С навлизането в поредния предизборен етап България е изправена пред тиктакаща финансова бомба. Искрата? Прогнозата на Министерството на финансите, според която дефицитът на страната може да нарасне над 8% от БВП през 2025 г. - ниво, което заплашва да потопи колебливата ни икономика във финансов хаос.

Тази тревожна оценка, наред с други болни теми, предизвиква ожесточени дебати както сред политиците, така и сред икономистите, разкривайки дълбоки пукнатини във финансовата визия на България. В основата на проблема стои критичен дисбаланс - докато приходите нарастват, публичните разходи значително надхвърлят възможностите на страната да ги поддържа.

Цифрите показват мрачна картина. Очакванията са приходите да нараснат с 6,2 млрд. лв. през следващата година, а публичните разходи да се увеличат с 18,1 млрд. лв., довеждайки до неустойчиво дългово бреме. Безразсъдното харчене, до голяма степен продиктувано от надутите обещания на политиците, води до прекомерни искания от общините и публичните органи за увеличаване на бюджета с 15-25%, според анализ на ИПИ. В година, в която инфлацията се охлажда, а икономическият растеж се забавя, тези предпоставки тласкат България в бурни води.

Тук стои един основен въпрос: как може България да ограничи разходите си, без да жертва ключови сектори като образованието, здравеопазването и инфраструктурата? При все по-скъпото управление на публичния дълг и политическия натиск да се харчи повече, страната се намира на кръстопът.

Броени дни преди поредните избори финансовото бъдеще на България зависи от това дали следващото правителство ще събере политическа воля за провеждане на дълбоки фискални реформи. Темата сега е дали страната ни ще успее да се отдръпне от ръба, преди да е станало твърде късно, или сме се насочили към фискална равносметка, която може да промени икономиката ни за години напред.

На този фон експертът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов, излага пред Profit.bg скептичния си поглед върху икономическото бъдеще на България и проблемния бюджет.

Любомир Дацов е бивш заместник-министър на финансите в две последователни правителства. Работил е за Министерството на финансите от 1992 до 2009 г.

При положение че разходите по консолидирания бюджет нарастват рязко с 16,3% на годишна база, а различни публични органи искат още по-големи увеличения, какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се избегне прекомерен дефицит?

Бих искал да видя политик, който ще върне пенсиите и заплатите назад. Тези доходи изместват всички останали, които растат в много по-малка степен.

Единственото, което може да стане и ще стане естествено, е дефицитът да бъде постигнат за сметка на капиталовите разходи. Тоест вместо 9 милиарда лева и нещо, каквото беше предвиденото ниво на капиталовите разходи в консолидирания бюджет за тази година, те ще застанат на около 7 милиарда. Това е максималното ниво, за да се върже дефицитът. Не е трудно да се предвиди на какво ниво ще застанат останалите разходи в края на годината при този темп на развитие.

Какви стъпки могат да бъдат предприети за приоритизиране на ключови сектори при този сценарий, в който трябва да се ограничи ръстът на разходите?

Повишаването на заплатите на учителите по начина, по който се случи, само по себе си е вид приоритизиране. Това е връщане към старите модели, в които има заплати и политика на доходи, но не и таргетирани резултати. Този разговор трябва да е много по-комплексен, тъй като се вижда от доклада на Марио Драги за конкурентоспособността, че има много измерения, които са свързани с цялостната политика на Европа.

Когато говорим за бюджетна политика, на първо място тя трябва да е интегрирана в едно цялостно виждане - какви са основните проблеми, как се решават те и накъде вървим. Едва тогава се разпределят такива разходи, защото само по себе си образованието е инструмент.

Ако говорим за проблемите с пенсионните системи и за пазара на труда, ние имаме относително сходна норма на възпроизвеждане с Европейския съюз.

Същевременно нивото на смъртност в България е изключително високо - мисля, че разликата в продължителността на живота беше от 4 до 6 години между отделни западни държави и нашата страна. Видимо, това е свързано с качеството на живот и състоянието на здравната система.

Бюджет без инфлационен бонус

Целият разговор се води в посока количествени сметки, без срещу това да стои обвързването с определени цели и резултати. Не че няма някакво развитие, но то идва въпреки това, което се случва в държавата. Единствената причина нещата да не са много по-лоши, е че България, за разлика от много други държави, има по-голям частен сектор, отколкото държавен.

