Не се фокусирайте твърде много върху Украйна, иначе ще пропуснете сериозните заплахи за европейската сигурност, които се зараждат в Либия. Това е посланието, което Италия и Гърция се опитват да предадат на своите съюзници от Европейския съюз и НАТО, но без особен успех.

Мигрантските потоци от Либия отново се увеличават, а Рим е все по-загрижен за нарастващото влияние на Русия в нестабилната северноафриканска страна, упражнявано чрез доставки на оръжие и потенциална нова военноморска база в североизточното пристанище Тобрук, пише POLITICO. 

Атина изпрати два военни кораба да патрулират край Либия заради засиления миграционен поток и стратегическите си опасения, че Турция работи с либийците, за да раздели Средиземно море на зони за енергийно проучване. Зоните обхващат водите южно от гръцкия остров Крит, като гръцките власти ги считат за незаконни според международното морско право.

Италианският външен министър Антонио Таяни описва Либия като „спешна ситуация, с която Европа трябва да се справи“, но опитът на ЕС да постигне дипломатически напредък миналата седмица се провали грандиозно.

Еврокомисарят по миграцията Магнус Бруннер, придружен от министри от Италия, Гърция и Малта, беше обявен за „персона нон грата“ в Бенгази, територията на източния либийски лидер Халифа Хафтар. Обвинена в неуточнени „нарушения“, делегацията получи заповед да напусне страната. Говорител на Европейската комисия спомена само „протоколен проблем“ на летището в Бенгази, който е направил невъзможно провеждането на „планираните срещи“, и отказа да обясни какъв е бил истинският проблем, цитира Еuro News. 

„Ролята на Русия в Либия продължава да се разширява, като Кремъл я използва като опорна точка в африканската си стратегия“, предупреждава дипломат от ЕС, който следи отблизо случая. Той добавя, че политически свързана мрежа за контрабанда в Либия подкрепя стратегическите усилия на Русия, като помага на Москва да заобиколи санкциите и да използва миграцията като оръжие.

Италия и Гърция обаче знаят, че за да се справят с толкова сложен проблем като Либия – страна, която е три пъти по-голяма от Испания, ще е необходима подкрепата на големи съюзници като САЩ и Франция.

Досега обаче реакцията на тези държави е разочароваща. 

ЕK към Африка: Край на безвъзмездните помощи

Миграцията отново е на дневен ред

Гръцкото правителство обяви в сряда нови строги правила за миграцията. Страната опитва да се справи с нарастващия приток на бежанци от Либия на остров Крит в разгара на туристическия сезон.

„Извънредната ситуация изисква драстични мерки и затова гръцкото правителство взе решение да информира Европейската комисия, че започва да спира обработката на молбите за убежище, първоначално за три месеца, за лицата, пристигащи в Гърция по море от Северна Африка“, казва гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис пред депутатите.

От началото на годината на остров Крит са пристигнали около 9000 души от Либия, повечето от които през последните седмици. Това е почти двойно повече от броя за цялата 2024 г.

В края на юни Гърция разположи два военни кораба в опит да ограничи неотдавнашния приток на мигранти. Висши правителствени служители обаче изразяват съмнения относно ефективността на тази мярка, като предупреждават, че военноморските патрули могат да насърчат мигрантите да скачат във водата в търсене на спасение. И наистина, само през последната седмица над 2000 мигранти са достигнали бреговете на Крит.

Гръцкото правителство е обект на критики както от опозицията, така и от собствените си членове за това, че през последните години е изоставило либийския въпрос.

По данни на Frontex през първата половина на годината е отбелязан 7-процентен ръст на нелегалните преминавания в централната част на Средиземно море, почти изцяло от Либия, в сравнение с общ спад от 20 процента по всички други основни маршрути.

Гръцките мерки предизвикват безпокойство в Италия, че още мигранти ще се насочат към италианските води. „Ние сме загрижени за ситуацията в Либия и за неотдавнашното увеличение на нерегламентираните преминавания“, коментира говорител на Европейската комисия преди посещението на ЕС в страната миналата седмица.

Загрижеността обаче не се равнява на решение на проблема. 

