Мъже с гумени ботуши газят в рядка кал и носят тежки чували. Наблизо други мъже, въоръжени с автомати, ги наблюдават непрекъснато. Когато чувалите бъдат отнесени където трябва, суровината в тях ще се преработи, а после ще се продаде срещу 300 долара за килограм.

Това се случва всеки ден в Рубая – място в източната част на Демократична република Конго, за което вероятно 90% от хората в западните страни не са чували. Но същите тези хора може би носят в джоба си частица от Рубая. Защото там се добиват около 15% от колтана в света – материал, който намира широко приложение във всички видове електроника. Вече е ясно, че той е изключително ценен. Дотолкова, че за него се убива.

Годината е 2024. Районът на Рубая, където са концентрирани колтановите мини, е превзет от бунтовническата групировка М23. Те са нещо като въоръженото крило на етноса тутси и получават сериозна подкрепа от съседна Руанда, където също има голяма общност тутси. Крайната цел на М23 е сваляне на редовното правителство в Република Конго. Но междувременно имат нужда от пари, за да се финансират. Тук значението на колтана е изключително.

Тъй като контролират два близки до границата с Руанда града – Гома и Букаву – М23 може безпроблемно да взима добивите от Рубая и да ги продава в съседната държава. Според доклад на ООН, цитиран от Reuters, месечно бунтовниците печелят по около 800 хил. долара от нелегалната търговия с колтан.

Руанда, естествено, отрича участие в това, както и подкрепа за М23. Симпатиите към бунтовническата групировка обаче са почти задължителни на кланов принцип. Управляващите в Руанда също са тутси. От десетилетия те са в сериозен конфликт с другата голяма общност – хуту. През 1994 г. хуту в Руанда се опитват да избият тутсите и това остава в историята като Геноцидът в Руанда. Смята се, че тогава са загинали над 500 хил. души. След това тутси си връщат властовите позиции и стратегията им е да подкрепят тутси в съседните държави и да работят против интересите на хуту.

През март журналисти от Reuters посещават Рубая и описват видяното като пчелен кошер-лабиринт. До всяка дупка за добив на колтан е изкопан и малък басейн, в който продукцията се измива. Дотам се стига по кални пътища, в които дори джиповете често засядат. И се налага да се върви километри пеша.

Повечето европейски столици вече подкрепят изнасянето на процедурите по предоставяне на убежище извън блока

Планът Руанда: Външното решение на ЕС за справяне с бежанците

Работниците в колтановите мини са хиляди. Те получават мизерни пари и се спускат в 15–20-метрови дупки за по 12 часа. Но пък някои от копачите са доволни. Като 23-годишния Паскал Мигуша Нсабимана, който разказва, че докато районът е бил под контрола на конгоанската армия, ситуацията е била по-зле.

„Много ни тормозеха, налагаха различни данъци и често не плащаха на копачите“, казва той.

И добавя, че сега е по-добре, защото надницата вече е малко над 5 долара. Важна подробност е, че докато говори тези неща, до него седи въоръжен бунтовник от М23.

Печалбите от колтановите мини на практика удължават военния конфликт в Република Конго, казват пък от ООН. Тези пари не отиват при местните хора. Вместо това те получават дребни суми, а в мините често работят и деца.

От 2010 г. ООН, различни представители на добивната индустрия и неправителствени организации се опитват да прекратят този кървав добив на колтан, казва Грегъри Мтембу-Салтер, експерт по въпросите на Република Конго и бивш служител на ООН. Днес може да се каже, че са се провалили.

Ситуацията в Република Конго обаче не пречи на редица големи бизнеси да обмислят как биха могли да спечелят от тамошните залежи. Сред тях са и американски компании. Тексаският мениджър на хедж фондове Джентри Бийч, председател на инвестиционната компания „America First Global“, е част от консорциум, стремящ се да договори правата върху мината в Рубая. Според източник на „Ройтерс“, групата на Бийч е предложила на конгоанското правителство да придобие мажоритарен дял в мината, като държавата ще запази 30%.

Навлизането на американски компании е особено интересно в контекста на мирните преговори между официалната власт в Конго и бунтовниците. Те се опитват да се споразумеят с посредничеството на Катар. Президентът Доналд Тръмп твърди, че подкрепя тези усилия. От друга страна, САЩ са посредници на преговори между Конго и Руанда. Американското предложение е за милиардни инвестиции в добива, ако сраженията спрат. Наскоро американското финансово министерство наложи санкции на участници в предполагаема незаконна търговия с колтан. Сред тях бе „Парако-ФФ“ – конгоанска проправителствена въоръжена групировка, която контролира Рубая до идването на М23 през 2024 г. Санкции за М23 обаче няма, като оправданието е, че те са в списъка още от 2013 г., когато започва конфликтът в Република Конго.

Сега всички погледи са обърнати към Доха, където М23 и конгоанското правителство може би ще се споразумеят чрез посредничеството на катарските дипломати. Те са известни с постигането на съгласие между враждуващи страни. Но историята е показала, че когато става дума за Африка, мир не се постига толкова лесно.