И всъщност хаосът, който може да се нарече срив в публичните системи, започва от това, че не можем да гарантираме никакви закони. Всеки дълбоко се съмнява в това, което прави съдебната система.

Единственото, което ни спасява, е, че частният сектор поема голяма част от неефектността на публичния и по някакъв начин успява да има статус. Малкият икономически растеж - средно 2% за държава като България - е неприемлив. Затова разговорът трябва да е много комплексен - не само за бюджета като такъв, а кои са ни източниците на икономически растеж, как го постигаме, бюджетната политика има ли фискално пространство, за да финансира тези цели?

Демографската ни ситуация наподобява човек с много тънки крака и огромен корем. Тялото е доста масивно, но сплескано едновременно, защото е подложено на натиск. Това е фигурата, която се получава, когато се вгледаме в структурата на населението. Както сами можете да предположите, подобно туловище създава много проблеми.

Стандартно резултатите на едни политически действия, което е и големият проблем, се виждат след 20-30 години и тук има поне няколко видими неща. Раждаемостта в България не е много по-различна от средната за Европа. Там могат да бъдат вкарани много големи ресурси под формата на различни програми, но резултатът няма да бъде съществен. Аз съм скептичен, че различните стимули ще повлияят особено на раждаемостта, в сравнение с политическата стабилност и визия за развитие. Когато една страна знае накъде върви, тогава се наблюдава увеличаване на раждаемостта.

Ако имаш хоризонт, мислиш и действаш по друг начин. На този етап няма никакво значение дали има детски градини, дали ще ти плащат 20, 30 хиляди лева помощ за първо или второ дете.

Другото важно нещо е продължителността на живота, която вече е производно на много неща – качество на живот, здравеопазване, храна и достъп до спорт. Здравеопазването е водещо, а при нас трябва да бъде преобърнато, за да има съществен резултат. Заключението, до което стигаме, е следното – имаме нужда от визия и комплексност на политиката. Няма нужда от популизъм и фантазии, защото последните три години доведоха до това отчайващо състояние на бюджета - да се чудим какво правим. И може би ще се наложи да вдигаме данъците в крайна сметка.

Съветът за икономически анализи: България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства

Може ли планът за устойчивост да изиграе положителна роля в тези уравнения?

Преди няколко години, когато се изготвяше този план, аз бях много ироничен, защото ангажиментите за реформи и промени, които България пое, бяха елементарни.

Когато се готвеше този план, администрацията успя да прокара възможно най-лесното и, от моя гледна точка, абсолютно изпълнимо законодателство и ангажимент. Според мен е потресаващо, че ние демонстрираме липсата на капацитет дори за елементарни реформи и ефективна работа. Много от тези неща не изискват съществени мисъл и значителни промени на структурно ниво. Оттук нататък всичко опира до това някой да го разположи във времето и да ръководи този процес. Но провалът на правителството и народното събрание е впечатляващ.

Връщайки се пак на бюджета, кризата в него е заради глупави политики и плъзгане по повърхността на политиците, за да се харесат на определени групи от населението. Липсата на стратегическа визия, наред с яркия популизъм, водят до всичко това. Аз по-скоро се притеснявам, че няма наченки на различен подход – вижда се продължаване на стария модел, който само ще задълбочи тези неща.

Политическите програми са просто обещания на парчета, таргетирани към една или друга група от населението, но не и към общото управление на държавата.

Сам по себе си един сектор няма как да е реално привилегирован само защото се наливат пари в него. Липсват взаимен процес и визия, за да се постигне качествен интегриран резултат.

Образователната система в България - трагедия с отворен край

Поглеждайки в по-далечна перспектива, България трябва да представи за одобрение от Брюксел Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-28 г. Какви трябва да бъдат основните акценти в него?

Това е въпрос към сегашните политически лидери, както и програмите, които партиите поставят на масата. Този план е много важно нещо, защото той трябва да събере структурните промени и реформите - и след това да ги облече в цифри.

Звучи много лесно и много просто, но не е така. Този план означава да имаш визия за държавата си и да може да подредиш нещата по приоритети. Аз не напразно се спрях на ПВУ, защото това е пробният механизъм за плана пред Брюксел. Тук става дума не само за модел на финансиране, а и за ангажименти към политиката и реформите.

Аз вече съм доста скептичен, че при липсата на идея какво правиш, можеш да представиш подобен план. Общо взето това е уголемен вариант на ПВУ. Доста по-комплексен, с много връзки, сложен и с повече акценти.