Икономическата политика на ЕС може да се превърне в трагедия, ако заключенията в доклада за производителността на Марио Драги намерят своето реално потвърждение.

Става въпрос за парализиращото убеждение, че Старият континент ще изостане безнадеждно от САЩ в областта на иновациите, ако не намери стотици милиарди допълнителни публични субсидии - което политиците, горди със своя реализъм, бързат да отхвърлят като невъзможно.

Анализът на Драги, разбира се, е много по-сложен от това.

Но къде всъщност се крият причините за изоставането на ЕС в иновациите?

Добре е да започнем с едно проучване на Групата за анализ на европейската политика, наречено „как да избегнем капана на средните технологии“, пише в анализ икономическият коментатор на Financial Times Мартин Сандбю.

Проучването започва с важния факт, че ЕС субсидира иновациите толкова, колкото и САЩ. И на двете места публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност са около 0,7 % от БВП. Така че това не може да обясни предимството на Америка в иновациите.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на частните предприятия обаче са почти два пъти по-високи в САЩ, отколкото в ЕС (2,3 спрямо 1,2% от БВП).

Но много по-голям дял от икономиката на САЩ заемат високотехнологичните сектори, особено фармацевтичните и биотехнологичните, софтуерните, аерокосмическите и отбранителните. Освен това, през последното десетилетие интензивността на научноизследователската и развойна дейност във високотехнологични сектори изпреварва тази в ЕС.

В проучването се посочва още, че трите най-големи частни компании, които харчат за научноизследователска и развойна дейност в Америка, са се променили от Ford, Pfizer и GM в началото на века до Alphabet, Meta и Microsoft днес (междувременно в челната тройка е била и Intel). В ЕС тогава това са били Mercedes-Benz, VW и Siemens, а днес са VW, Mercedes-Benz и Bosch.

Това показва две неща: че новите компании изместват старите гиганти по-бързо в САЩ, отколкото в ЕС, и че Европа е особено привързана към автомобилния сектор.

Казано с други думи, САЩ извършват повече научноизследователска и развойна дейност в сравнение с ЕС, защото имат повече частна научноизследователска и развойна дейност в гранични сектори. САЩ се радват на благоприятен цикъл, докато ЕС е попаднал в капана на средните технологии.

Това е проблемът, на който политиците трябва да намерят решение, допълва анализаторът.

Не е задължитено Стария континент да копира причините, поради които секторите на високите технологии са по-големи в САЩ.

Системата за здравни услуги и огромният военно-промишлен комплекс поддържат огромни пазари на фармацевтични продукти и на космически и отбранителни продукти зад Океана.

Но да вземем за пример софтуера – защо в Европа разработката му е много по-малка? (Секторната добавена стойност на информационните и комуникационните технологии е два пъти по-голяма в САЩ, отколкото в ЕС).

Очевидно причината не е в липсата на иновативни способности. Това е ясно от съществуването на Linux, Skype, Spotify и X-Road (разпределената платформа за обмен на информация, която е в основата на дигиталната правителствена инфраструктура на Естония).

И макар че в гореспоменатия доклад има добри идеи за това как да се подобри публичното финансиране на иновативните технологии в Европа, лошо насочените субсидии не са вероятната причина за свития софтуерен сектор.

Отговорът за това се корени в задаването на точните въпроси.

Като например – защо всяко правителство на ЕС, а и самият ЕС, не е толкова дигитално усъвършенстван, колкото еестонското?

Защо толкова голяма част от Европа използва софтуер, произведен в САЩ, вместо свои алтернативи?

Защо Skypes и Spotifys по-лесно отиват в САЩ, за да разширят както финансирането, така и бизнеса си?

Тези неуспехи са свързани не толкова с общите субсидии на ЕС, колкото с липсата на последователно планиране.

По-интелигентната и координирана политика за обществените поръчки би могла да създаде взаимосвързани дигитални платформи в целия ЕС за всичко – от електронното правителство в естонски стил (Финландия и Естония са свързали своите) до платежните системи, където програмируемото цифрово евро би могло да бъде трансформиращо за европейските финтех.

Една от добрите практики в тази посока е бързото и успешно разработване от ЕС на нещо толкова чувствително от политическа гледна точка, като цифров паспорт за ваксини, на който се доверяват в целия блок.

Регулаторната политика би могла да улесни достъпа на стартъпите до достатъчно финансиране и разрастването им на единния пазар чрез създаването на рационализирана общоевропейска структура – EU Inc, за която сега настояват някои от най-успешните основатели на стартъпи на континента.

Ако в Европа започнат да функционират интелигентни комбинации от обществени поръчки и регулации, създаващи много по-голям вътрешен пазар за софтуера на ЕС, то със сигурност ще последва по-голяма и по-рискова индустрия, а с нея и желаното догонване в иновациите, завършва анализът.