергийни проблеми спъват прехода на ЕС към електромобили

Европейският потребител е много устойчив към средата, но това не е достатъчно, коментира и Иван Михайлов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

Според него е нужно да се постави пауза на регулациите в момента и да се направи тяхна икономическа оценка.

„Правенето на политики трябва да влезе в пауза, защото свръхрегулирането създава негативи. Никой не прави анализ доколко тези политики са ефективни, не се мисли приоритетно дали ефектът е да се засили конкурентоспособността в Европа или просто се прави поредната регулация. Това са фактори, които бизнесът в САЩ наблюдава, Европа страда и САЩ привлича много по-лесно европейските инвеститори“, допълни Михайлов.

Според него докладът на Драги е нужен, „за да събуди всички, които участваме в този съюз и сме участници в икономическия живот“.

Кристалина Георгиева: Европа изглежда като „супермаркет за идеи“ за САЩ

Сигнал за събуждане

В дискусията участва и Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

„Докладът на Марио Драги е един сигнал за събуждане, да не кажа студен душ. Истината е, че Европа изостава – нещо, което не й отива и което не може да си позволи“, категорична беше тя.

„Трябва да си дадем ясна сметка как ще постигнем амбициозните си цели и как да направим така, че икономиката да продължи да расте предвид сериозните предизвикателства, с които се сблъскваме“, отбеляза още Павлова.

По думите ѝ, за да постигнем зелената сделка са нужни иновации, високи технологии, които към момента просто не съществуват – 50% от тях са на етап разработка.

Лиляна Павлова също акцентира върху новия принцип в бюджета на ЕС за следващите 7 години, който е „пари срещу реформи“, тоест стремеж за мултиплициране на модела на Плана за възстановяване и устойчивост.

Бюджет 2025: Изкуството да окъпеш проблема с пари, без да разполагаш с такива

Според икономиста Любомир Дацов докладът поставя фокус върху това как да се планира, за да бъде постигната основната цел на Европа. – икономически растеж. Той е на мнение, че повишаването на конкурентоспособността няма да стане само с реформите на бизнеса, трябва да бъдат реформирани целите национални бюджети в Европа и това е тема, която никъде не се отбелязва.

Изпълнителният директор на Българската банка за развитие Цанко Арабаджиев изтъкна, че липсва фокус и амбиция за развитие на подобен тип реформи.

„По отношение на средствата, проблемът е, че те просто спят. Нашата роля като ББР е да привличаме частен капитал – и за целта до края на годината ще пуснем през търговските банки 2,5 млрд. за бизнеса. Така че, има финансови инструменти по всички направления на доклада на Драги, но трябва да има специален фокус от всички участници на пазара“, обясни той.

Ние нямаме ясна и целенасочена политика за развитието на пазара, а Драги говори за единен капиталов пазар, допълни директорът на ББР.

Множество препятствия спъват плана на Фон дер Лайен за капиталовите пазари

Като друг ключов извод от доклада на Драги експертите изтъкнаха демографската криза, тъй като Европа е изправена пред предизвикателството да увеличи производителността си с по-малко работна сила.

Във вътрешен план, статистиката сочи, че от 2020 г. разходите за пенсии в България са се удвоили до 21,6 млрд. за тази година или ръст от 20% за всяка година, а приходите от осигурителни вноски вече не могат да покрият разходите и това ще продължава да оказва натиск върху фискалната политика на страната ни.

И докато Драги предупреждава, че съотношението работещи-пенсионери в ЕС ще падне от 3:1 на 2:1, то лошата новина е, че в България вече сме под тази разлика, допълниха експертите.

Цялата дискусия „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“ може да гледате ТУК