Запознати лица описват дипломатическата мисия от миналата седмица като опит да се определят възможни решения. В крайна сметка, парите на ЕС вероятно ще бъдат използвани под някаква форма. През 2023 г. блокът сключи противоречиво споразумение с Тунис, съгласно което плаща на властите за спиране на миграцията.  Дипломати се съмняват, че такъв модел може да бъде възпроизведен в страна, толкова дестабилизирана от враждуващи милиции като Либия.

Испанският експеримент: Може ли контролираната миграция да укрепи една икономика?

Руското присъствие 

Неотдавнашното демонстриране на руски оръжия в Бенгази по време на военен парад показа нарастващата близост на Кремъл до Хафтар.

Русия иска да има база в Средиземно море, особено след като новите власти в Сирия прекратиха договора за наем на Москва в пристанището на Тартус след падането на Башар ал-Асад. Италианският министър Таяни редовно предупреждава, че Либия е най-вероятната дестинация за нова военноморска база.

Според доклад на информационната агенция Agenzia Nova, Москва иска да инсталира ракетни системи и във военна база в Себха, в южната част на Либия, която се контролира от Хафтар, и да насочи ракетите към Европа.

Много анализатори и дипломати са скептични към тези твърдения. Но и без ракетите, Русия може да използва няколко военни бази в Либия за логистика, „които теоретично биха могли да ударят Европа“, посочва Артуро Варвели, старши политически съветник в Европейския съвет за външни отношения.

Досега Русия използва либийските бази главно за операции в останалата част на Африка, като действа предимно чрез Африканския корпус, подкрепян от руското министерство на отбраната.

Сред южноевропейските официални лица нарастват опасенията, че Русия скоро може да се възползва от миграцията от Либия, за да повтори хибридната война, която започна на източния фронт на ЕС, когато принуди бежанци от Близкия изток да преминат през беларуската граница към Полша.

Все пак не всичко върви по плана на Москва. Един от дипломатите смята, че разходите за войната в Украйна лишават Африканския корпус от средствата, необходими за заплащане на либийските милиции, което създава напрежение с неговите представители и Хафтар.

„Не виждам руснаците да поемат контрола“ над трафика на мигранти, посочва Карим Мезран, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, но „виждам руснаците да казват на хората: Сега аз съм новият владетел и вие просто следвате моите заповеди.“ 

Първият дипломат на ЕС Кая Калас: Русия има план за дългосрочна агресия срещу Европа

В търсене на съюзници

Въпреки сериозността на заплахите от Либия, Италия и Гърция се борят да убедят съюзниците си да предприемат по-решителни действия.

Италианският премиер Джорджия Мелони обсъди въпроса с френския президент Еманюел Макрон по време на тричасова среща в Рим на 4 юни, съобщава Reuters. 

Либия „е, разбира се, тема от ключово значение както за Италия, така и за Франция“,  коментира италиански представител, запознат с преговорите между Париж и Рим, като подчертава „общите опасения, особено по отношение на сигурността и засиленото присъствие на Русия там“.

Италианският представител обаче признава, че има „нюанси“ между позициите на двете страни „по отношение на възможните политически решения“, цитира POLITICO. 

Либия все по-често се включва в дневния ред на дипломатическите дискусии между европейските страни, но на практика не се постига особен напредък. Докато Италия отчаяно се стреми да спечели подкрепата на военната сила Франция, темата просто не е толкова приоритетна за Париж, колкото за Рим, и дори разкрива неотдавнашните неуспехи на Франция в Мали и Нигер.

„За Италия въпросът за Либия е по-важен в краткосрочен план, отколкото за Франция“, разкрива Виржини Коломбие, професор в Университета Луис в Рим и експерт по Либия.

„Политически френското правителство няма голям интерес да плаши с Русия, защото това подчертава неуспехите на френското правителство“, казва тя, отбелязвайки, че Франция постепенно се е оттеглила от африканските страни в региона на Сахел, докато Русия е засилила присъствието си.

А с все по-засиления интерес на САЩ към Тихия океан, няма голяма надежда, че Вашингтон ще инвестира много политически капитал в стабилизирането на страната.

Показателно е, че в последната декларация на НАТО, подписана на 25 юни в Хага, Африка дори не се споменава.

„Никой не искаше да се включват спорни въпроси, тъй като НАТО има много минималистична програма“, пояснява Алесандро Мароне, ръководител на програмата за отбрана, сигурност и космос в италианския аналитичен институт Istituto Affari Internazionali.

Това е горчивата реалност, пред която са изправени италианците.