Русия разстила червения килим пред своите геополитически съюзници. Във вторник страната е домакин на срещата на върха на БРИКС, на която се очаква да прокара програмата си за създаване на „нов световен ред“, който да предизвика Запада.

Първоначално групата се състоеше от Бразилия, Русия, Индия и Китай, а през 2010 г. към нея се присъедини Южна Африка. Оттогава тя се превърна в геополитически форум на най-могъщите държави в света извън Запада.

След като през януари към нея се присъединиха и Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства, БРИКС получи допълнително влияние, а членството в блока се превръща в привлекателна перспектива за страните, които искат да стимулират търговията, инвестициите и икономическото си развитие.

Русия се опитва да привлече на своя страна това, което е известно като „глобален юг“ - или икономически развиващите се страни в Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка - и да се противопостави на „глобалния север“ на индустриализираните държави, традиционно водени от САЩ.

Руският президент Владимир Путин често коментира амбицията си да установи това, което той нарича „нов световен ред“, за да се съревновава и да узурпира геополитическото и икономическото превъзходство, на което се радва Западът. Русия, която е ротационен председател на БРИКС и е икономически изолирана и подложена на строги санкции, се надява да покаже, че все още се ползва с уважение на световната сцена и има могъщи съюзници, готови да си затворят очите за продължаващата война в Украйна.

Путин определи подсилената група БРИКС като „силна индикация за нарастващия авторитет на асоциацията и нейната роля в международните дела“ и в петък даде знак, че възнамерява т.нар. формат „БРИКС +“ да отправи предизвикателство към Запада както в геополитически, така и в икономически план.

„Страните от нашата асоциация са основно двигателите на световния икономически растеж. В обозримо бъдеще БРИКС ще генерира основното увеличение на световния БВП“, заяви Путин пред официални лица и бизнесмени миналия петък на бизнес форума на БРИКС в Москва, предшестващ срещата. „Икономическият растеж на членовете на БРИКС все по-малко ще зависи от външно влияние или намеса. Това по същество е икономически суверенитет“.

По-рано през октомври Путин заяви, че Москва е готова да използва срещата на върха за дискусии със своите съюзници относно „параметрите на взаимодействие в зараждащия се многополюсен свят и е отворена да обсъжда въпросите за изграждането на нов световен ред с всички наши приятели, партньори и съмишленици“.

Разширяването на коалицията БРИКС е едновременно значимо и перформативно, коментира пред CNBC един от водещите анализатори в областта на сигурността.

„То е показателно за колективно движение встрани от Запада, демонстрация на фундаментална промяна в световния ред, която се стреми да оспори западната икономическа хегемония“, казва Калъм Фрейзър, научен сътрудник по руска и евразийска сигурност в мозъчния тръст Royal United Services Institute (RUSI).

По думите му „все още не е ясно до каква степен БРИКС+ ще успее да предизвика доминираната от Запада Г-7 или дори до каква степен ще успее да съгласува вижданията си за международната система“.

„В момента основното лепило, което ги държи заедно, е стремежът да постигнат същото качество на живот като на запад, което те смятат, че не могат да постигнат чрез сътрудничество със самия Запад. В крайна сметка БРИКС+ е антизападен само с това, че функционира като алтернативна институция. Това означава, че все още не е ясно какво ще осигури БРИКС+ за своите държави членки, но засиленото сътрудничество между членовете ѝ е изключително вероятно“, казва Фрейзър.

Според него председателството на Русия на срещата на върха ще бъде „използвано максимално ефективно, за да се демонстрира силната позиция на Москва в рамките на този нововъзникващ ред“.

Участващи световни лидери

16-та среща на върха на БРИКС се провежда под мотото „Укрепване на многостранността за справедливо глобално развитие и сигурност“, като Кремъл обяви, че лидерите на организацията ще обменят мнения по „неотложни въпроси от глобалния и регионалния дневен ред“, както и по „трите основни стълба на сътрудничество, определени от руското председателство: политика и сигурност, икономика и финанси и културни и хуманитарни връзки“. Ще бъде обсъдено и евентуалното разширяване на групата чрез създаването на нова категория „държави партньори“.

Не е ясно дали слонът в стаята - продължаващата война на Русия с Украйна - ще бъде коментиран. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред вестник „Известия“, че конфликтът в Украйна не е включен в дневния ред, но настоя, че участниците могат „да повдигнат този въпрос по свое усмотрение“.

Кремъл изглежда се стреми да избегне споменаването на това, което нарича своя „специална военна операция“ в Украйна, като заяви, че дискусиите в рамките на БРИКС+ ще засягат „неотложни международни въпроси, с особен акцент върху изострянето на ситуацията в Близкия изток и взаимодействието между страните от БРИКС и Глобалния юг в интерес на устойчивото развитие“.

Предвижда се Путин да проведе срещи с различни присъстващи лидери, сред които министър-председателят на Индия Нарендра Моди, президентът на Китай Си Дзинпин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, палестинският президент Махмуд Абас и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

Очаква се също така Путин и иранският му колега Масуд Пезешкиан да подпишат „Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство“ на срещата на върха, което може да е сигнал за ангажимента им за задълбочаване на военното и отбранителното сътрудничество.

Според коментарите на Юрий Ушаков, външнополитически съветник на Путин, тази седмица са планирани и срещи с президента на Южна Африка Сирил Рамафоса и египетския президент Абдел Фатах ас Сиси. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва отмени пътуването си до Русия, след като нарани главата си при инцидент в дома си миналия уикенд.

Саудитска Арабия, която беше поканена да се присъедини към групата БРИКС, но все още не е приела официално, също участва в последната среща на върха в югозападния руски град Казан. През 2023 г. Аржентина реши да не се присъединява към групата, позовавайки се на промяна във външната си политика.