Африка създава системи за разплащания без долари под сянката на Тръмп
Аргументът не е геополитическа дедоларизация, а стимулиране на местните икономики. Въпросът е, че Тръмп не вярва
&format=webp)
Стремежът на Африка към системи за разплащания в местна валута започва да постига конкретни успехи, обещавайки по-евтина търговия на континента, който отдавна е блокиран от доларови транзакции, отнемащи ресурси.
Усилията за отказ обаче срещат силна съпротива и заплаха от ответни мерки от президента на САЩ Доналд Тръмп, решен да запази долара като доминираща валута, отбелязва Reuters.
На този фон Китай също се стреми да развие финансови системи, независими от западните институции, а страни като Русия, изправени пред икономически санкции, усилено търсят алтернатива на долара.
Но докато това придобива усещане за неотложност поради променящите се търговски модели и геополитическите размествания след завръщането на президента Тръмп, африканските защитници на алтернативни разплащания излагат своите аргументи въз основа на разходите.
„Нашата цел, противно на това, което хората може да си мислят, не е дедоларизацията. Ако разгледате африканските икономики, ще видите, че те се борят с наличието на глобални валути на трети страни за уреждане на транзакции“, казва Майк Огбалу, главен изпълнителен директор на Панафриканската система за разплащания, която позволява на страните да сключват сделки директно в местни валути, заобикаляйки долара.
Търговските банки в Африка обикновено разчитат на чуждестранни партньори чрез т.нар. кореспондентски банкови отношения, за да улеснят сетълмента на международни плащания. Това включва и плащания между африканските съседи. То значително увеличава разходите по транзакциите, които, заедно с други фактори като лошата транспортна инфраструктура, оскъпяват търговията с 50% в сравнение със средното за света, според Агенцията на ООН за търговия и развитие.
Това е и една от причините толкова голяма част от търговията на Африка - 84%, според доклад на базираната в Мавриций MCB Group, да е с външни партньори, а не между африканските държави.
„Съществуващата финансова мрежа, която до голяма степен е базирана на долара, по същество е станала по-малко ефективна за Африка и по-скъпа“, казва Даниел Макдауъл, професор в университета Сиракуза в Ню Йорк, специализиран в областта на международните финанси.
Вътрешен пазар
Според данни на PAPSS, при съществуващата система на кореспондентски банки, за търговия на стойност 200 млн. долара между две различни африкански държави се изчисляват разходи в размер от 10 до 30 % от стойността на сделката. Преминаването към местни платежни системи би могло да намали разходите по тази транзакция до само 1%.
Системи като PAPSS позволяват на компания от една държава, например Замбия, да плати за стоки от друга, например Кения, като и купувачът, и продавачът получават плащане в съответните валути, вместо да ги конвертират в долари за сделката.
Използването на валути като нигерийска наира, ганайски кеди или южноафрикански ранд за вътрешноафрикански плащания може да спести на континента 5 млрд. долара годишно в твърда валута, казва Огбалу.
Стартирала през януари 2022 г. със само 10 търговски банки, днес PAPSS функционира в 15 държави като Замбия, Малави, Кения и Тунис, и вече има 150 търговски банки в мрежата си. „Наблюдаваме и много значителен ръст на трансакциите“, допълва Огбалу, без да предоставя конкретни данни.
Международната финансова корпорация, звеното на Световната банка за кредитиране на частния сектор, започна да отпуска заеми на африканските компании в местни валути. Тя счита, че промяната е наложителна за техния растеж, тъй като ги освобождава от рисковете, свързани със заемите в долари, заяви Етиопис Тафара, вицепрезидент на МФК за Африка.
„Ако те не генерират твърда валута, заемът в такава налага тежест, която затруднява успеха им“, допълва експертът.
„Здравейте, мита и довиждане, Америка“
Кампанията на Африка за стимулиране на регионалните платежни системи намери почва в Г-20, като Южна Африка е начело на инициативата в качеството си на ротационен председател.
Тя проведе сесия за стимулиране на регионалните платежни системи, когато Южна Африка беше домакин на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки и поиска конкретни действия след разговорите. Следващата среща на финансовите служители на Г-20 е насрочена за средата на юли.
„Някои от най-скъпите коридори за трансгранични плащания всъщност са на Африканския континент“, заяви Лесетия Кганяго, управител на Централната банка на Южна Африка, по време на срещата на Г-20 в Кейптаун през февруари, и допълни: „За да функционираме като континент, е важно да търгуваме и да се разплащаме в собствените си валути.“
Разговорите за отдалечаване от долара – било за търговия, било като резервна валута, обаче предизвикаха агресивни реакции от президента Доналд Тръмп.
След като БРИКС – обединение на държави, включващо Русия, Китай, Индия и Бразилия, заедно с африкански държави като Южна Африка, Египет и Етиопия, прецени да намали зависимостта си от долара и да създаде обща валута, Тръмп отговори със заплахи за 100% мита.
„Няма никакъв шанс БРИКС да замени щатския долар в международната търговия или където и да било другаде и всяка страна, която се опита, трябва да каже „Здравейте, мита“ и „Довиждане, Америка!“, написа президентът в Truth Social през януари.
През изминалите месеци той демонстрира готовност да използва митата, за да оказва натиск и да наказва както съюзници, така и врагове – стратегия, която преобърна световната търговия и геополитиката.
Независимо от намеренията си да премине към повече транзакции в местна валута, Макдауъл от университета в Сиракуза заяви, че Африка ще се бори да се дистанцира от по-политически мотивираните усилия за дедоларизация, като тези на Китай и Русия.